World of WarCraft: The Burning Crusade

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 15 фев. 2007

Ще прекраме ли още три години от живота си в Света на WarCraft?

Чудя се какво да кажа за World of WarCraft, което да не е било споменавано преди. Трудна задача. Около играта се изляха тонове мастило и все още няма единно мнение за нея. От една страна тя прескочи границата от осем милиона потребители, от друга страна съществува една струва ми се не по-малка група хора, които не я харесват особено и я анатемосват, когато им падне. А някои от тях всъщност въпреки това я играят… Няма верен отговор – всеки решава за себе си. И дали ще разцъквате играта по цели нощи, за да ви падне “оня меч/щит/каска” или твърдо ще се разграничавате от “наркоманите WoW-аджии”, зависи само от вас.

Не е било лесно и на Blizzard, докато са търсели отговор на въпроса какво и как точно трябва да се пипне по иначе суперуспешната им игра, за да се оправдае цял експаншън. Въвеждането на WoW gold като нова валута допълнително обогати икономиката на играта, като предостави на играчите нови възможности за търговия и стратегия. При положение че играчите свикнаха на масивни пачове с новости, които отгоре на всичко са безплатни, добавянето на такива иновации си е заслужавало чакането и е доказателство, че Blizzard са се справили доста добре с предизвикателствот

Предварително се извинявам, че част от статията трябва да бъде написана на WoW-жаргон. Просто няма как да обясня в детайли в рамките на няколко страници концепции, развивали се вече три години. Дано накрая да ви е станало ясно за какво говори “наркомана уоуаджия”. А може би някой следващ път ще пуснем и речник на wow-жаргона за онези, които живеят извън този виртуален свят.

Отвъд Тъмния портал

Макар да се сдобих с копие от играта още в 1.00 ч. сутринта на 16 януари, докато я инсталирах, бях обзет от твърдото убеждение, че няма да мога да я играя поне седмица. Просто имах лоши спомени от дните след предишните “обикновени” пачове – модовете спират да работят, сървърите падат и се появяват отново през няколко минути, страницата на Blizzard също не работи, огъваща се под тежестта на милиони, опитващи се да я отворят, а след всеки оправен бъг са се появили пет нови. Представете си учудването ми, когато никоя от тези мрачни прогнози не се сбъдна! Инсталацията мина безпроблемно (като изключим малката паника около местонахождението и евентуалната липса на четвъртия диск, поставен на най-неочаквано място).

Ъпгрейдването на акаунта в експанжън такъв стана факт само след пет-шест опита. Бях пред началния екран само след някакъв си половин час – наистина неочаквано кратко време предвид предишни издънки и мъчения, на които съм бил подлаган. Въпреки че стотици играчи се бяха засилили през Тъмния портал към новия континент Outland, сървърът се държа героично и не се предаде, дори лаг-ът (забавянето) беше съвсем поносим. Явно Blizzard са си взели бележка и най-накрая са наели по-способен екип по техническа поддръжка.

Първото ми впечатление от Outland беше чисто и просто – wow! Новият свят не изглежда като нищо, което сме виждали досега. Един поглед към небето, осеяно с магически сияния и тук-там по някоя летяща скала, ни убеждава, че вече определено не сме в Азерот. Независимо дали става въпрос за пустинята на Hellfire Peninsula, блатата на Zangarmarsh или горите на Terokkar – Дренор изглежда и се усеща по различен начин, а дизайнът на зоните определено е по-разнообразен и авангарден. Със сигурност няма да скучаете докато разкривате новите територии. Важно е да се отбележи, че в Outlands има един неутрален мегаполис (Shattrath), който играе ролята на “столица” и за ордата, и за алианса. За щастие в него има еднопосочни (!) портали, които водят към големите градове на двете враждуващи фракции.

Пътят “60–>70”

Един от неприятните странични ефекти на пускането на цял нов континент е, че незабавно цялата популация на сървъра се изсипва в него да види що за чудо е. Особено в първите няколко дена, стартовата зона в Outland беше буквално залята от стотици хора, опитващи се да правят едни и същи куестове. При настъпилата поголовна сеч на всяко мърдащо NPC в района беше същински подвиг да изпълня дори най-елементарните задачи, а в пиковите часове – направо невъзможно. За щастие от Blizzard са помислили за този проблем и времето, за което се появяват нови гадини, е значително намалено в някои територии – това не решава проблема изцяло, но го прави доста по-поносим.

