World of Subways Vol. 2

Каквото и да работите, не може като малко момче да не сте си мечтали да управлявате влак, самолет или поне автобус. Сега ще можете да научите тънкостите на тази обществено-полезна дейност.

World of Subways е интерактивен самоучител за всички, които искат да тръгнат по пътя на Евгени Минчев. Но не ме разбирайте погрешно – нямам предвид пътя на паркетния лъв към обгрижването на елита или други алтернативни забавления, а пътя му на бивш ватман.

А това да си ватман далеч не е лесно. Дори и

самият ни премиер се готви за такъв

както знаете от един популярен червен клип, защото трябва да има какво да работи след 5 юли, когато са парламентарните избори.

Но да оставим това за ватмана. Играта е доста актуална за София, защото жителите й от една седмица могат да отидат от „Младост 1“ чак до националния стадион чрез подземната железница. Признавам, още не съм се повозил на новата отсечка, но виждам, че станциите са доста луксозно изпълнени и добре озеленени. Дали обаче е така в големите западни мегаполиси, където метрото е като хляба и водата за всеки местен? С тази игра ще имате възможност да се потопите в атмосферата на щатския и западно-европейския метротранспорт и да си отговорите на всички въпроси по функционирането на това велико откритие на човечеството.

TML-Studios явно твърдо вярват в

романтиката на железния свят

защото именно те през 2005 г. направиха допълнението към Microsoft Train Simulator. Сега студиото от ФРГ ще ни докаже, че и управлението на метро е доста весело занимание.

World of Subways Vol. 2 акцентира на игрите в Западна Европа и САЩ, като основното нововъведение са готовите мисии. Очаква се и включване на московското метро, което е едно от най-красивите в света. За жалост у нас за взели от него само мотрисите, не и оформлението на метростанциите, които с изключение на тази под статуята на София и Ларгото, са едни – ако мога така да се изразя – ретро-футуристични постмодерни изпълнения.

Нюйоркският subway, в който ще попаднете, например е доста сложна система, която в съвремието се е разраснала неимоверно – хиляди километри железен път, повече от 450 станции, които, разбира се, да се включат в играта е направо нереално. В World of Subways Vol. 1 бе представен все пак един отрязък от Ню Йорк до 33 авеню на Манхатън. Почти половината от трасето в играта бе изведено на повърхността, точно както при отсечката от Парк-хотел „Москва“ до бул. „Марко Семов“ в София.

Както в предната версия, така и сега, мрачните тунели, осветени с разположени нарядко лампи, си имат своя чар и са по своему красиви. Пейзажите и интериорът са нарисувани доста внушително, а тълпите абсолютно правдоподобно отразяват жителите на мегаполиса до степен, че и бездомниците сред тях не ви дразнят, защото допълват картината адекватно.

На максимални настройки графиката на играта изглежда добре, но въпреки това системните изисквания изглеждат неоправдано високи. Едно от основните разочарования е отсъствието на анимирани пътници, а ъгловатите и застиващи по пероните и във вагоните пасажери не успяват стопроцентово да заменят шарения човешки поток в метрополитена.

Трябва да се признае, че

управлението никак не е лесно

и без да прочетете ръководството, ще ви бъде доста трудно да налучкате за какво служат десетките ръчки и бутони в кабината на водача. Но ако внимателно го разучите, за 5 минути ще се ориентирате в боравенето със сложната апаратура.

Сред интересните уреди е т.нар. Dead Man alarm – устройство, което идва от мореплаването и е служило като сигнална апаратура, чрез която при подаване периодично на звуков сигнал, вахтеният е трябвало да отговаря със съзнателно действие – натискане на специален бутон. Това е било доказателство, че той е буден и е в съзнание. И в играта вие ще трябва постоянно да държите ръката си на таблото, което ще означава, че машинистът държи ситуацията под контрол – иначе ще се задейства екстремният режим.

Странно е, че на плота няма никакъв скоростомер. Вие по принцип определяте скоростта с бутони по десетобална система, но пък да преценявате на око с каква бързина се движите в момента, е меко казано неуместно. Иначе ще виждате лесно колко ви остава до следващата станция или колко пътници возите.

Правилата за добра игра са прости – не нарушавайте разписанието, не преминавайте на червено, в необходимия момент отваряйте вратите, за да излязат пътниците, и не забравяйте да ги затворите, когато потеглите. Важно е да обявявате по мегафона периодично коя станция наближавате и понеже играта е добре озвучена на немски, когато играете в Мюнхен да кажем, монотонното българско „метростанция „Сердика“ ще звучи като рязкото немско

U-Bahnhof Serdika Platz

Жалко, че в писмена форма няма как да изразя интонацията. Предупредителните гласове звучат великолепно, а в тях се включват и важните съобщения за затваряне на вратите примерно.

Възможностите за вашите действия в играта са доста разнообразни – ще можете дори да пускате и спирате фаровете, даже и осветлението на таблото в кабината ви. В края на маршрута пък машинистът ще получава оценка на техниката. Колкото грешки допуснете, толкова по-малък бал ще получите.

Дойде време да споделя и лошите си впечатления. На първо място това е пълната липса на съперничество. Ако се научиш да играеш по правилата, повече предизвикателства няма и да видиш. Има локомотив с едва три вида вагони, а картите са достъпни от самото начало и нямат никакви изкуствени ограничения и тайни. Рано или късно това развлечение омръзва и разнообразието може да бъде достигнато единствено с помощта на редактор на нива.

Пред вас стои един не особено оригинално замислен, но доста увлекателен симулатор. Ако си дадете парите за него, всъщност може би ще направите услуга на издателите, така че във възможния експанжън или в следващата игра да включат и софийското метро. Което би било доста забавно, не мислите ли?

Автор: Свилен Енев