by PC Mania
Средновековието се е загнездило дълбоко в геймърските ни главици по един силно неправилен начин. След серия от игри по темата (предимно стратегии, което е разбираемо – шутърите с лък и меч са силно надцакани от тези с Узи и снайпер) средностатистическият геймър остава със силно романтичната представа, че….
Всеки е рицар и се бори за прослава на името Му!
Това просто не е така. Всъщност Средновековието е наблягало доста по-малко на излъсканите доспехи и славните благородници. Основно акцентът е падал върху мръсното бельо, паразити по окосмените части на тялото и мечта някой ден да притежаваш собствен свинарник. Не че не е имало рицари и редовни войски, но те много рядко са носили добре познатите ни пищни брони, по простата причина, че цялото чудо е тежало към 60 килограма. Забравете и за хитряшките, почти нинджа фехтовки, наложени като стандарт от Холивуд. Типичният средновековен меч е около метър и половина, 15 килограмово парче желязо, което предимно натрошава и смазва жертвата си. Не, няма галантни движения, няма обезглавявания с един удар. Има кръффф, демидж и смръдливи парцали вместо доспехи.
Независимо от светлата реалност на тъмните векове (както историците обичат да наричат медийвъла) тематиката все още е доста благодатна за геймразработчиците. Особено след като Creative Assembly в партньорство със Sega успяха да издухат всички чартове с Total War игрите си, и по-специално с Medieval: Total War. Силно вдъхновяващ продукт, родил сума ти модове и модченца с бързината, с която колония бълхи превръща уличен помияр в жив еквивалент на автобус “Икарус”.
Първото впечатление, което ще остави във вас ХIII Century: Death or Glory, е именно такова – модификация на добре познатия ни Medieval: TW 2. Играта прилича на не съвсем довършен фенски проект, в който стратегическата част с макромениджмънта и развитието на градовете е изрязана и е оставена само тактическата – битките в 3D среда. Модификация, предназначена за хардкор стратезите, умеещи да пазят в главата си инфо за десетките характеристики на стотици единици….
Но всъщност ХIII Century: Death or Glory е като трансформърите, в нея има повече, отколкото се вижда на пръв поглед.
Кръв, водка и казачок
ХIII Century: Death or Glory е дело на Unicorn Games Studios и се разпространява от руската компания 1C. Един бърз поглед към портфолиото на втората ни показва, че фирмата е истински спец в продажбата на сравнително добре направени клонинги на хитови заглавия, от които най-силно блести Carribean Missle Crysis, доразвиваща брутално добрата Blitzkrieg.
Както вече споменахме, кампания в стил Medieval няма – имате серии от битки за всяка една от включените в играта фракции. Които всъщност се броят на пръстите на едната ръка. Ще поемете контрол над Англия, Франция, Русия, Швабска Германия и монголските орди на Чингиз Хан. Всяка “кампания” е разделена на 5 битки и се отключва, едва след като сте изиграли стоящите преди нея. Така че, ако още от самото начало искате да цъкате с кавалерията на монголците, защото най-ви допадат като стил – няма да ви се отвори парашутът. Принципно не се кефя на такива ограничения от страна на разработчиците.
Самите нации услужливо са приспани в каноните на създадените за тях стереотипи. Англичаните разполагат със средна пехота, но най-добрите стрелци, французите имат смазваща кавалерия, германците разчитат на тежка броня, руснаците са балансирани, а монголците попиляват всичко с леките си конници.
Закърнели неврони
Дори аз, който съм прекарал около стотина часа из бойните полета на Medieval, се чувствах леко объркан, когато стартирах ХIII Century. Дори си цъкнах обучителните мисии – нещо, което не бях правил по собствена воля от поне 90 заглавия насам. Руснаците са премахнали де що има картинки из ингейм менютата и описанията на единиците и на тяхно място са сложили километрични таблици с различни характеристики. Всъщност, когато преместите курсора над някой взвод, една четвърт от екрана бива зает от панел, показващ неговите силни и слаби страни във всяка една възникнала ситуация. Крайният резултат е тъпо пулене през първите няколко часа, докато не свикнете автоматично да си поглеждате само тази колонка, която ви трябва.
Най-отблъскващото за новаците в жанра ще бъде именно сложността на играта. Абсолютно всичко по бойното поле има значение – от топографията и атмосферните условия до това къде между редиците се намира генералът ви. Дори ветераните от Medieval ще усетят, че колкото и ХIII Century да прилича на играта на Creative Assembly, толкова и различни са използваните гейммеханики. Освен това изкуственият интелект генералите тук връща AI-то на Medieval обратно в първа група на детската градина.
Добрите идеи…
в ХIII Century: Death or Glory също не са малко. В един момент с доста голямото количество статистики се свиква и откривате колко полезно всъщност е да знаете каква е ситуацията с войските ви във всеки един момент. Правилото, че конниците ви не трябва да припарват до пехота с копия и че стрелците смучат здраво в ръкопашен бой е много ярко изразено, защото единиците са силно специализирани. Въпросните фактори превръщат всяка една победа или загуба във въпрос не толкова на количество и качество, а на правилно маневриране по бойното поле и взимане на адекватни решения.
С рамките на кампанията и по време на самите битки единиците ще трупат опит. Това се отразява не само на бойните им характеристики, но и на външния им вид. Ветераните са с доста и добра броня и въоръжение от новобранците, което, освен че помага по-бързо да ги локализирате в мелето от човечета, гали доста приятно естета във вас. Което ни докарва до най-големият проблем и в същото време най-голямата сила на играта –
Графиката
Не съм уверен, че ХIII Century копи/пейства целия енджин на Medieval. Просто графичната платформа на Creative Assembly няма шанс да бъде толкова омазана, дори след тежка странична намеса. Въпреки това в очите се набиват няколко поразителни прилики, като random генератора на външния вид на войските и движенията им преди, по време на и след битки. В същото време околната среда е детайлно наситена с обекти с омазани текстури и крайният резултат е клапава графика, която тежи на процесора. Но пък руските игри винаги са печелили награди за калпаво технично изпълнение и опропастен потенциал. Върхът на черешката е, че в нечия “гениална” дизайнерска глава се е родила идеята всички шлемове да са украсени от средновековния еквивалент на дантелена възглавничка за сън. Точно така – от онези, които баба ви използва във влака, когато пътува до родния си край.
ХIII Century страда от синдрома на Star Wars: Galactic Battlegrounds, която беше заклеймена за Mod на Age Of Empires. С други думи, ако забравите, че някога сте играли Medieval, има голям шанс да я харесате. Ако пък не сте се докосвали до TW, просто подминете руския й вариант – ще ви е прекалено труден.
Автор: Георги Панайотов