Winter Olympics 2002

Милиони по света имаха възможност се радват на Зимните олимпийски игри в Солт Лейк Сити. Паралелно с това германците от Blackstar решиха да предложат на спортните фенове игра, която да им позволят да се почувстват като майсторите, летящи с шеметна скорост по снежнобелите преспи. Но ще бъдете жестоко разочаровани, ако се надявате на нещо повече от няколко пиксела, пързалящи по еднообразни писти, напомнящи за кварталното хълмче, по което всички ние сме се търкаляли удоволствие всяка зима.
   
Минуси vs. плюсове – много на малко

Когато стартирате играта за първи път, вероятно ще се възхитите от музиката, която ще ви съпътства, докато се спускате по склона. За сметка на това ще бъдете изправени през предизвикателството да налучквате клавишите, с които трябва да управлявате ските или сноуборда си (в случай че не се доберете до наръчника, който върви в пакет с оригиналната игра :)).  Имате на разположение само четири дисциплини – два типа ски-спускане, сноуборд и ски-скок. Останалите спортове яко ги е хванала липсата. Според вас четири спорта правят ли една олимпиада? Поне аз си мисля, че не…

Но както и да е, поне графиката и геймплея можеха да компенсират гореспоменатия недостатък. Те обаче също са крайно недъгави. Освен преобладаващият бял цвят, по пистите (които не може да избирате) тук-там се вижда и някое друго колче, което трябва да заобиколите, борчета – в които не можем да се забием и неподвижни хора, които може би са парализирани от кучешкия студ.
Winter Olympics 2002 предлага

два начина на игра

Първият е quick race, където се пързаляте на воля, подобрявайки уменията си в “множеството” дисциплини. Вторият и последен начин е contest. В него взимат участие до десет играчи – както хора, така и компютърно симулирани съперници. Всеки поотделно поставя своя личен олимпийски рекорд и целта е да грабнете златния медал. Първият път може да ви се стори интересно, особено когато десет души се наредят на едно PC. След няколко спускания обаче ентусиазмът на всички утихва за отрицателно време.

Имам чувството, че тази игра е направена по принуда или поне колкото да се отбие номера покрай Олимпийските игри. Но нали всеки трябва да си изкарва хляба, включително и създателите на Winter Olympics 2002. Не ме разбирайте погрешно – иронията се дължи на моята голяма привързаност към зимните спортове и по-специално към олимпиадите. Спускане по стръмния заснежен склон създава едно неповторимо усещане и приток а адреналин, а тази игра може само да го убие. Ако наистина търсите нещо екстремно и незабравимо, по-добре съберете някой друг лев, отидете до най-близката писта и се опитайте да покарате истински ски или сноуборд. А ако нямате достатъчно кинти, просто наминете към Зимния дворец, наемете си един съмнително вмирисан чифт кънки и се пързаляйте, колкото ви душа иска.

Разочарованието от тази игра не е толкова голямо като се има предвид, че беше очаквано. Преди всяка голяма спортна проява, била тя зимна или лятна, излизат един куп симулации, забъркани за по “няколко часа”. Все пак и запалянковците искат да погеймят. За жалост и тази игра попада в големия кюп на неуспешните заглавия. Докога ли все ще става така…?    

Автор: Асен Георгиев