World of Goo

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 03 сеп. 2009

Свин-свин! Във всеки от нас живее по едно срамежливо малко розово прасенце. Или пък нахакана голяма свиня, която се радва на мръсотията, мързи я да си подреди кочинката и не се стряска от пръските кал по копитцата си. Не се сещам за друга игра като тази, която буквално ви кара да прегърнете калта и мръсотията, които се разтягат из тръбите на канализацията. Вие ще ги заобичате!

Година по-късно

Не знам как сме го пропуснали преди, защото World of Goo е заглавие от 2008 г. И определено това си е било за наша сметка, защото играта е чисто (ако може да се каже така при условието с калта?!) забавление. Но по-добре година по-късно, отколкото никога… Простете ни пропуска и ако и вие не сте играли заглавието досега, му се насладете заедно с нас или си го припомнете. Защото си струва.

World of Goo грабва от самото начало с това, че изглежда съвсем простичко и същевременно – визуално е изпипана в много специфичен стил. Типажите приличат малко на герои от “Булка труп” или “Кошмарът преди Коледа”, ако предпочитате. А най-забавното е, че те всъщност са топки лепкава мръсотия с очи и собствен характер, изписани на лицето им, създаден именно от дето две очета на кръглите им лица. Атмосферата е много приятно пипната и сцените са разнообразни.

Интересно е, че това е подплатено с епична музика, която явно набляга на важността на работата, която вие реално трябва да свършите. Хах! Още тук започва да пълзи леееека усмивка по лицето ми.

Отговорността!!!

Та-да! В ръцете ви лежи съдбата на лепкавата мръсотия. Преминавайки от сцена в сцена, вие трябва да помагате на топчетата кал да стигнат до канализационната тръба в сцената и да допринасяте за тяхното разпространение, както и за желанието им да завладеят света.

Геймплеят е пъзел–ориентиран. Разполагате с определен брой топки кал, които трябва да бъдат свързани в архитектура, която да достигне до тръбата. Така останалите неизползвани топчета ще могат да преминат по канализацията напред в света. За целта трябва да използвате не повече от зададения предварително брой топки, тъй като има конкретно количество, което трябва да премине напред. Например иска се минимум 6 да достигнат тръбата. А вие разполагате с 20 и съответно – можете да използвате максимум 14 от тях. Това обаче е само началото. Най-якото е, че светът, в който се случва всичко, е физически достоверен. Има гравитация. Структурата, която градите, трябва да е устойчива. Важна е не само основата, но и връзките, които правите между топките кал. Иначе градежът ви може да се разкъса и да падне. Това също има различни условия в зависимост от типа топчета, които използвате. В по-напреднал стадий играта предлага голямо разнообразие, с помощта на което трябва да преодолявате препятствията по пътя си. Например ще се наложи да се пазите от остриета, пропасти, блата, огън и други такива, които убиват топчетата кал. Сърцето ми се къса. Вярвате или не малките муцунки са истински сладури. И издават супер мили звуци, докато се оглеждат любопитно къде ще ги турнете.

С какво разполагаме

Арсеналът от миниатюрни кални сфери, с които разполагате по-напред, е следният: черните топчета са непоклатими. Щом ги поставите някъде – дотам са, за вечни времена. Или поне докато структурата не се разпадне. Зелените лепкави топчета пък могат да се местят и да сменят позициите си. Така например трябва да сложите някое на дадено място, да придвижите останалите и после да го преместите напред. Има разтегливи топчета. Жълтите можете да залепяте за вертикални повърхности. Има и лепкави, които са неразрушими – например за остриета. Съществуват топчета, които са като балони с хелий и можете да ги използвате, за да олекотите структурата. В едно от по-началните нива например трябва да построите мост, който олекотявате с балони, но внимавате да не са прекалено нагъсто, за да не излетят много високо и да се спукат в шиповете по тавана. От друга страна, той не бива и да натежава много, защото долу има тресавище и може да пропадне.

Времето също е фактор, защото мостът може да бъде закрепен бързо, ако сложите балон, преди да е паднал долу. Тук обаче се обажда друг проблем – управлението като цяло е ок. Но в моменти като този, когато наистина се иска бързина, не винаги е лесно да хванете точното топче, което искате. Вместо черно можете да сграбчите балон с хелий например и всичко отива по дяволите. По принцип, ако не бързате и хванете грешно топче, можете и просто да го оставите обратно да си щъка по веригата. Играта обаче отнася някои и други критики за управлението не само от мен, така че бъдете нащрек.

The Sign Painter

Забавен акцент е The Sign Painter. На всяка сцена откривате по някоя и друга табелка с някакви указания или пък забавен коментар от него. Това добавя още една усмивка към атмосферата и някак си оставя впечатлението, че не сте сам самичък с топките мръсотия.

Какво още?

Пътешествието ви ви превежда през четири свята, като всеки един ви дава достъп до нови видове топчета и още предизвикателства. Всичко при това се развива на фона на някаква ненатрапчива история. А за още малко разнообразие има и онлайн добавка, което не е кой знае какво, но пак е нещо. Всички топчета, които успеете да прекарате като бонус по канализационнте тръби (т.е. искат се 6, а вие преминавате с 8 например), се трупат в помещението, което ви отвежда онлайн. Дори това си е интересен подход.

А допълнителната малка зарибявка е да сравнявате резултатите си с другите  играчи.

За да ви възхитя напълно, ще спомена и че играта, освен всичко друго, е практически разработена от трима души, което си е повече от постижение. Адски забавна и неангажираща е и е нетипична и оригинална. Не е новост на пазара, но ако и вие сте я пропуснали, винаги можете да поправите тази грешка. Сега например е един идеален момент за това! Грух. 🙂

Автор: Лили Стоилова