Yager

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 31 окт. 2003

Битката на тема “ъпгрейд” е предварително изгубена. Колкото и да е перфектна щайгата, след година производителността й ще е към средното ниво, а половината нови игри ще я измъчват истински с максималните си детайли. Единственото успокоение за периодично похабяваните средства е, че понякога се появява някоя геймка, чиято визуална красота определено заслужава балата изразходвани банкноти. В близко бъдеще се очертават поне две подобни разтърсващи заглавия – Doom 3 и Half-Life 2 и настоящият полусимулатор полуаркада Yager. Въпреки че за голяма част това име би прозвучалo сравнително непознато, вниманието, отделено му в този брой, е повече от заслужено… Като същност чудото наподобява някои от класическите лукасовски Star Wars симулатори с много пуцане, маневриране и шарении. Просто идеалните условия за трошене на клавиатури и безкрайни дълги нощи присъстват в най-чистата си форма.

Красивото, светло бъдеще

Историята на Yager е приятна смесица от европеидни мотиви и киберпънк. Действието се развива в не дотам далечното бъдеще. Светът е под контрола на международните капитали, а държавите са изгубили значението си. Космосът не е приоритет и интересни неща все още се случват из земните околности.
На този леко сив фон наша милост застава зад маската на Magnus Tide, бивш военен и настоящ наемник, работещ за корпорацията Proteus. За овкусяване на сюжетната кашичка са добавени и стара любовна история, многонационална групичка, минал провал и задължителния във всички подобни истории много, ама много отрицателен герой. За съжаление като цяло, пък и поотделно, задачките, с които трябва да се справи играчът, не могат да изненадат с оригиналността си и най-заспалия индивид. Всеки от елементите е отдавна съществуващ и употребен в поне десетина футуристични симулатори. Въпреки това не мога да не отбележа, че авторите са се постарали. За разнообразие джиткането не опира единствено до самоцелно пуцане и преследване на гадини из тримерната шир. На места из историята са поместени класически мисии от типа на: Magnus се прави на картечар или охранява някое неприятно уязвимо чудо.

Летене и стрелба

Yager предлага два режима на полет. В първия мощността е свалена наполовина и ако не се подава газ, машината зависва неподвижно. С помощта на съответната периферия коритото може да се направлява и по трите основни пространствени вектора. До определена степен в този си вид играта прилича на чистичък 3D шутър. При втория модел на движение двигателите са пуснати на пълна мощност, а корабът си се държи по добър “а ла аркаден” начин. Приятното е, че създателите на играта са се постарали да направят така, че да използвате максимално и двата режима на реене. Определените цели си имат и определен подход. Превключването между двата режима е въпрос на секунди и може да ви спаси кожата, респективно – да ви убие. Хвъркатото чудо на играча отговаря бързо на зададените команди и е доста маневрено.
Една друга нова екстра, която облекчава положението, е наличието на автоматично нагласяне на прицела. Оръжията, с които разполагате, не са фиксирани в определено положение и ако противниците се задържат в определени граници, мерникът и съответно пуцалата се донасочват автоматично. Дори хора, които не са играли на подобни заглавия, ще се справят с предизвикателството.
Хубавото на тази помощ е, че може да бъде регулирана фино и промените са постепенни без резки граници. По отношение на контрола при няколкото картечарски изпълнения, които ви очакват в Yager, всичко е опростено на макс. Играчът върти топовете и цели потока противници без помощ от страна на компютъра. В този случай неприятни чудеса от рода на презареждане и тем подобни отсъстват.

The Sagittatius

Други по-забавни моменти в Yager са корабът, с който се лети (нарича се The Sagittarius), и неговите оръжия. Пуцалата на героя са няколко. Класиките от рода на картечници и ракети са налице. За съжаление единствено първото оръдие – лазерната джаджа, се презарежда автоматично. Всички останали топове имат нужда от муниции. В общи линии сватбарската стрелба е силно нежелателна. Причината е в това, че често страдате от хронична липса на допълнителни заряди. Нивата, в които има повечко патрони, са рядкост. За сметка на това по самите карти има разхвърляни доста пакети с полезно съдържание. Дребните бонусчета включват някои екстри от рода на турбо или bullet-time способности. Из мисиите има разпръснати и малки кокетни площадки за ремонт. Дори корабът на Magnus да бъде надупчен почти до неузнаваемост, възстановяването би отнело едва няколко секунди. Неприятното е, че една и съща работилница не става за непрекъснато, многократно използване.
Тази черна точица на играта се откроява отлично при по-високите нива на трудност. Стрелбата на противниците е често неприятно точна и мощна, а изкуственият им интелект е доста добър. Ленивият подход на джиткане е подходящ единствено за туториала и първите две или три мисии.

Глезотии за очния нерв

 Основният коз на играта е външният й вид. Графиката на чудото е почти перфектна. Всеки детайл – от бурмите по машините до формите на облачетата е малка приказка. Околностите са приятно шарени, дори мрачните кафеникави нива са недотам депресиращи. Полигоните, от които е изградено всичко, са повече от достатъчно. С други думи корабчето на наша милост и околностите са с гладки, претрупани от детайли повърхности. Качеството при ефектите е същото, а мърдането, стрелбата, следите из облачетата, сенките дупките по кокпита и т.н. – истински шедьовър на дигиталното изобразително изкуство.
Всъщност картинките на геймката не са твърде оригинални или революционни, но спокойно настигат и на моменти – изпреварват най-добрите съвременни 3D изпълнения (Unreal 2, Halo, количките от серията Colin McRae и т.н.).
Yager е и един от малкото добри примери за почти перфектна графика от конзолен тип, пренесена на територия PC.
При аудиото положението е същото. За разлика от множеството скорошни чудеса писуканията не изглеждат дотолкова перфектно стерилни. В симулатора има няколко елемента на фантазия. Руските персонажи пускат по някоя славянска реплика, базата им се включва по подходящ СССР-начин и т.н. При основния момент в играта – екшъна – човек може да се разтопи от щастие. С подходящо 4+1 озвучаване, с всичките му там басове и гравитиращи колони можете да останете с впечатление за високобюджетен холивудски продукт.
В общи линии положението е страхотно. Ако си падате по шарении с много стрелба и недотам задълбочен сценарий, то настоящата геймка е точно за вас. Yager е най-добрата и красива смесица от симулатор-аркада и 3D-излияния в настоящето. Пък и вероятно за следващите няколко месеца.

Автор: Сергей Ганчев