World of WarCraft

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 30 ное. 2004

Blizzard никога не са се славили като твърде смели експериментатори. Те просто винаги са взимали най-добрите елементи на даден жанр игри и са ги обединявали по неповторим начин във всяко свое творение. Като същевременно, разбира се, са коригирали до неузнаваемост и неговите отрицателни страни и са се съобразявали с мненията и предложенията на своите фенове. Така стоят нещата и с World of WarCraft (WoW) – техният най-нов хит, най-новата абсолютна зарибявка, която след няколко години разработка и 7-месечни усилени бета тестове е вече завършена! И ако никога не сте имали възможността или желанието да пробвате някое чудо, маскирано зад абревиатурата MMORPG, то сега му е времето. Защото това е може би най-доброто заглавие от този тип, излизало на пазара.

Когато говоря за World of WarCraft, просто няма начин да не използвам думи като “огромен”, “впечатляващ”, “живописен” и “жив”. Защото те най-точно и ясно могат да характеризират този свят, който буквално е едно друго измерение на съществуване. Нещо като една истинска “Матрица”, но във фентъзи-вариант. Не, не преувеличавам. Никак даже. И за да ме разберете напълно, ще трябва да станете част от тази онлайн-ролева мания.

Уви, това не е безплатно удоволствие. Освен цената за самата игра, има месечна такса за онлайн-гейменето. Цените обаче са горе-долу в рамките на поносимото – между 13 и 15 долара на месец в зависимост това за колко време напред имате намерение да предплатите. Т.е. малко повече от кабелна телевизия. Ако успеете да ги преглътнете и да се сдобиете с качествена интернет връзка (тъй като тя е жизненонеобходима за игра), ви гарантирам, че веднъж щом се логнете в сървърите на World of WarCraft, измъкване няма да има. Поне не и без намесата на двама яки санитари. Само да отбележа, че жертва на WoW-пристрастяването се оказа и редакторът на списанието…

Ордата срещу Съглашението

Преди да влезете през магическия портал и да започнете да странствате из земите на Азерот, ще трябва да си създадете герой. Можете да избирате измежду общо осем раси, обединени в две основни групи. От едната страна стои Съглашението, което включва в себе си хора, нощни елфи, джуджета и гноми. От друга, е Ордата – сбирщина на орки, тролове, таурени и немъртви. В случая е важно да си помислите добре на страната на коя точно фракция предпочитате да застанете. Щом веднъж започнете да играете, членовете на противоположната група ще се водят за ваши врагове – няма да можете да влизате в техните селища и дори да разбирате езика им по време на чат.

За да ги направят максимално различни една от друга, Blizzard са добавили по няколко основни характеристики за всяка една раса. Така например нощните елфи са по-бързи и могат да се крият в сенките, немъртвите дишат по-дълго под водата, имунизирани са към ефектите на страх и приспиване и възстановяват кръвта си като ядат трупове… Джуджетата са по-добри с пушките, откриват по-лесно злато и са имунизирани към ледени магии, тъй като живеят в по-заснежените райони на Азерот, а таурените имат повече кръв, могат да зашеметяват враговете си с удар в земята, да търсят по-лесно билки и т.н.

Освен от вида на расата геймплеят се различава чувствително и от вашия клас. Тук възможностите са доволно много и за мое щастие с абсолютно всеки един се играе по коренно различен начин. Иде реч за warrior, rouge, hunter, mage, warlock, druid, shaman, priest и paladin. Интересно е да се отбележи, че повечето им магии и умения се различават в зависимост от расата, която сте избрали.

Ярост, енергия и мана

За първи път виждам ролева игра, в която най-накрая класът warrior да не използва мана (характеристика, която, по мое скромно мнение, е присъща единствено на мятащите магии типове). В World of WarCraft това недоразумение е решено по доста интересен начин. Вместо нея, воините трупат нещо, наречено ярост. По принцип то стои празно до момента, в който не влезете в битка. Тогава скалата започва да се покачва с всеки удар (това зависи и от бойната ви стойка). И колкото по-яростни успеете да станете, толкова по-голям избор ще имате при прилагането на бойни умения (които за разлика от т.нар. таланти, ще научавате единствено от специалните за случая учители срещу пари).

