facebook facebook
 
 
ИГРИ » PC
 
   
 
World in Conflict
Ревю | 03.10.2007 | автор: Владимир Тодоров


оценка:
Производител:
Massive Entertainment
Издател:
Sierra
Жанр:
Стратегия в реално време
Платформа:
PC
сайт на играта »
Цена:
29.95 лв.
купи играта »

плюсове

Динамична стратегия

Технологично превъзходна

Убийствено добър мултиплейър

минуси

Не може да играем със СССР в кампанията, очакваме експанжън

Няма съществени разлики между трите фракции

Мега тежка като технологични изисквания

Ако Берлинската стена не бе паднала...

От време на време се появява игра, за която искаш да разкажеш на своите приятели. Която те залепва за монитора и не те оставя да спиш по цяла нощ. Която остава на харда ти месеци, след като си я превъртял. Игра като World in Conflict.

Идеята за създаването й се ражда преди няколко години, а целта на дизайнерите е простичка – да се опитат да пресъздадат достъпността на детмач игрите на шутърите, но не къде да е, а в реалновремева стратегия. Ключът към успеха, според Massive Entertainment, които се прославиха с поредицата Ground Control, е да емулират респаун системата, която стои в основата на повечето екшън игри. И успяха.

Резултатът е технологично съвършена стратегия със солиден геймплей и един от най-добрите мултиплейър режими, с които може да се сблъскате на пазара. С нея Третата световна война ще избухне за първи път във вашия дом. В буквалния смисъл на думата.

Всеки иска да управлява света

Вместо да ни стоварят на бойното поле на някой реален световен конфликт, авторите решават да зададат ключовия въпрос: „Какво щеше да стане, ако Берлинската стена не бе паднала? Ако Студената война не бе приключила през 1989 г.?” Ето накратко какво е тяхното виждане по въпроса.

Варшавският пакт е пред разпад, а Съветският съюз решава да изнудва не кого да е, а самите янки. Техният ултиматум е следният: ако САЩ не се съгласят да подпомогнат рухващата икономика на комунистите, Червената армия ще нападне Западна Европа. Америка, разбира се, игнорира това послание, а руснаците реализират заплахите си като атакуват позициите на НАТО. За да попречат на САЩ да изпрати подкрепления в Европа, военачалниците на СССР повеждат война и на още един фронт, нападайки Америка по въздух и вода.

Ъ-ъ-ъ, да, не звучи много оригинално. Не е като да не сме срещали подобни идеи тук и там (за справка виж Freedom Fighters). И все пак никоя игра досега не е успявала да пресъздаде този конфликт толкова мащабно. Дори и Варшавският пакт (на който прочее и ние сме били членки, за онези от вас, които са бягали от часовете по история) не би повярвал на думите ми, ако знаеше с какъв хъс СССР атакува Сиатъл в World in Conflict в края на 1989-та. Точно в този момент започва и соловата кампания в играта, поверявайки ви защитата на един от най-големите градове на САЩ...

Денят на инвазията

Как Съветският съюз успява да изненада и измами по такъв брутален начин една от най-големите световни сили по онова време? Като натовари войските си на цивилни кораби и акостира по крайбрежието във възможно най-неочаквания момент, разбира се. Как не са се сетили досега?

Още в първата мисия ще станете свидетели на страхотните технологични възможности на World in Conflict. Руснаците са безцеремонни и буквално изравняват Сиатъл със земята. Артилерийски снаряди валят от небето, многоетажните сгради рухват една по една, цивилните бягат панически, а заварената по долни гащи армия е безсилна срещу подобно масирано нападение. Единственият шанс е пълно отстъпление. Точно тук се намесвате и вие, за да могат приклещените в засада военни и да евакуирате колкото се може повече американци.

Уви, соловата кампания няма да ви позволи да погледнете сражението и през очите на комунистите. Тя центрира вниманието върху отчаяните опити на американците (и отчасти на НАТО) да удържат инвазията и в крайна сметка – да се опитат да изтласкат нападателите обратно в Сибир, където им е мястото. Тук, както може би се досещате, няма да бъдете пощадени от характерния за янките патриотизъм, който постоянно ми човърка в червата и предизвиква стомашно разстройство. Но когато става въпрос за стратегия от ранга на World in Conflict, това някакси може и да се преглътне.

Над бойното поле

Досега не бях виждал друга RTS, която да има толкова гигантско и същевременно – адски детайлно и подлежащо на масово унищожение бойно поле. Абсолютно всичко - до последната къщурка, небостъргач или дръвче – ще хвръкне във въздуха, стига да го поискате.