Не се съмнявайте, че ще изминете доста път, докато достигнете завишения таван на развитие – 70-то ниво. Говореше се, че пътят от 60 до 70 ще е толкова дълъг, колкото от 1 до 60, но не е точно така – преди да започна да пиша статията, първият играч-седемдесетка вече беше реалност. Постижението му – само 28 часа. Това, разбира се, е направено с активната подкрепа на цяла гилдия и е планирано специално заради рекорда, така че не се надявайте да стигнете макс нивото за един уикенд. Лично аз не смятам да си давам зор.
По трасето към финала трябва да ни помогнат и новите таланти, които всъщност видяхме още преди няколко пача. Всеки клас получава още десет точки, които да сложи в някое от трите “дървета” на талантите, което прави изпълними някои невъзможни досега комбинации, но ще трябва да почакаме известно време, за да видим пълния ефект на промените. Само като препоръка – ако сте лекуващ клас (поп, паладин, шаман) и смятате да вдигате нива соло, най-добре сложете точките си за таланти поне временно в дървото, предназначено за нанасяне на щети. Противниците в Outland не са прекалено лесни и ако се опитвате да се биете с тях с таланти за лечител, ще се забавите твърде много, докато развиете героя си на макс. Но все пак вкусове – всякакви.

Треска за лилаво

Естествено, по маршрута ще попаднете на много и най-различни нови предмети. Blizzard твърдят, че са се погрижили да има плавен преход между екипировката преди и след 60-то ниво, но всъщност ми се струва, че малко са пипнали нещата в полза на играча. Ако предметите по героя ви са синьо-зелени и не особено адекватни, очаквайте да сменяте по нещо буквално след всеки куест. Новите джунджурийки са адски добри, дори и да са зелени или сини, и се вземат адски лесно за качеството си.

Ако пък сте облечен в епични предмети, не очаквайте да намерите нещо по-добро веднага щом прекрачите портала. Също така важи старата максима, че колкото по-добри неща имате, толкова по-лесно ще ви е вдигането на нива. Така че спокойно – последните две години събиране на предмети не са били напразно. Отново, ако сте лечителски клас, силно се надявам да сте събирали и по-нестандартни за ролята си оръжия и брони – от онези, дето истинските DPS-класове (специализирани в правенето на щети) все мърморят, когато им ги вземе лекар. Става дума за добри двуръчни оръжия и брони с повечко + critical strike chance и attack power за паладините, предмети с + shadow damage за свещениците и т.н. Вдигането на нива и без това е тегаво за този тип герои, така че ако не сте се запасили, както трябва, и нямате група, пригответе се за доста дълги и протяжни битки с мобовете (компютърните противници). Препоръчвам ви също така да се запасите с каквито консумативи намерите за добре – бинтове задължително, някои еликсири и т.н., помагат доста.

Най-добрите предмети отново идват от така наречените инстанции. За незапознатите – това са различни локации с елитни противници, където групата ви трябва да се справи с предизвикателствата сама и няма опасност да бъде изненадана от човешки опоненти. Известни са и като dungeons илиу “тъмници”. В The Burning Crusade има десетина такива, което е една приемлива цифра в сравнение с вече съществуващите. Някои са реализирани на принципа на крилата – едно крило за 5 играча нисък level, друго за 5 с високо ниво, трето за raid (максимум до 25 човека) и т.н. Освен това дори лесните инстанции могат да бъдат опитани повторно в режим “heroic” – със същите, но този път доста по-силни противници, пускащи естествено по-добри предмети.

Най-големите raid инстанции, от своя страна, вече са за 25, а не за 40 човека. Много правилно решение, защото, който не е опитал, само той не знае колко е трудно да организираш още 39 човека да правят каквото им се каже. И особено да го правят добре. Досега обикновено една централна група от 15-20 човека мъкнеше останалите на гърба си, но на това се слага край – вече всеки ще трябва да си знае ролята и да я върши ефективно. Най-трудната инстанция засега изглежда The Black Temple, убежище не на кого да е, а на самия Илидан Стормрейдж, самообявилия се господар на Outland. Тя обаче още е затворена, тъй като така или иначе ще мине известно време, преди някой да може да я пробва сериозно. Между другото, системата за получаване на най-добрите доспехи от инстанции вече е леко променена – вече не вземате готовата броня от тялото на убития бос, а вземате нещо, наречено token (аз им викам стотинки) и го занасяте на определено NPC, което ви дава съответното парче от комплекта. Това се прави, за да се избегнат досадните ситуации, при които групата убива даден бос месеци наред, а някой предмет не пада и не пада. Относно старите raid инстанции – те стават на практика ненужни, освен като тренировка за по-горните. Не че са толкова безполезни, но са загуба на време предвид съкровищата в Аутленд.

Ако “тъмниците” не са ви по вкуса

Другият възможен източник на лъскави джунджурийки са професиите. Досега полезността им се ограничаваше основно до една–две рецепти, а останалата продукция беше със съмнително качество и твърде неприятно съотношение разходи за материали/полза. Вече не е така – добавени са доста нови неща за изработване, като се набива на очи сравнително голямата липса на глупави и безполезни стоки, струващи много пари. Особено облагодетелствани са ковачите, които получават възможност при максимален skill да си изковат някои доста сериозни оръжия, сравними с тези, падащи от последните инстанции.

