Wolfenstein: The Old Blood

Миналата година Bethesda и Machine Games пусна един относително компетентен шутър в лицето на Wolfenstein: The New Order и играта се превърна в любима на доста геймъри. Сега идва ред на нейния самостоятелен прикуел The Old Blood, който доказва, че убиването на омразните нацисти продължава да бъде неостаряваща мода в гейминга.

Докато The New Order бе прекалено дълга, доста несвързана в тона си и като цяло зависима най-вече от оръжията, с които разполагате, The Old Blood е кратка, по-стегната и много по-свързана. Опитите да се пресъздадат някакви противоречиви сцени и да се търси по-авангарден подход биват заменени от акцент най-вече върху самите битки. Все още има някакви наченик на търсене на патос, но те не са толкова дразнещи и са представени по-добре от преди.

The Old Blood е разделена на две главни части, всяка от които ни пренася в 1946 г., когато Съюзниците отчаяно търсят начин да сложат край на войната. Първата част представлява атака и съответно бягство от едноименния замък Wolfenstein, докато във втората част ще се сблъскате с окултните нацистки сили. Ако трябва да ги сравняваме, и двете имат своя чар, но първата може би е по-готина заради контрастното противопоставяне на модерните и мощни оръжия с разпадащия се и антично изглеждащ замък.

Освен всичко, самият замък е добра локация за историята и също толкова интересно място за изследване. По коридорите му се промъкват командири, които трябва да елиминирате безшумно, преди да могат да повикат подкрепление, както и роботизирани войници, на които е най-добре просто да дръпнете шалтера. Такива моменти накъсват добре традиционните престрелки, но пък именно в тях The New Order се усеща най-добре. Комбинацията от дълги коридори и широки пространства прави архитектурата на замъка много подходяща за динамиката и начина на действието. В начина, по който Би Джей Блазковиц покосява кървавите редици нацисти срещу него, има нещо хипнотизиращо и вдигащо адреналина.

За съжаление, към края The Old Blood малко изпуска темпото, особено когато действието се пренася в едно рибарско селце. Дано скорошната поява на Zombie Army Trilogy да не е заситила глада ви за нацисти-зомбита, тъй като точно с такива ще се сблъскате там. На пръв поглед появата на задължителния свръхестествен елемент само може да внесе още по-голям колорит в играта, но някакси се оказва, че битките с човешки опоненти от първата половина са по-задоволителни, плюс това замъкът категорично е по-добрата арена. Битката с тукашния бос също не е особено вдъхновяваща и дизайнът ѝ изглежда доста елементарен. Тъй като самият бос е прекалено тромав и дори безобиден, създателите на играта са решили да компенсират това с множество допълнителни врагове, които не ви дават мира. Все пак отново тук пък може да се насладите на един интересен замисъл – няколко престрелки от типа „всеки срещу всеки“, в които нацистите се бият както с играча, така и със зомбитата.

Тъкмо когато сте разделени в мнението си за The Old Blood, заключителните глави предоставят един интересен нов вражески образ, който не е нито напълно зъл само защото босовете трябва да са такива, нито пушечно месо за оръжията ви. Това е Хелга фон Шабс Да, тя също е зла и то по един почти комичен начин, но в същото време е отделено достатъчно внимание на нейното минало, мотиви и собственото ѝ детство, което е допринесло за това, което е. Така Хелга е интересен допълващ образ, който се появява успоредно с очевидния зъл играч – Руди Ягер.

Накратко казано, Wolfenstein: The Old Blood работи – играта не е дълга (кампанията ще ви отнеме около 5 часа), има добра комбинация от традиционни престрелки и допълнителни геймплей елементи, както и по-смислена и стегната история. В много отношения играта дори и изглежда като по-добра реализация на първоначалните идеи, които студиото Machine Games е имало преди да се захване с шутъра. Когато завършите кампанията, може да пробвате уменията си в допълнителен режим със сцени от кампанията, който залага на бързината и трупането на точки. Цялото удоволствие не трае дълго, но като шутър, Wolfenstein: The New Blood наистина предоставя всички условия за едно приятно прекарване.

Автор: Александър Рангелов