Worms 4: Mayhem

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 30 ное. 2005

Признавам, че последната игра от поредицата Worms, която имах инсталирана на компютъра си, беше Worms: Armageddon, излязла през далечната ‘илядо деветстотин деветдесет и девета година. Така че, за щастие или не, съм пропуснал разните вариации по темата от типа на Тетриса Worms Blast или симулатора на детски пясъчник Forts Under Siege. Та опирайки се само на опита си от “плоските” двуизмерни червеи, останах изненадан от факта, че всъщност разликите не бяха чак толкова много…

Блудния червей-командос се завръща…

В интерес на истината, на пръв поглед Worms 4 ми се стори излъскано до блясък копие на Worms 3D. В тази част от серията имаме класическо завръщане към корените на чистия, брутален и комично-изродски екшън, с който поредицата стана толкова известна. Край на средновековните крепости, към които трябва да прикрепяте катапулти, край на разноцветните плочки, които трябва да взривите с базука.

В основата на играта стои най-висшето същество, съществуващо на планетата Земя – червеят. Само по себе си това създание има потенциала да завладее света, а помислете си какво ще стане, когато на едно място се съберат няколко такива като него. Получава се перфектният отбор за масово унищожение. Всеизвестно е обаче, че великите умове не могат да делят властта, затова често срещите между съперничещите си групи червеи започват със смешна физиономия, прерастват в тотална война и завършват с доста разоран пейзаж. Накратко: целта в джитката е да помогнете на отбор от няколко червея-войни да се разправят с група себеподобни. Това е. Няма какво много да му мислите, направо се хвърляте в патакламата.

На ваше разположение е огромен арсенал от изцяло конвенционални и често срещани оръжия като гърмящи овце, гърмящи възрастни жени (по-известни като бабички), гърмящи банани и други. Единствените неща, с които трябва да се съобразявате, са балистиката (ракетите на базуката и различните гранати/мини/ бомби, освен че не растат по дърветата, и не летят по права линия) и посоката на вятъра. Оттам нататък целта е само да пада фън.

Основен белег на играта е, че практически всичко по нивото може да се разруши. Ако враг е застанал зад някаква преграда, не е проблем да го взривите барабар с прикритието му. И все пак на ваше място не бих очаквал голям реализъм в това отношение – често можете да видите оцелели парчета от пейзажа просто да си стоят във въздуха, сякаш гравитацията не съществува. За вашите войници обаче земното притегляне е сериозен проблем, а най-неприятно е, когато полетите неспасяемо към водата, обграждаща всяко бойно поле… От време на време от небето падат сандъци с нови оръжия и други благинки, придружавани от някой дебилен веселяшки надпис (личен фаворит ми е “OMG IT’S A CRATE!!1! LOL” :)).

Завръзката

Ако искате да има някаква история зад всички размазани по паважа розови килъри, такава присъства, макар да е далеч от всякаква оригиналност. Четири червея (аз си избрах такива с вид на дискоманиаци от 80-те :)) пристигат в университета Worminkle, който се намира под ръководството на професор Worminkle, и естествено веднага са подбрани да свършат някаква работа. В случая става въпрос за силово изчистване на университетския двор от разни пияни представители на съседната Алма Матер. Впоследствие играта загрубява, когато взривявате закусвалнята, снабдителната база, военния завод и други важни обекти на вразите. А след една подла засада сте принудени да избягате с машината на времето на професора в…

Ами в миналото. Там машината ви е разглобена и окрадена от разни магьосници, рицари и друга такава паплач. Естествено, се заемате със задачата да претарашите замъците и магическите кули на последните, за да си върнете чарковете. А когато го направите… това ще си го откриете сами. 😉

Всяка мисия дава определен брой монети, с които можете да купувате разни джунджурийки от червейовия магазин. Отделно в играта са включени и няколко “фабрики” – за производство на нови оръжия например. В нея можете да настроите всичко по пуцалото – цвета, вида, формата, дали да е отровно и т.н.

Разхвърлянето на компютърно управлявани червеи е забавно до един определен момент. Това, което всъщност издигна Worms на пиедестал, е мултито. Там вече проличава кой-кого и на кой му е по-голям червеят. Играта предлага доста възможности в тази насока.

Графиката е в анимационно-детски стил, все едно гледате предаване по Cartoon Network, а не края на цивилизацията. Глупавите физиономии пред лицето на смъртта отдавна са отличителна черта за серията Worms. Прибавете към това оцъклената поза, една афро-прическа и розови диско-очила с формата на звезда и няма как поне да не се ухилите. Репликите са пак от този калибър – отхвърчалия на десет метра във въздуха след взрив на стара бабка-червей, ако оживее, не забравя да промърмори едно “Ще те пипна” с гласец, толкова тънък и писклив, че чак звучи заплашително. 🙂 От друга страна филмчетата и брифингите са “озвучени” доста куцо – целта на задачата ви се обяснява с изречение от рода на “Мими мимимими ми мими мимими”, а отдолу надписи превеждат. Това започва да дразни около петата мисия.

Големият въпрос

А големият въпрос е: Абе това не съм ли го играл вече? И големият отговор е: Да, при това не твърде отдавна. Както казах и в началото, играта е замаскирана нова версия на Worms 3D. В цялата джитка няма дори една-единствена важна (!) нова идея. Геймплеят е останал непроменен, графиката е пипната съвсем малко, а това пискливо “ще те пипна” го имаше още в Armageddon-a по дяволите!

И всъщност това ли е краят на серията? В този формат надявам се да. Действително, играта се върна към корените си, но всъщност само ги изкопира и претендира да е нещо ново. А комай не е така. Според мен Worms Blast и Forts Under Siege бяха до известна степен провал и беше добре да се появи серия, която да заздрави връзката с традициите на поредицата, но също така нямаше да е зле тази серия да предлага поне нещо… ново! А в момента имам чувството, че ревюирам Триизмерните Червеи. Наистина липсата на какво ново да се каже е потресаваща. Така че поне аз силно се надявам да няма следваща част със същата идея. Ако е пак някаква абсурдна идея като Фортовете, пак бих пасувал. В крайна сметка и да не се появят нови версии, няма да е фатално, един истински червей трябва да знае кога да спре.

За да не се прекатури в бездната.

Автор: Пламен Димитров