Wii Fit

Нека първо ви попитам нещо. Кой от вас, с ръка на сърцето, би казал, че миналата година по това време е предполагал дори, че в началото на 2008-ма Nintendo Wii ще води по продажби пред Xbox 360 и PlayStation 3. Хайде, бъдете честни! Аз, дето съм такъв огромен фен на Nintendo философията, не съм ги помислял дори. Дори Шигеру Миямото (създател на Super Mario и Zelda, между другото) не е смеел да мечтае за това, мамка му! И все пак чудото се случи – перото е по-могъщо от меча! Или преведено на езика на конкретната ситуация – голямата идея победи големите кинти! Алелуя, братя и сестри!

Целият този увод в приповдигнат тон е пряко свързан с темата на този предварителен преглед – Wii Fit. Може би сте пропуснали, а може би не сте, но “кантарчето” (както някои набързо нарекоха контролера на тази игра) беше масово отразено в новинарските емисии по цял свят, включително в нашата скромна държавица. За колко други игрални заглавия може да се каже същото? По-малко от пръстите на едната ви ръка, струва ми се. Причината? Wii е за всеки! То не иска от теб да си хардкор или дори запален геймър, а само да обичаш да се забавляваш. По колкото време на ден успееш да заделиш. Не се изискват впечатляващи рефлекси, или сериозен опит в гейминга. Да не говорим, че самата конзола е значително по-евтина от своите конкуренти Xbox 360 и PlayStation3. Та пак повтарям – Wii е за всеки!

Със същата увереност мога да заявя още, че Wii Fit също е за всеки. Въпросното “кантарче”, с което се управлява част от играта, всъщност наистина може да измерва теглото ви. Макар че първите отзиви са свързани и с известни съмнения в неговата точност. Далеч по-важна, обаче, е способността на контролера да отчита преместването на центъра на тежестта на играещия от единия крак на другия. На базата на простичка екстра са включени и четири основни типа спортни занимания, които да ви позволят да си върнете формата. В първото от тях, йогата, от вас се иска да изпълнявате класически йога упражнения, включващи предимно разтягане и баланс. Точно както и при останалите три “дисциплини”, не всяко от упражненията изисква използването на Wii Fit контролера. Следват упражнения за мускулите, подобни на тези, които сме свикнали да свързваме със заниманията по фитнес. Третата част от играта е посветена на аеробните упражнения, включително класически джогинг. Интересното при Wii Fit джогинга е, че вместо “кантарчето” в работа влиза “дистанционното” на конзолата, което, поставено в джоба на играещия, изпълнява ролята на измерител на “избяганото” разстояние. Последното поле за изява, което предлага играта са упражненията, свързани с баланса и контрола над центъра на тежестта. Именно това е частта от Fit, която чудесно пасва на всяко парти. При нея в серия от прости, но забавни мини-игри, вие можете да се състезавате, редувайки се, със своите най-добри приятели.

За малко да забравя най-важното – Wii Fit следи вашия прогрес във войната с излишните килограми и лошия мускулен тонус. Играта може дори да ви дава уместни съвети на кой тип подготовка на наблегнете, за да се сдобиете с перфектното тяло (или поне с такова, каквото няма да ви е срам да покажете по бански).

Единствената пречка, която аз виждам пред масовото разпространение на Wii Fit и в България е относително високата цена на съдържащия контролера пакет – около 90 евро. Плюс въпроса, който касае кажи-речи 90% от Wii заглавията до момента – забавно, но докога?

Автор: Ивелин Иванов