Wars & Warriors: Joan of Arc

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 09 мар. 2004

Когато преди време плъзна мълвата, че ще има игра с главен герой Жана Д’Арк, веднага си помислих, че тя ще бъде нещо подобно на куест. Нали все пак всеизвестната “еретичка” и свещена гордост на французите е вършила един куп смислени неща, които предполагат заглавие, достойно за приключенския жанр. Гейм-студиото Enlight обаче е решило да обърне по-голямо внимание на военните подвизи на секси мадамата. Играта, направена от тях, дори е част от бъдеща серия (Wars & Warriors). Тя обръща внимание, главно на конфликта между Франция и Англия, в резултат на което в Joan of Arc ще видите много реално състояли се сражения. Главен дизайнер на този проект е Тревор Чан, който е известен със стратегиите си Seven Kingdoms и Capitalism. В случая той е изневерил съвсем леко на предпочитанията си и последното му творение е по-скоро екшън-ориентирано. Въпреки че в Жана Д’Арк съществува възможност за преминаване в стратегически режим, през по-голяма част от времето ще ви се наложи да се млатите от трето лице в стил Enclave например.
Поради факта, че играта има две лица, смятам да се спра поотделно на тези различни режими.

Екшън частта в Joan of Arc е изцяло базирана на

млатенето без умисъл

Единственото нещо, което ще се налага да правите с младата дама през по-голяма част от времето, е да натискате двата бутона на мишката. Така тя ще изпълнява най-различни комбота и трикови удари, които за съжаление не се различават особено един от друг. В този вариант (като геймплей) Joan of Arc доста напомня на конзолно творение. Това не трябва да ви учудва, тъй като Enlight смятат да пускат играта и за Xbox. Нали все пак големите кинти били в конзолите…

Комботата, които вече споменах, се изпълняват доста просто. При комбинации от A и B (левия и десния бутон на мишката), героинята нанася различни атаки. “А” ударът е лек, докато “В” е силен. Така при ААВ например, Жана ще замахне два пъти по-леко и най-накрая ще завърши със сериозно силен удар. При различните комбинации французойката върти меча по специфичен начин, което за съжаление няма голямо значение за това колко бързо ще умрат враговете ви.

Освен този чист екшън елемент, в Joan of Arc има и леки ролеви моменти. Героинята ви и всички, които се присъединяват към нея по време на мисиите, събират опит и вдигат нива. Така, при определен брой опит, ще можете да разпределите 7 бонус точки из показателите си. Те са кръв, енергия, сила, ловкост, защита и лидерство. Освен това ще получавате и по една точка за военни умения, което означава, че можете да повдигате ефективността на комботата си – нещо, подобно на Jedi Academy, но реализирано значително по-зле.

По пътя си героите ви ще събират и

различни благини

които обаче се ограничават до следните няколко вида: пари, храна, модифайъри и няколко оръжия. Благодарение на манджата ще можете да възвръщате кръвта и енергията си, а след всеки победен бос Жана ще получава по едно ново приспособление за колене на врагове.
Модифайърите пък са предмети, които изпълняват ролята на амулетите в Diablo или артефактите в Heroes. Когато ги носите, те повдигат силата, ловкостта и т.н.

Мисиите в играта са общо осем. Не си мислете обаче, че това е малко. Всяко едно от тези нива ще ви отнеме между един и четири-пет часа. В тях ще пазите френски градчета или ще превземате английски укрепления. Ще попаднете в епични битки, в които ще трябва с една шепа хора да избиете към стотина противника.

Нивата в Joan of Arc са огромни. На някои от тях има по три-четири града и още пет-шест малки укрепления. Това означава, че само за да ги обходите, ще са ви нужни поне петнадесет-двадесет минути. За съжаление терените са направени по странен, доста ограничаващ начин.

На места има невидими “дизайнерски” стени

които не могат да бъдат преминати. Много пъти ще ви се налага да заобикаляте ниски хълмчета, просто защото създателят на въпросната мисия е преценил, че това трябва да е така. Това е и един от основните недостатъци на играта.

В графата с проблемите трябва да бъде спомената и камерата. През повечето време тя е от трето лице, а ако решите да използвате лъка си, ще мине от първо. Проблемите идват при масовите битки, когато камерата започва да се върти във всички посоки, загубвайки ориентация. В такива моменти е най-добре да продължите да се помпате на мишката, с надежда, че гледната точка все пак в един момент ще се стабилизира.
В Joan of Arc главната героиня може да се качва и на кон. Това е добра идея, като изключим не особено успешната й реализация. Ездачът се движи мега дървено, управлява се трудно и камерата в този момент определено не знае какво точно се случва. Затова по-добрият вариант е да се биете на два крака. Сигурно конят може да влезе в по-ефективна употреба след евентуален пач…

Противниците на войнстващата французойка или поне на нейното компютърно превъплъщение, не са особено разнообразни. Те се изчерпват с копиеносци, боздуганджии, рицари и стрелци с лъкове и арбалети. Гадовете са различно трудни за убиване, като във всяка дружинка обикновено има по един по-гаден опонент – техният лидер.

Вече споменах за нечовешкото разминаване в числеността на двете враждуващи страни. В повечето случаи

ще се биете 5 срещу 100

като повярвайте ми, в такива моменти определено става шоу. Основното нещо, което ще ви се наложи да правите, е да блъскате по мишката, да се въртите насам-натам и от време на време да гризвате по някой друг хляб или ябълка. Битките с босовете на всяко ниво не правят изключение. Те не са много трудни и при правилна тактика всеки противник на Жана ще падне в краката й.

Като цяло AI-то и на враговете, и на французите е доста ниско. Компютърно управляваните единици не правят засади, не обмислят ходовете си, а просто нападат с главата напред. Единствената следа от изкуствен интелект, която забелязах, беше в случай на врязване в групичка от стрелци. В повечето случаи те се пръсват, за да станат по-трудна мишена, но често просто остават на място.
Както вече споменах, в Joan of Arc има и

RTS режим

В него ще ви се наложи да влизате само няколко пъти. Той ще ви трябва главно за транспортиране на групички войници. При него можете да командвате и вашите стенобойни машини – Arbalest, Battering Ram, Fauconneau, Trebuchet. Като цяло обаче този режим е направен на сравнително ниско ниво, не предлага много опции и е нещо като допълнение към играта с цел разнообразие.

Техническата страна в Wars & Warriors: Joan of Arc не е сред най-силните. Графиката й е приятна, въпреки че екстри като антиалайзинг, отблясъци, реална вода и т.н. отсъстват. Иначе героите са направени приятно, но си личи, че Enlight не са целели създаването на особени графични екстри. Декорите са абсолютно статични, а околната среда е леко бутафорна.
Музиката в играта обаче е приятна. Класическите мелодии

навяват героизъм и надъхват играча

по доста подходящ начин.

Като цяло Wars & Warriors: Joan of Arc е приятна игра, която бих препоръчал на всички фенове на историческите геймки. Битките в нея са реално състояли се и ако сте зарибени по историята, ще разпознаете много действително съществували личности. За съжаление Enlight не са се справили по най-добрия начин с техническата част, с изкуствения интелект, със скриптовете на противниците, pathfinding-a и други придаващи лъскавина дреболии, така необходими да превърнат една игра в хит. Липсата им определено ще обрече Joan of Arc на прашасване по рафтовете или на еднократно превъртане, последвано от кратък път към Recycle Bin-a.

Автор: Орлин Широв