Warhammer: Mark of Chaos – Battle March

Из бордовия дневник на един Warhammer 40k ветеран:

Попаднах на някакво странно място, но изглежда почти като у дома. Все пак, не съвсем – когато срещнах първите местни хора, те не можаха да ме упътят към най-близкото летище. Всъщност настояваха, че дори не знаят какво е летище. Изглеждат приятелски настроени, но не особено полезни – енергийните им брони явно са загубили благословията на Машинния Дух, защото изглеждат доста поочукани. Използват мечове, но когато ги попитах как се включва моторната резачка, само ме изгледаха тъпо. Някои очевидно са развили симбиотична връзка с по-низши същества, които наричат “коне”, теглещи нещо на име “каруца”. Въпросът “а защо не използвате транспортьори” също доведе до пет минути тъпо взиране. Явно съм попаднал на някоя от по-долнопробните планети. На тръгване ме изпратиха с благословията на някой си бог Сигмар. Благодарих им, след което изгорих селото до основи, за да го прочистя. Всеки знае, че няма друг Бог освен Безсмъртния Император…

Като у дома, но не съвсем

Както можете да се досетите, от двете разклонения на Warhammer вселената, аз се причислявам към феновете на 40k. И понеже, за огромно съжаление на образователното министерство, в наши дни научаваме повече от игрите, голяма част от манията ми по темата се зароди покрай стратегията Dawn of War. Тя наистина успя да покаже на масовата аудитория готините страни на Warhammer 40,000 вселената. Ех да имаше такава игра и за Warhammer Fantasy…

Оказва се, че има. Обектът на настоящето ревю е всъщност експанжън за оригиналната Warhammer: Mark of Chaos, която е излязла в началото на 2007 г. Но след като дори аз, човек, който професионално се занимава с внимателно наблюдение и анализиране на гейминдустрията… добре де, човек, който играе много… та щом дори аз не знаех, че такава игра съществува, значи нещо в цялата картина куца. Истината е, че за джитката не е била отделена никаква реклама, вероятно защото всички по това време са били луднали по DoW така или иначе. Играта се е появила, продала е няколко копия и след това е изчезнала от масовия геймрадар. И сега, година и половина по-късно, какво правят издателите й от компанията със забавното име Namco Bandai? Правят така, че продължението да изисква оригиналната игра. Понеже толкова много хора са си я купили. Три минус, момчета и момичета, обратно в училището по икономика.

За какво всъщност става въпрос

В случай че сте пропуснали оригинала (да, пропуснали сте го), накратко ще поясня, че Warhammer: Mark of Chaos – Battle March (човек би помислил, че игра с толкова дълго име компенсира за нещо) е тактическа игра, подобна на поредицата Total War (колко скоби мога да вкарам в едно изречение без редакторът да ги изреже?). Само че сингълплейър кампанията е доста по-линейна и на практика ви води за носа. Възможността да избирате пътя си на стратегическата карта е илюзия, размътена тук-там от някоя незадължителна мисия. На тази карта можете да разпънете лагер, в който да попълните редовете на армията си или да купите това-онова за войниците си. Когато веднъж изберете къде да отидете – избор, особено затруднен от наличието на един-единствен възможен път – играта преминава в тактически режим, където героите ви са стоварени на малка карта, придружавани от няколко отряда единици. Строеж на сгради няма, а ресурсът е само един – злато, и то се добива от студените ръце на враговете ви. Описаното дотук изглежда най-малкото неапетитно, но за моя изненада W:MoC-BM (хо-хо) се оказа доста приятна джитка.

В оригинала бяхме ограничени само до силите на Империята и Хаоса, вкопчени в нестихваща борба за контрол над Галактиката. Момент, грешен времеви период – само над близкостоящите блата и бунища, но разбирате идеята. В Battle March към редиците на расите, с които можем да играем, се присъединяват Орките и Тъмните елфи. Както със сигурност ви е известно, двете фракции са диаметрално противоположни една на друга и обстоятелството, че тук често работят ръка за ръка не спира да ме учудва. Ако се чудите за историята, в новата кампания поемате пътеводна роля над Gorbash – оркски Warboss, и неговият шаман-секретар Wazog. Те са се запътили към центъра на Империята, събирайки по пътя си различни отцепнически кланове за своя Waaagh! Друго не успях да проследя, а най-вероятно друго просто няма. За игра, използваща една от най-богатите фентъзи-вселени в света, Battle March е изненадващо празна откъм история.

На бойното поле

Въпреки че експандът явно е замислен като по-труден от оригинала, лично аз не го намерих за особено натоварващ мозъка – просто селектираш подопечните си и им казваш къде искаш да отидат. Но може би това е традиционният боен стил на орките – не съм Сун Дзъ, че да споря. С Тъмните елфи нещата са малко по-различни и там незабележимите действия под носа на врага се предпочитат пред грубата сила. Единственото нещо, с което можете да допринесете в хода на сражението, са уменията на героите ви, които да цъкате от време на време. Общо взето това е откъм геймплей – представете си случайна карта в Rome: Total War, но с орки. Сега направете един мисловен copy + paste около десет пъти и ще получите кампанията в Mark of Chaos. Отново казвам обаче, че по някаква странна причина, джитката е приятна за разцъкване.

Дали това обаче е достатъчно, за да оправдае покупката – не, съществуването на този експаншън? Ако сте нови в цялото преживяване като мен: определено да. Ако все пак сте от онзи един процент хора, пробвали оригинала, отговорът е по-сложен. Проблемът е, че според специалисти въпреки осемнадесетте си месеца времева разлика с първата част, Battle March просто не предлага нещо кой-знае колко ново. Имаме две нови игрови раси и цяла нова кампания, но това изглежда като същата игра, ревюирана в брой 1/2007. Други експанжъни направиха фурор с две нови единици на фракция, за Бога!

Графиката явно не е пипана, но според мен все още изглежда достатъчно добре. Всичко е доста детайлно, а това, което ми направи най-голямо впечатление е, че единиците в даден отряд изглеждат различно едни от други. Например в отряд Имперски мечоносци има кьосета, хора с бради, с мустаци и така нататък. Може да ви се струва като дребен детайл, но за мен е необяснимо защо повече игри не го прилагат. Звукът също е на добро ниво и някои от гласовете на орките ми се струват като взети назаем от DoW, което е хубаво за запазване на позната атмосфера. Неприятно е само, че единиците обичат да бърборят прекалено много и заглушават писъците от бойното поле, а никой не иска това. Малките гадинки също така обичат да ръсят спойлери от историята. Оркският Waaagh! е всъщност пъклен план на лукавите Тъмни елфи? Да, знам. Откъде ли? Ами от проклетата елфска сорсерка, която ми го каза около хиляда пъти в предната мисия!

Всъщност не искам да оставате с лошо впечатление от играта. Warhammer: Mark of Chaos – Battle March наистина не блести на геймърския небосвод, но иначе никак не е лоша игрица за феновете на стратегиите и/или Бойния чук. Освен това, с целия този хайп около Warhammer Online, няма да е лошо да се подготвите малко по темата.

Автор: Пламен Димитров