Wanted Guns

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 30 ное. 2004

Историите за Дивия Запад имат нещо общо с леките, аркадни, отмарящи и незатормозващи и без това претрупаното ви ежедневие геймки. И двете са на изчезване. От една страна, “каубойците” и индианците вече не са на върха на рейтинг-скалата на гражданския интерес. Дивият Изток замени “Добрия, лошия и тъпото копеле” с “Редактора, сержанта и тъпото чарли/чалме”. От друга страна, поизчерпването на повечето жанрове доведе до създаването на игри, самото усвояване на които понякога изисква около ден. Типичен пример за това са тайкуните – сатанинско творение, измислено от същия зъл гений, изобретил тройната закопчалка на сутиените. А понякога просто ти се ще да си пафкаш с едната ръка цигарата, а с другата да помагаш нещо да се случва на екрана. Без напрежение, без стрес, просто за фън. Един вид виртуален еквивалент на дъвка за мозъка. Така че за какво са ви супер сложните игри с разните му там свинщини, които дори реално не ни и трябват.

За един умрял кон

Е-ех, животът е свински. Не стига, че конят на главния ви герой се строполява точно пред очите ви и то тъкмо когато сте го научили да живее без храна и вода, а и някакви бандюги май искат да ви светят масълцето. Е, не сте чак толкова онеправдан всъщност, защото повечето се засилват към вас след като първи сте ги пуцнали – ей-така, за “Здрасти!”. Но те са само пречка по пътя ви към основната цел – техния главатар. Той е първият от многото, които ще паднат под дулото оръжията ви в името на отмъщението. Аргх, отмъщението винаги е било добър мотив – нали? Щом са те прецакали, прецакваш и ти, а след теб – и потоп, поне баба така ме учеше.

И така, въоръжени до зъбки, ще напредвате ниво по ниво, град след град, враг след враг до финала, където може и да ви чака последната мохиканка с мисията да си направите много малки мохиканчета.

Три в едно

Wanted Guns съдържа в себе си три типа геймплей. Единият е стандартен аркаден шутър от трето лице – в него събирате оръжия, с десния бутон на мишката се прицелвате и маркирате целите, а с левия стреляте. В същия режим ще имате и стелт-мисии, в които ще можете да разчитате само на ножа си, ще трябва в Commandos-ски стил да следите за вниманието и полезрението на вразите и да ги боцвате с чекийката отзад.

Подобна е и играта, когато се сдобиете с ездитно добиче, но геймплеят значително се променя – конят може да се използва не само като праотец на Лада, с който да газите, но и да хвърляте къчове по кофите на гадовете.

В третия режим на игра ще камерата нежно ще смени ъгъла си от първо лице. Така ще имате контрол само над мерника си и напредвайки уличка по уличка, ще трябва да разчиствате с верния си револвер всичко що ви заплашва.

Общият резултат е неангажиращ антистрес фън на прилично ниво. Трудността на геймплея също е добре балансирана и няма за какво някой да се оплаква, че мисиите му били прекалено лесни. Балансът между количеството на врази/амуниции/аптечки е добър, а дори последните се срещат малко по-нарядко, отколкото би ми се желало.

Арсенал

Оръжията в играта не са много, но не са и малко. Освен верния нож и револвер, ще можете да носите още един патлак за двойно удоволствие и пробивна сила. Уинчестерът раздава хедшоти безпогрешно и само босовете не умират от един изстрел с него. Полезността на помпата зависи от разстоянието до целта, а арбалетът ми навя меланхолични спомени за Half-а. Естествено, трябва да има и динамит. Накъде без динамит в история за Запада, а? Шашките са рядко срещано явление, но правят доволно голямо БУУМ, разчиствайки от пътя ви скали и вража гмеж. Само внимавайте да не си опърлите веждите, докато си играете с него, че нали знаете – странно нещо са те, човек ги забелязва едва след като ги загуби.

Тъй и тъй сме на темата за разчистването на мучачосите, трябва да се отбележи, че те не страдат от хроничен запек и кретения. С други думи – пъргави са и реагират адекватно на действията ви – подскачат и се крият, правят плонжове в кактусите (уви, не търпят щети от този факт) и ако им замирише на барут твърде силно, гледат да се скатят. Движенията им са автентично анимирани, което е плюс за добрата, но не особено претенциозна графика. Това пък, от своя страна, се отразява добре на системните изисквания. Приятно впечатление правят музиката и нивата – няма много интерактивни обекти из тях, но са направени оригинално и с щипка хумор.

Автор: Георги Панайотов