Warriors Orochi

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 30 апр. 2008

Аз съм Хатори Ханзо! Аз съм нинджа майстор, велик боец и доста… доста притеснен. Могъщият демон Орочи, наш трижди проклет смъртен враг, разпори реалността и събра в един свят воините от периодите на Трите Кралства и на Воюващите Провинции. Направи го просто така, за собствено забавление, за да намери достоен противник и да тества силите си. Безчет вече паднаха пред неговото могъщество, никой още не е успял да го спре.

Но не това е основният източник на тревогите ми. Всеки път, когато армията ни влезе в сражение, имам чувството, че някаква нова сила наднича иззад рамото ми и направлява движенията ми, моите и на другарите ми. Понякога дори ми се струва, че с периферията на зрението си зървам странен човек в странна стая, който държи в ръка съдбата ми. Но най-много ме безпокой гласът, ту пълен с гняв, ту с отчаяние, защото него чувам ясно. Значението на много от думите, който изрича, остават неразгадаеми за мен, но и дори така душата ми потръпва. Затова ще ви предам речта му слово по слово.

Защо в тая игра няма и една дума на японски, роптаеше гласът, а английското озвучаване е толкова некадърно? А тая музика, макар и донякъде заразна и надъхваща, изобщо не пасва на обстановката. Айде, размазаните текстури ги разбирам, конзолен порт е това, ама как пък няма поддръжка на широкоекранни резолюции? Сплитскрийн мултиплейър? Чушки! Камерата е толкова близо, че кат ми цепнат екрана,

съвсем нищо не се вижда

А контролът? Гати мизерните настройки! Мишката никаква я няма, клавиатурата що-годе бива, но си трябва геймпад за игра като хората. Уф-ф-ф…

След тази неразбираема тирада гласът изчезна, с което и бойното поле замря вцепенено. Стоях така, а пред мен се простираха легионите от противници, всички изглеждащи подозрително идентично, с изключение на офицерите. Не знам защо, но усещах, че това е гледка, която виждам не за първи път. Времето отново потече, гласът се върна.

Та, какво правих сега? Налагах трите бутона за атака като смахнат и клах стотици еднообразни противници и тук-таме някой офицер и… а, да – трябва да стигна до другия край на бойното поле, че ако оня некадърен идиот пак го утрепят, отново ще трябва да преигравам нивото. Аре бе Ханзо, охлюв такъв, язди по-бързо, че инак ще те сменя с някой друг персонаж! То не че е твоя вината, де. Кой садист ги направи така тия сценарии, че да сечеш безпроблемно през безброй врази, а после да губиш, само защото изведнъж се оказва, че трябва да си на другия край на бойното поле, а проклетият крантав кон се разхожда в тръс и отказва да галопира? Бе аз могъщ пълководец ли съм или куриерска служба?
 
Изобщо, защо го играя това? Набързо скалъпен порт. С дружка двама не можем да седнем, защото като се раздели вертикално екранът, съвсем нищо не се вижда. Историята е плитка. Зрелищните комбота също омръзват, като ги повториш няколко хиляди пъти. Да развиваш персонажите между мисии и да избираш екип от трима, който ще водиш в битката, не е лошо, ама… Това си е игра, която става, само ако искаш да циклиш с единствената мисъл какъв е най-оптималният път по картата, за да изкормиш всичката опозиция. Е, заклетите фенове на Dynasty Warriors и Samurai Warriors няма да бъдат разочаровани, защото на практика Warriors Orochi е още от същото, събирайки лицата от двете поредици на едно място. Проблемът обаче е, че сега за това нещо трябва да пиша ревю.

И откак изрече тези последни думи, гласът не се е завръщал…

Автор: Борис Цветков