SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 29 сеп. 2009

Понякога е адски лесно да размажеш една игра на стената. Всъщност в повечето случаи е така. Всички правим подобни грешки. Понякога, тъй като нещо ни е подразнило повече отколкото трябва, друг път – просто защото сме станали сутринта с лице към възглавницата. Случва се… Но в момента, в който това почне да ни доставя удоволствие, просто трябва да спрем, да се плеснем по челото и да продължим като професионалисти. Или с други думи – безпристрастно и обективно.

С цялата тая тирада искам да кажа (освен всичко останало), че има игри, които са твърде уязвими, ако човек иска да се заяде с тях. И Wet е една от тях. Да, слабостите в новото творение на Artificial Mind and Movement (AMM) се виждат с просто око.

Може би основният проблем е твърде голямата амбиция

с която екип без нужния опит в жанра се е захванал да създаде един истински, недвусмислен „разбивач на класации”. Което не променя факта, че Wet прелива от страхотни идеи, някои от които дори са изпълнени на ниво. Е, други не са. Но дали това е достатъчно основание да зачеркнем безмилостно и тази игра с дебелия червен маркер? Не мисля така.

Преди всичко – запознайте се с Руби Малоун, наемен убиец с тяло на манекен на Victoria’s Secret, речник на тираджия-ветеран и афинитет към твърдия алкохол. Ако все още се чудите за пола (което иде да рече, че не сте чували за Victoria’s Secret) – да, това е жена, или по-скоро момиче. И, да, разбира се че се майтапех за роднинската й връзка с Макс Пейн. Малко по-надолу ще разберете, откъде ми е хрумнала идеята. Едно от нещата, които ме спечелиха почти веднага за идеята на Wet – тази игра определено си дава сметка за това колко плосък е сюжетът й. Но за разлика от повечето дивелъпъри, които си мислят, че фикцията на „творенията” им може да мери ръст с Достоевски (или поне с любимеца на скучаещата домакиня – Дан Браун), AMM са търсили

аналогиите с филмите на Тарантино и Джон Ву

абсолютно преднамерено. Или с други думи – „сценарият” и типажите на Wet сякаш са взети направо от някое „B-movie”. Хей, дори графиката на играта напомня малко на плакатите на „Бибрутално”. И всичко това кефи. Поне мен със сигурност. Не бих се съгласил нито за секунда, че във визуално отношение Wet не е на ниво. По-скоро – „art direction”-ът й можеше да бъде доста по-“последователен”, ако разбирате накъде бия. И тук, както и в други елементи на Wet, си личи как АММ са се засилили да надскочат себе си и почти са успели… но не съвсем. И въпреки това, тяхната нова игра е една от най-забелязващите и запомнящите се във визуално отношение тази година. Повечето декори и герои са сякаш излезли направо от някой от безкрайните азиатски екшъни, немалко от които човек може да изгледа с прилична доза кеф. Най-малкото, защото понякога са толкова абсурдно забавни. Техният дух е уловен доста прилично в Wet, което още веднъж говори за потенциала на създателите.

Но черешката в тортата на играта категорично е

акробатичният, пропит от екстремно насилие геймплей

М-да, родители, това не е игра за децата ви. Това е игра за вас самите. Хайде де, не бъдете чак такива лицемери, поне мъжката част от вас. Безкрайни муниции, салта и всевъзможни акробатични трикове, стрелба на забавен каданс, реки от кръв, меч за по-близките срещи (от всякакъв вид), плюс едно „гадже”, което може да размаже сексапила на Джесика Бийл в почивния си ден, като главен изпълнител. Е какво повече му трябва на човек по малките часове на деня? Хайде зарежете тоя безполов WoW поне за малко, мътните го взели.

Едно от многото неща, които ме грабнаха за каузата на Wet беше откровеността, с която играта си казваше, че е… ами игра. Няма какво например да се чудите дали „гадовете” се пръкват непрекъснато. Да, така е, казва ви гейм дизайнерът на Wet, и ако искате да сложите край на това, трябва просто да „счупите” толкова и толкова „печата”, пръснати из нивото. Ако пък искате животът ви да се възстановява по-бързо, просто намерете колкото можете повече „мултиплайери”, обозначени отново с видими с просто око символи. Накратко, Wet като че ли ти казва –

хайде не се стягай толкова, изплюй тоя бастун

и дай да се позабавляваме като в доброто старо време. Не знам за вас, но за мен това си беше освежаваща новост, особено на фона на яката претенция, дето тресе повечето по-амбициозни геймове напоследък.

И хайде за финал да не съглася с още един упрек към Wet, който мернах някъде из нета. Играта не предлагала достатъчно сериозен стимул за преиграване. Ами просто не е така. След всяко ниво, или „арена”, както май ги бяха кръстили в играта, вашето изпълнение получава три оценки – за броя събрани мултиплайери, за акробатични изпълнения и за времето, за което сте разчистили терена. Макар противниците ви да не са от най-интелигентните, дори само техния сериозен брой, плюс доста приличния левъл дизайн, ви дават тонове възможности да подходите към нивото по този или онзи начин. За мен поне беше доста забавно да играя, за да бия резултата си от предишния път най-малкото.

Далеч по-забавната част, обаче, започва, когато хванете цаката на акробатиките в Wet

и тръгнете преднамерено да търсите наистина ефектните изпълнения, вместо просто да затривате противниците си с методичността на изтребител на хлебарки. Всъщност доста малко игри предлагат толкова добър стимул за преиграване в последните месеци, да не кажа години.

И тъй – Wet е нещо, което категорично не заслужава да бъде подминато със сополиви мрънканици. Да, играта има своите остри ръбове не на едно и две места, но след като се научите да ги заобикаляте, не ви чака нищо друго освен купон до тавана. Стискам палци новото нещо на Artificial Mind and Movement да се продаде повече от прилично, за да можем да доживеем Wet 2, която, ей богу, може да се превърне в истинско събитие от калибъра на добрия стар Tomb Raider.

Автор: Ивелин Г. Иванов