Може да се движите напълно свободно из всяко едно кътче на терена с помощта на клавишите W,S,A,и D плюс мишката. Камерата не е толкова неприветлива, колкото вероятно звучи на пръв поглед и за това допринася и максимално изчистения интерфейс, който не се натрапва и не ви разконцентрира излишно.

Въпреки гигантските карти, може да стигнете до избраната от вас точка максимално бързо. В това отношение глобалната карта е изключително полезна. Тя смалява бойното поле до големината на вашия монитор и ви позволява да планирате нападението си доста по-точно и внимателно.

Част от голямата картина

Напук на тази мащабност, Massive са решили да намалят армията ви до допустимия минимум и да ви спестят икономическата и строителна част, характерна за повечето RTS-и, което едва ли ще се понрави на мнозина стратези.

Може би най-гениалната хрумка в гейпмлея е начинът, по който боравите със своите войски. Всички играчи разполагат с равен на брой точки „подкрепление”, които им позволяват да извикат ограничен брой пехотинци, танкове или въздушни единици. В World in Conflict няма да събирате ресурси, нито пък да издигате бази. Директно се хвърляте в центъра на сражението. Когато някой от войниците ви се гътне, командите точки, които сте похарчили за извикването му, постепенно ще ви бъдат възстановени, което означава, че след време ще може да повикате негов заместник или напълно нов тип юнит.

Общо взето ключът към успеха често е свързан с превземането и задържането на някой команден пост. Обикновено това са една или няколко взаимосвързани точки от картата, и ако искате да попаднат във ваши ръце, трябва да поставите единица във всяка една от тях. Колкото повече време удържате поста, толкова повече укрепления ще се издигат около него – противовъздушно оръдие, картечно гнездо и прочие.

Армиите на 80-те

Трите основни фракции в World in Conflict са САЩ, НАТО и СССР. Кой знае каква съществена разлика помежду им няма да откриете. Това все пак не е StarCraft. По-голямата част от единиците им обаче имат специални нападателни и защитни умения, които могат да се ползват през определен период от време, но са изключително полезни, ако бъдат използвани в правилния момент. Танковете например могат да изстрелват мощни снаряди или да се обгръщат в дим и по този начин да изчезват от полезрението на врага. Пехотата разполага с гранатомети или пък има възможност да спринтира и да стигне бързо от точка А до точка Б – например, за да окупира дадена сграда и по този начин да получи по-добро прикритие.

Авторите са останали верни и на реализма и превозните средства са с различна степен на бронираност отпред, отстрани, отзад и отгоре. Ако решите да се възползвате от това, определено няма да съжалявате. Както всички знаем, танковете са най-непробиваеми отпред, а най-нараними – отстрани. Що се отнася до станалите единици и техните плюсове и минуси, оставам ви ги изцяло на вашата собствена любознателна натура.

Тактически подкрепления

С всеки убит юнит, превзето стратегическо място или излекуван съюзник трупате от т.нар. tactical aid точки. Благодарение на тях може да дадете воля на своето деструктивно Аз и да разпердушините бойното поле и всичко, което ходи или се търкаля по него. Напалм, артилерийски обстрел от всевъзможен вид, въздушни нападения и дори атомни бомби – това са само малка част от възможностите, с които разполагате. След тях най-ясно си личи колко подлежащо на унищожение е бойното поле на играта.

Горите биват изпепелявани – пехотата вече не може да се крие в тях и да тормози войските ви! Сградите – изравнявани със земята, което улеснява маневрирането на танковете ви из тесните улички на града. А мостовете – разбивани на парченца, което ще принуди противника ви да потърси заобиколен маршрут.

В стихията на мултиплейъра

След като пребягате през сингълплейър кампанията, не ви остава нищо друго, освен да се насочите към мрежовите битки. А те са може би най-силната страна на World in Conflict. Вместо да чакате дадено мултиплeйър меле да свърши, за да може да се присъедините към приятелите си, имате възможност да скочите на бойното поле по средата на сражението и да запълните дупките в защита или нападение, които вашият екип има. Доста необичайна за една стратегия идея, но функционираща по един изключително елегантен начин.

Отборната игра в мрежовите сражения е от съществено значение. Всеки играч може да поеме специфична роля, в която ще получи достъп до специални единици, които иначе са недостъпни. Ако реши да командва пехотата, ще отговаря за всички двукраки войници и леки превозни средства. В случай че предпочита нещо по-унищожително – тогава тежките бронирани машини са това, което търси.