Тук заслужава да се отбележи, че в играта са добавени две взаимно изключващи се фракции, които ви дават ексклузивен достъп до коренно различни различни върхови рецепти. Неприятният момент е, че вдигането на репутация към едната автоматично кара другата да ви намрази. Така че съобразете внимателно избора със своите професии и с рецептите, които тези фракции предлагат.

Най-интересното нещо в тази област, естествено е новата професия – Jewelcrafting. С нея можете да създавате най-разнообразни пръстени, огърлици, всякакви trinket-и, разни фигурки и какво ли още не. Но най-интересни са скъпоценните камъни, които могат да бъдат поставяни в дупки по някои предмети и по този начин – увеличат ефективността им. Това е система, заимствана директно от друга игра на Blizzard – Diablo II. Комбинациите от точно определени за дадения предмет камъчета носят още бонуси. Общо взето тези скъпоценности поставят разделителната линия между два сравними предмета, от които единият има socket-и, а другият не.

Короната на гъзарията при предметите са чисто новите летящи ездитни животни. Те, както и обикновените, идват в две разновидности – бърза и бавна, но за жалост са само два вида (грифон и уивърн) и няма отделно същество за всяка раса. Те ще са ви необходими, за да достигнете някои иначе недостъпни територии. Управлявате ги сами и можете да хвърчите с тях, където си искате, но само в Outland, не и в старите континенти. Цената им, или по-скоро цената на умението, което ви позволява да ги яздите, е доста внушителна – 1000 злато за бавната версия и 5000 за бързата. Но не бързайте да се стряскате – златото в TBC направо тече като река. Всички куестове дават солидни парични премии, а ако сте добре облечен, въоръжен и продавате предметните награди, за нула време ще имате цяло състояние. Това е контрирано отчасти от високата цена за ремонт на епичната екипировка, но така или иначе е твърде малко вероятно да имате парични проблеми.

Другият голям аспект на играта – битките играч срещу играч (или PvP) – също е претърпял промени. На първо място вече вероятно знаете за промяната в Honor системата – няма стълба от рангове, а всеки печели точки поотделно и с каквато скорост прецени за добре. Това беше малък реверанс от Blizzard към по-обикновените си, не-hardcore потребители, които нямат възможност или желание да отделят цялото си време за играта. Въпреки протеста на някои играчи “ама защо им давате лесни epic-и”, според мен промяната е за добро.
Второ, идеята отново се измества към по-малък брой участници в мелетата с въвеждането на новите Арени – малки стадиони за гладиаторски битки между два отбора. Тимовете действат на принципа на гилдиите и могат да са от двама, трима или петима участници, които се бият със съответния противников екип.

Сблъсъците са кратки, безпощадни и на принципа “последния оцелял”, така че най-вероятно ще допаднат на опитните PvP-ери, които не обичат, когато битките им се проточват излишно дълго. Когато стигнете заветния level 70, ще започнете да печелите и арена точки, с които да купувате екипировка, а Blizzard обещават на всеки три месеца да пускат и нови награди. Отделно е добавен и нов Battleground (бойни полета на принципа на инстанциите, чието съкращение BG направи България известна сред голям брой играчи). Тя е смесица от два стари – хем има знамена, които да бъдат задигани, както в Warsong Gulch, хем има и стратегически точки, които трябва да бъдат контролирани възможно най дълго, подобно на Arathi Basin.

Новите обитатели на Света на WarCraft

Черешката на тортата са двете най-забелязващи се новости в играта, а именно двете нови playable раси – Кървавите елфи (Blood elves) и Дренаите (Draenei).

Елфите са докарани почти до лудост от постоянната жажда за магия, която ги мъчи след унищожаването на Слънчевия кладенец (Sunwell) от армиите на Артас. Те искат нещо, което бившите им приятели от Алианса не могат да им дадат – постоянно засищане с магия, граничещо с вампиризъм. Затова те се обръщат към другия лагер – Ордата, и сключват съюз с “лошите”. Двете страни по договора не си вярват особено една на друга, но нямат друг избор, освен да се понасят в името на общата кауза. Лидерът на Кървавите елфи – Каел’Тас Сънстрайдър е заминал за Дренор и вече не командва армиите им, а най-вероятно сам се е докарал до умопомрачение под влиянието на Илидан. Обградени отвсякъде от територии на немъртви и все още мъчещи се да възстановят хилядолетното си кралство, Кървавите елфи определено имат за какво да се борят.

