by PC Mania
Когато Blizzard заяви, че прави всичко възможно да пусне Diablo III до края на 2011-та, започнах да си представям с умиление как ще прекарам Коледа и Нова година в убийството на безчет орди от демони на фона на тихо сипещ се сняг и весели шарени лампички, украсяващи прозореца на стаята ми. Едва ли е нужно да ви казвам колко разочарован останах, когато компанията отложи играта за първото тримесечие на 2012 г.
Настана нов период на чакане. Всеки един ден се надявах Blizzard да обяви премиерната дата. Всяка сутрин отварях новинарските сайтове с надеждата да я видя. Януари се изниза по терлици, февруари ни скова с безумния си студ и изведнъж Blizzard за пореден път направи немислимото – Diablo III изпадна за второто тримесечие…
В този момент чашата преля. Писна ми да чакам. Blizzard да си гледа работата. Нима Diablo III е единствената подобна игра? Започнах да се опитвам да задоволявам жаждата си за хек-енд-слеш с Titan Quest, не се получи. Минах през Loki – твърде стара. Torchlight – твърде шарена и семпла за вкуса ми. Sacred 2 – не можа да ме грабне. Diablo II – само засили интереса ми към III.
И така до момента, в който не получих възможност да надникна в бетата на третата част. Изведнъж абстиненцията изчезна. Тогава установих, че съм истински Diablo наркоман.
Има нещо в тази игра, не мога да го опиша какво точно е. Но продължава да ме придърпва към нея абсолютно всеки път.
Всичко в тройката изглежда пипнато. Да започнем с атмосферата. Уникална. Ню Тристрам, в който пристигате още в самото начало, е потънал в мъгла и мрак, а жителите му – под обсада от всякакви чудовища. Именно тук е паднал огромният метеорит, познат ни от интрото на играта. Какво се е случило с Декард Кейн? Вие и племенницата му Лия ще трябва да разберете…
Битките пък са по-живи отвсякога. Буквално усещате как налагате вълните от чудовища, които ще ви заливат по време на вашето приключение. Силата, с която стрелата на ловеца на демони пронизва ходещия мъртвец. Ударната вълна на ледената нова, замразяваща всичко около себе си. Усещането е наистина уникално.
Единствено акуционът, в който може да се търгува и с истински пари, продължава да ме смущава сериозно. Той е достъпен още в началното меню на играта за радост на всички, които се надяват, че ще изкарат някой и друг долар благодарение на него. Как ще се отрази на цялостната игра? Напълно възможно е обаче нещата да излязат бързо извън контрол. Само времето ще покаже…
Разбира се, не подскачам от радост и от факта, че характеристиките Strength, Dexterity, Intelligence и Vitality се покачват автоматично с всяко ниво. Не съм сигурен и до колко новата структура на уменията е за добро. Добрите стари дървета сякаш бяха по-удачен вариант. Blizzard обаче настоява, че пасивните умения на героите, както и възможността да слагаме скъпоценни камъни в сокетите на предметите, ще ни даде известен контрол над основните характеристики.
Останах леко разочарован и от факта, че не мога да променям външния вид на героя, освен неговия пол, разбира се. От Blizzard твърдят, че в самото начало са експериментирали с подобна система, но в крайна сметка стигат до заключението, че е безсмислена. Играчът прекарва няколко минути, оформяйки новия си герой, само за да осъзнае, когато влезе в играта, че той е твърде малък, за да му се откроят лицевите характеристики. Да не говорим, че след броени минути пада шлем, който скрива целия му облик. Не можем да не отречем, че има логика в техните думи.
Що се отнася до графиката на Diablo III, не бих казал, че тя е нещо революционно, не изпъква на практика с нищо. Арт дизайнът на играта обаче е великолепен – като започнем от илюстрациите, минем през менютата и стигнем до всеки един детайл в света. Първият път, когато влезете в кръчмата в Ню Тристрам, ще разберете какво имам предвид.
И сега, когато премиерната дата е вече известна – 15 май – не ми остава нищо друго освен да почакам още малко. Остават само още два месеца. Да, играта ще бъде без PvP в премиерния си ден. Но какво от това?
Автор: Владимир Тодоров