Warrior Kings: Battles

Един от най-сигурните показатели за това дали една игра е успешна или не е наличието или отсъствието на нейно продължение. Това правило е в сила за практически всички жанрове: от шахматните симулации до 3D касапниците. При това в последно време “атката” на наследниците става все повече и повече забележима Пресен пример за това е и еволюцията на миналогодишната Warrior Kings в новичката Warrior Kings: Battles. Подобно на предшественика си настоящата, геймка представлява чиста средновековна стратегия в реално време. Действието се състои от строеж, тактика и здрави мелета.

Самата историята се развива стотина години след края на първата игра. Династията на добрият герой Артос е прекършена. Империята е минало. Провинциите са се самоотцепили, предизвиквайки множество малки конфликти. В целия този хаос наша милост представлява дребен благородник с големи амбиции и непрекъснато разширяващи се владения.  Интересното в случая е, че няма точно определен сценарий. Играчът трябва да смазва област след област по свое собствено усмотрение. Крайната цел е превземането на цялата карта и разбиването на главния злодей, породил изначалните проблеми.

Закачките в целия победоносен поход са две. Първата е, че земите, по които се развива кампанията, напомнят силно на някоя старовремска европейска карта, но с някои сериозни географски трансформации. Началната точка, от която се тръгва, е долният край на Британските острови. Вторият момент е, че всяка превзета провинция дава определен бонус. Плюсчетата са от рода на: качване на максималният брой единици, с които разполагате, увеличаване на началния капитал в началото на следващата мисия и положително побутване в културно отношение. Друго оригинално нещо в действието е номерът с враждуащите страни. В играта има

вариации на тема раси

но подходът е далеч от класическия.

На първо място възможностите включват само хора, а на второ – принадлежността към дадена група зависи от решенията, взети от играча по време на самото джиткане. Системата може да бъде схваната най-лесно, ако вземете някоя от свободните мисии. Още от самото начало играчът има възможност да изгражда определен тип постройки. От основно значение за по нататъшното развитие са тези от религиозно-културната група. Ако се построи друидско сборище, ще се отключат още няколко свързани обекта, но и ще се прекъсне всякаква надежда за издигане на църкви, катедрали и манастири. Оттам това ще окаже влияние и върху списъка с единици, които могат да се набират. Така, стъпка по стъпка, се изгражда обществото, което в зависимост от различните начални маневри, може да варира силно. Засегнатите графи включват почти всичко – от външния вид на селата до армиите, с които се действа.

Независимо от това, както и в предната стратегия, основните единици спадат към  пет категории: лека и тежка пехота, лека и тежка кавалерия и обсадни машини. В Warrior King: Battles има и магийно ориентирани юнити. Ролята им е забележима, но действията им не са чак до там жизненоважни. Единиците са направени така, че нито една от тях да няма превес над останалите. В общи линии схемата е следната: всеки вид бие други два и пада от останалите. Еднообразните армии са силно непечеливши. При по-добър опонент или интелектуален напън от страна на компютъра те могат да бъдат анихилирани моментално. Но дори и

при сравнително разноцветна дружина

човек трябва да се съобразява с няколко други особености.

Първата и най-важна е теренът. Настилката и нейният релеф оказват пряко влияние върху подвижността и бойните качества на единиците – стрелците са по-добри от високо, конницата е по-бърза на определен терен и т.н. Втората закачка е свързана с бойната група и числото единици в нея. Warrior Kings е една от онези “ужасни” игри, при които падащите солдати се деморализират тръгват да бягат, особено ако числеността им драстично намалее. Третият важен елемент е подредбата на бойците. Войниците могат да се организират по различен начин, който да подобрява в най-пълна степен тяхната ефективност. Четвъртото важно чудо е снабдяването на армиите. Ако запасът от стрели и олово свърши, честотата на стрелбата спада значително. Решението в случая е малък “флот” от вагонетки с провизии и амуниции, които да следват армията.
Иначе като строителство действието дава класическата схема на работници, ресурси и постройки. Ако някой някога е попадал на стратегия в реално време, ще може да си представи картинката изцяло. За сметка на тази малка сухота в производството и управлението на ресурсите, при свободните мисии и мултиплейъра има още няколко заслужаващи си иновации. Стратегията дава възможност за създаването на собствени изкуствени противници. Играчът може да сътворява генерали, които да ръководят страните, срещу които застава. Нещата, които могат да се пипат, са много. Включените елементи засягат много от аспектите на геймплея: от отношението в дипломацията до икономическата политика и модела на поведение на армиите. При желание могат да се създадат както

демонични гении

така и повърхностни лесно унищожими типове. Разнообразието, което се постига, е наистина весело. 

Извън кампанията се намира и още една интересна измислица. Човек може да създаде модели на бойни групички, които да включва от самото начало на дадена мисия или мултиплейърно изпълнение. Благодарение на това строенето на бази остава на заден план, което и прави действието далеч по-бързо и атрактивно.

За разлика от идейната основа, която е претърпяла няколко интересни мутации, останалата част на играта не е мръднала кой знае колко. Графиката на стратегията е практически неразличима в сравнение с първия събрат. Отново всичко е издържано в леко грубовато 3D. Класите на настоящото заглавие в сравнение с WarCraft, са поне с две назад. Правоъгълничетата и триъгълниците се виждат от километри. Всичко е леко ръбато. Положението не е чак толкова дразнещо, но в наши дни техниката и софтуера са способни на далеч по-големи визуални шукаритети.

Ако все пак малките недостатъци бъдат пренебрегнати, може да се каже, че Warrior Kings: Battles си е съвсем добра. Свободата на действието, която получавате, е нещо, което не се среща чак толкова често. А и повечето нововъведения си заслужават да се видят. Хора, които харесват стратегиите, биха оценили подобно произведение.

Автор: Сергей Ганчев