Кървавите елфи са единствената раса в играта, която няма клас Войн като избор. За сметка на това имат достъп до друг клас, засега уникален за Алианса – паладините. Историята около това как е възможно Светлината да се използва за зло е доста объркана и съшита с бели конци, така че няма смисъл да я преразказвам. Стартовата им зона е доста различна от останалите и с интересен дизайн. Столицата им Силвърмуун е огромен и адски впечатляващ град, с два аукциона, множество пощенски кутии и всякакви дребни, но впечатляващи, детайли като ефирни пердета, наргилета, задвижвани от магия, летящи саксии или гигантски каменни кули. Недостатъкът на града е, че е адски далеч от всички полезни локации (Тъмния портал например) и най-вероятно ще остане празен след определен момент, което е много, много тъжно предвид красотата му. Земите на кървавите елфи са пропити от история и можете да видите например откъде точно е минала армията на Артас, превзела и опустошила града преди няколко години.

Дренаите от своя страна не са родом от Азерот. Те са последователи на ученията на Светлината и затова са безмилостно преследвани от Пламтящия легион. Те идват на Азерот посредством космическия кораб (!) Екзодар и общо взето корабокрушират на планетата. Настаняват се на малък остров близо до бреговете на Калимдор и превръщат останките от кораба си в своя нова столица. Чрез тях Алиансът получава и една по-“мускулеста” раса, каквито са Таурените за Ордата. Но по-важното е, че дренаите по някакъв начин придобиват шамански умения (обяснението е сравнимо по дебилност с това за кървавите елфи и паладините), по този начин правейки ексклузивния ордски клас достъпен и за Алианса. Естествено, след тези промени стартовите зони на елфите и дренаите бяха препълнени съответно от паладини и шамани, но това е разбираемо.

Казаното за Силвърмуун важи и за Екзодар – адски красив и изпипан град, но ужасно отдалечен от всички важни локации в света и е просто обречен да остане безлюден, след като сте минали определено ниво и нямате нужда да се връщате обратно. Очаква го съдбата на Дарнасус и Тъндърблъф, което, както казах, е страшно жалко.

Няма да минем и без оплаквания

WoW: TBC е игра която безспорно ще ни закове пред мониторите за доста дълго време, но не съм сигурен в коя графа да сложа това – към плюсовете или към минусите. Дори да забравим за това за момент, джитката има и някои кофти моменти. Най-вече това е остарялата й графика. Както знаете, тя се задвижва от модифициран графичен енджин от времето на WarCraft 3, който дори не ми се мисли колко е стар. Вярно, в някои пачове бяха нанесени съществени подобрения по визията, но общо взето картината не се е променила много. Единственото, което спасява TBC от по-ниска оценка в тази графа, е страхотната дарба на художниците и дизайнерите на Blizzard, които успяват да измъкнат най-доброто от иначе грохналата графична система. Визията на играта може и да е стара от технологична гледна точка, но трудно би могла да се нарече грозна – просто всичко е изпипано до страхотни детайли и има стил, а това поне според мен е по-важно от всякакви реалистични лицеви анимации и водни отражения. Изключение правят паладинските брони, които са грозни, та чак не могат да се гледат, в 95% от случаите.

Не ми хареса също накъде зави историята и по-точно начинът, по който направи завоя. Това е по-скоро мое мнение, отколкото критика, но смятам, че историята на вселената на WarCraft беше изкривена доста неприятно, за да бъде нагодена към механизмите на онлайн-ролевите игри. Например решението да няма специфични за двете фракции класове герои беше чисто и просто резултат от неуспеха на дизайнерите на играта да балансират добре паладините и шаманите, а външният вид на Кървавите елфи (особено женските) е опит да се изравни съотношението в популацията “Орда – Алианс” чрез една по-красива раса за иначе, да си го кажем направо, доста грозноватата Орда. Историята направи от WarCraft това, което е, и според мен не е редно тя да бъде поправяна толкова грубо. Но в крайна сметка историята си е на Blizzard, могат да си я продължават, както намерят за добре.

Трябва да призная също така, че ще се наложи едва ли не отново да се уча на играта – от година и нещо бях свикнал да ходя основно до големите raid инстанции и цялото това вдигане на нива в момента ми е малко странно. Предполагам, че и с други играчи е така. Вкарани са и много нови формули за разучаване, шансът за crit удар е променен от процент в рейтинг, добавена е нова статистика resilience (за избягване на критичен удар) и какво ли още не. Но какво пък, играта е тук и ще остане за дълго, от сега отписвам поне една година джиткане на каквото и да било друго. Все пак, WoW си е WoW. Ако не ви е страх от пристрастяването – вземете си я, определено си заслужава. Ще се видим в руините на Outland!

Автор: Пламен Димитров