Rouge класът пък е съвсем друга стока. Неговите тайни и коварни удари под кръста изискват наличието на енергия. Това, което го отличава най-много от останалите, е, че трупа комбо точки (с помощта на специални удари), благодарение на които впоследствие може да изпълни различни по степен на ефективност довършващи удари. Иначе всички останали класове са силно зависими от добрата стара мана.

Едни от по-атрактивните герои по мое мнение, са hunter и warlock, тъй като разчитат предимно на битките от далечни разстояния и защото имат едни от най-интересните (като функции) умения. Например първите са почти пълно копие на Леголас. Основното им оръжие е лък (или пушка при джуджетата), могат да виждат надалече, а когато поискат, поставят и специални капани. Освен това, когато са в групи, са идеални за примамване на дадено чудовище. Warlock-героите пък разполагат с най-силните магии за масово поражение и обичат да измъчват жертвите си с най-различни, подобни на проклятия, заклинания. Единствено тези два класа герои имат свои лични спътници. От една страна, hunter притежава способността да опитомява почти всяко едно същество от разред “зверове”, което трупа опит, качва нива и бива обучавано впоследствие от вас самите на нови умения. Warlock-ът пък е същински демонолог и привика на помощ както съвсем безобидни импчета, така и огромни страховити създания.

Останалите класове в много отношения приличат адски на своите първообрази във WarCraft III. Druid-ите могат да променят телесната си форма, Mage-овете – да стоварват ледени вихрушки над главите на жертвите си или да ги превръщат в овце, Shaman-ите са любители на елементите, Paladin-ите използват аури, а Priest-овете пък се осланят на защитата и мощта на божествената магия.

Странстване

Всяка раса в World of WarCraft има своя собствена история и възстановява силите си както намери за добре, след събитията в The Frozen Throne. Колкото и странно да звучи обаче, вие нямате строго определена цел, а сами избирате къде да ходите, какви куестове да правите (те са стотици, а в дадени ситуации изникват нови, някои се появяват в определен момент от деня и т.н.), с кого да разговаряте или какви отношения да завъждате с отделните фракции. Например можете да се специализирате в отделни професии и да станете ковач, който търси различни руди и измайсторява сам своите брони и оръжия (подобно на Diablo II и тук те трябва да бъдат поправяни след дълги сражения). Той може дори да наостря меча си преди битка, като по този начин увеличава неговия демидж. Можете да се научите да дерете убитите зверове и шиете дрехи или кожени брони, които впоследствие да продавате двойно или тройно по-скъпо на все още неопитни и наивни играчи (в играта има дори и аукциони, където можете да наддавате за даден ценен предмет). Или пък да станете готвач или рибарче, за да можете да изхранвате своя домашен любимец, който обожава този тип манджа, и да поддържате лоялността му.

А междувременно светът пред вас постоянно ще се развива. Подобни игри нямат превъртане. Може да се каже, че те са безкрайни, към тях в крачка могат да се прибавят нови елементи и приключения, което ги прави особено привлекателни.

Светът на WarCraft е разделен на два гигантски континента – Калимдор и Източните кралства. Всеки от тях е разделен на области, всяка населена с различни по трудност чудовища. Те могат да бъдат достигнати и обходени както пеш, така и по вода с кораби, под земя с нещо като джиджешко “метро”, по въздух с цепелини, грифони, хипогрифи… Или пък дори на кон, вълк или тигър, стига героят ви да е достигнал достатъчно високо ниво (40-то) на опит и да може да извади минимум 80 голд. А прекосяването на всяка област пеша може да отнеме 10-15 минути и то ако не се биете…

