Warhammer 40,000: Storm of Vengeance

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Не крия, че обичам Warhammer 40K. Харесвам всичко в този свят – от мрачното описание на вселената, през детайлната история, градена с десетилетия чрез различни книги, списания и наръчници, до отделните единици и главни герои. Има нещо крайно увлекателно в това да попиваш история, в която човечеството се е заселило из цялата галактика, и въпреки това е пред постоянна заплаха от унищожение; как хората са постигнали всички високотехнологични мечти на съвременните фантасти (междузвездни пътувания, гигантски роботи) и същевременно сляпо вярват в божествената сила на своя Император, затворен в трона си от десет хиляди години.

Не харесвам само едно нещо, свързано с Warhammer 40K, и то се нарича Games Workshop – създателите на поредицата. Тези иначе толкова талантливи хорица са доказали също, че са готови за един пробит долар да продадат и баба си на Еретиците, само и единствено в преследване на печалба. Не стига, че фигурките от оригиналната настолна игра струват майка си и баща си, ами през определено време се лицензират страшни щуротии, които петнят името на поредицата. Крайно време е някой да насъска Инквизицията срещу тях, само това казвам…

Да вземем за пример най-новата игра, носеща иначе славното име Warhammer 40,000: Storm of Vengeance. Ако сте зажаднели за продължение на Dawn of War поредицата, меко казано ще останете разочаровани. Още от самото начало смело казвам, че играта не струва. Тя е скучна, грозна и изключително елементарна и не трябва в никакъв случай който и да било да даде пари за нея. Можете да спрете да четете до тук.

Ако все пак ви е интересно защо съм толкова краен, продължете нататък…

Кактуси срещу мушмули

Storm of Vengeance е стратегия от „коридорен” тип, поради липса на по-добро определение. Ако през последните няколко години сте се докосвали до игра на смартфон, знаете за какво става въпрос – имате пет писти, по които можете да пускате своите войници. Същевременно противникът ще прави същото, но в противоположната посока. Единиците не могат да преминават в други ленти и се движат единствено напред. Можете да строите сгради в края на пистите, които ви носят ресурси или създават бойните единици. Най-точното определение е (извинявам се, че крада чужд лаф): Plants vs. Zombies, само че всички са зомбита.

Така поднесено, описание на геймплея може да не звучи толкова лошо, но самият геймплей е подчертано недъгав. Цялата игра може да се определи с една дума: скука! Досега не можех да си представя как игра за Космически пехотинци, борещи се срещу орди от озъбени орки може да бъде скучна, но ето на. Цялата игра се състои в построяването на пет сгради, кокото са и лентите, изчакване на таймерите за готовност на единиците и пускането им на бойното поле. Който пръв унищожи три противникови сгради печели. След като веднъж научите най-добрата възможна комбинация, никога няма да използвате друга. Битките приключват за две-три минути, AI-то като цяло е отчайващо слабо, а единиците и видовете тактики са толкова малко, че дори пълен дебил би се ориентирал за не-повече от 20-30 минути игра. Още след петата мисия ще се запитате „Това ли е всичко?” Ами да, това е…

Ко речи?

Джитката има и някаква история, но честно си признавам, че не я проследих. Някоя си планета е нападната от орки и Спейс Маринците трябва да я спасят – каква фабула, какъв съспенс, няма да мога да мигна с денонощия! Тъй като в Swag of Venezuela няма филмчета или кътсцени, всичко се разказва в текстови вид от различни затворени в кутийки лица. Те обясняват как е жизнено важно да защитим някакъв планетен лазер, или да превземем гигантска електростанция, и от играча се очаква да зяпне и да каже „уааауъ, супер яката работа, чуек!” Само че след като нито виждаме въпросния лазер/станция/град, нито са описани по какъвто и да е начин, просто е невъзможно да ти пука за тях. Не помагат и еднообразните нива, които са общо две или три разновидности. Значи тази червено-кафява карта е космодрум, обаче другата кафяво-червена карта е бункер с бежанци? Брей, все едно съм там!

Макар, че излезе първо за РС, а след това за мобилни устройства, Swarm of Vuvuzelas е откровен мобилен порт, което е и основната причина за повечето проблеми по-горе. Графиката е грозна дори на максимални настройки, интерфейсът е опростен до максимум (все пак трябва да може да се управлява с пръстче), но за сметка на това вече има DLC-та, които удобно можете да поръчате още от основното меню. Как са се въздържали да сложат микротранзакции, направо не знам. Виновниците на цялата тази каша са Eutechnyx, създатели на друг свръх-популярен мега-хит: Ride to Hell: Retribution. Запознати с мобилните игри дори твърдят, че Scrotum of Vagabonds e просто преработена версия на една предишна игра на Eutechnyx – Ninja Cats vs Samurai Dogs. Попийте това име за известно време. Представете си за какво става въпрос. Warhammer 40,000 дори не трябва да се споменава в едно изречение с нещо, наречено Ninja Cats vs Samurai Dogs! А да е негов мод е повече от обидно.

Burn the Heretic! Kill the Mutant!

Излишно е да се спирам върху разнообразието от режими на игра (всичко на всичко два); многообразието от единици (по шест на фракция); безполезните специални умения, бъговете или прекрасния звук (добре, че като пуснете играта на 2Х скорост и всичко затихва, че иначе ще ви се изпържи мозъка). Ако сте стигнали до тук вече ви е ясно за какво чудо на гейминга говорим. В Spunk of Vasectomy има и някои нелоши неща – музиката е прилична, а някои от анимациите на единиците са забавни, но те далеч, далеч не са достатъчни за да направят тази издънка дори наполовина поносима. Предлагам просто всички колективно да забравим, че такава игра изобщо се е появявала. В настоящия си вид това е просто брутален опит да ви бъдат измъкнати 15 лева, колкото струва нещото в Steam.

Императорът не би позволил това.

Автор: Пламен Димитров