Третият вариант е да се ангажира с контрола над въздушните единици, които са представени изцяло от хеликоптерите. Последната възможна роля е на съпорт – тук ви очакват единици, които могат да поправят съюзниците си, като противовъздушни оръдия и тежката артилерия.
Всеки играч е насърчаван да закупува единствено единици в зависимост от ролята, която си е избрал - основните юнити от останалите специализации са достъпни за всички, но те струват много повече точки „подкрепление”.

Това прави играчите изключително зависими един от друг, тъй като например тежките хеликоптери изяждат бронираните наземни единици за закуска, но са обречени без противовъздушна подкрепа, а танковете нанасят минимални щети върху пехотинците и могат да бъдат елиминирани за нула време, ако няма някой, който да им пази гърба от противниковите базуки.

Технологично съвършена

World in Conflict е една от първите игри, която може и да ви накара да се замислите дали да не се сдобиете с DirectX 10 съвместима карта. Но дори и без такава, тя изглежда великолепно и на ниски детайли. За да се насладите на всичките дребни джвъчки, които енджинът е способен да пресъздаде, трябва да притежавате видеокарта, поддържаща изцяло DirectX 9.0c, което означава, че допустимият минимум е nVidia GeForce 6600 или ATI Radeon X1300.

World in Conflict става за игра и на по-слаби DX9.0c карти. Тогава обаче рискувате да изпуснете едни от най-впечатляващите експлозии и може би най-детайлното бойно поле, за което всяка стратегия в реално време може само да мечтае.

Що се отнася до озвучаването, експлозиите ще разцепят спийкърите ви, музиката се вписва перфектно в по-драматичните моменти, а повечето герои са се справили отлично със задачата си да вдъхнат живот на главните герои в кампанията. Дори актьорът Алек Болдуин (пичът от „Сянката”) се е съгласил да вземе участие в играта и чете брийфинга преди началото на всяка мисия. А когато зумнете достатъчно близо до сражението например, може да чуете например дори приятелски шегички, които пехотинците разменят помежду си.

Какво излиза в крайна сметка? World in Conflict е от онези игри, които оставят трайна следа в жанра. Тя не се опитва да внесе някакви кой знае какви революционни промени и нововъведения, но начинът, по който са сглобени всички елементи, заслужава специални похвали. Ако все още не сте се сдобили с тази игра, най-горещо ви препоръчвам да го направите. 


Източници на вдъхновение

Геймдизайнерите твърдят, че филмът „Червена зора” от 1984 г. е бил основният източник, от който са черпили вдъхновение при създаването на World in Conflict. Той разказва за нахлуването на съветските войски в Америка. Това най-ясно личи в първоначалните въздушни нападения (макар че във филма те се случват в Колорадо, а не в Сиатъл), както и използването на цивилен транспорт, който да прикрие нападателната сила на руснаците. „Възходът на Червената буря” на Том Кланси вероятно също е послужила като отправна точка за направата на играта. В книгата се описва фикционална война, разиграла се между НАТО и Варшавския пакт в Западна Германия. Това едва ли е случайно, тъй като при написването й е участвал и Лари Бонд - eксперт по проблемите на Студената война и главен консултант по работата на World in Conflict. И шутъри като Call of Duty и Medal of Honor са оставили своята следа в играта най-вече с идеята си геймърът да се почувства част от едно по-голямо сражение, в което има дребна, но често решаваща роля. Той не командва цялата армия, а само малък отряд от войници.
 
системни изисквания
2.2 GHz CPU, 512 MB RAM; 256 MB Video
напиши коментар
 

244 мнения
профил »
DA_ROK каза на 22.11.2016, 18:31 ?. :

Страхотна игра! Чудесна сингъл кампания и много приятна в мулти. За съжаление Ubi държат правата, и освен че неотдавна спряха сървърите, надали някога ще видим продължение.
напиши коментар
 
ОЩЕ ЗА ПОРЕДИЦАТА
World in Conflict: Soviet Assault 2
ОЩЕ ИГРИ ОТ ЖАНРА
StarCraft II: Wings of Liberty 130
Command & Conquer 4: Tiberian Twilight 59
StarCraft II: Heart of the Swarm 53
DotA 2 - PCM2.0 47
Demigod 42
League of Legends - PCM2.0 41
Warhammer 40k: Dawn of War II - Chaos Rising 38
Stalin vs. Martians 33
Total War: Shogun 2 31
Napoleon: Total War 28