Очевидно е, че дизайнерите от Blizzard са положили уникално много усилия при извайването на всяка една територия, защото атмосферата в World of WarCraft е просто размазваща. Столицата на елфите например се предпазва от гордо изпъчили се огромни енти 90-ти левъл. Те могат да бъдат видени и как се разхождат, карайки земята под тях да потръпва. Малки уиспчета пък летят насам-натам около сградите и трепкат със светлосини светлинки. Ако пък посетите по-малките градчета на хората, ще видите как наоколо се разхождат селяни, които работят неуморно и пренасят дървени трупи. Кликнете върху тях и ще чуете озвучение, познато ви от WarCraft III. 🙂

Общуване

Най-големият чар на World of WarCraft, а и на онлайн-ролевите игри по принцип е, че освен всякакви компютърно контролирани чудовища и NPC-та, в нейния свят битуват и стотици, дори хиляди истински хора, с които можете да поговорите и да помолите за помощ, да изпълнявате куестове заедно, образувайки групи или дори гилдии, да се карате, да участвате в търгове за предмети, да се биете, да флиртувате, да завързвате добри приятелства и какво ли още не. Включително да организирате масови нападения срещу селищата на противниковата фракция… Визуализирането на емоции и извършването на различни действия, плюс дори изричането на кратки реплики, също е възможно. Така например можете да накарате своя герой да се изхили на някого в лицето, да поплаче на рамото му, да му се поклони или махне с ръка, да прати въздушна целувка, да потанцува (елфите са царе на мръсните танци ;)), да извика за помощ, да легне и да заспи, да покаже груб неприличен жест и т.н. Възможностите са огромни.

Особено интересна екстра, свързана с общуването, е, че в играта съществуват няколко вида език, на които расите комуникират помежду си. Например т.нар. общ език е известен единствено на хората, джуджетата и нощните елфи, джуджешкият – на гномите и джуджетата, оркският на орките, троловете и таурените и т.н. Но наред с това обаче немъртвите, троловете, таурените и нощните елфи имат свой собствен, който само те могат да си разбират. Тази екстра е много полезна в случаи на

масови нападения

от страна Ордата срещу градовете на нощните елфи например, което между другото се случи многократно, докато играех с тези дългоухи нощни създания. В такива моменти в общия чат канал обсъждахме различни тактики и взимахме решения за атака или отстъпление на нашия елфически език, без врагът ни да може да разбере какво си говорим. Направи ми впечатление, че и разхождащите си наоколо компютърно контролирани стражи също се включиха в битката и защитаваха градовете си със зъби и нокти. В такива ситуации, пък и не само, човек няма как да не загине от меча на някой противник. Това обаче не е особен проблем за героя ви, тъй като той се преражда като дух на близкото (или в неприятни случаи – на далечното) гробище, може да отиде до трупа си и да се върне в реалния свят, без да загуби опит. Ако пък тялото ви е на твърде голямо разстояние, имате възможност да бъдете съживен от ангел, приличащ доста на Тириъл от Diablo II, с цената на определено количество експириънс. Нощните елфи са облагодетелствани в това отношение, защото когато умрат, се превръщат в уиспове и съответно се придвижват няколко пъти по-бързо от останалите раси.

Във връзка с битките тип “играч срещу играч” е важно е да се отбележи, че World of WarCraft предлага два вида сървъри. Единият е стандартният, в който можете да си се мотаете, без да се притеснявате, че някой с няколко пъти по-висок от вашия левъл може да ви нападне и да ви пребие (освен ако вие не се съгласите доброволно на дуел). Ставате уязвим само, ако като нападнете вражески град. PvP-опцията се изключва, в случай че не се биете с враг повече от 5 минути. Другият тип сървър пък се зове PvP. Както се разбира от името му, в него няма никакви ограничения по отношение на битки и в общи линии е по-опасно, но и по-интересно.

Въобще суперлативите както по на геймплея, така и по отношение на перфекционизма, са напълно излишни. Достатъчно е да кажем просто “Близърдска му работа”. 🙂

Автор: Владимир Тодоров