WWII:Normandy

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 16 апр. 2001

Идеята за борба с нацистите беше заложена още в първия 3D Shooter – легендарния Wolfenstein3D. Втората игра, която ни даваше възможността да колим, стреляме и дезинтегрираме шваби в униформи на войници от SS, беше полската Mortyr. С малко по-добър арсенал от оръжия и алгоритъм за поведение на противниците тя щеше да се превърне в безспорен хит, но се удави в забрава. Преди половин година се появи и първият screenshot от Return to castle Wolfenstain… И ето сега група юнаци са решили да спретнат игричка на подобна тематика и да посгреят геймърската общност преди продукта на ID Software да се е появил. Но както добре разбирате, хубава игра не се прави само с големи мераци и бюджет на кънтри група от Среден Тексас…

Инсталирате играта и на фона на приятна музичка се появява логото й. Дотук добре, да видим и интрото… Мина минута, а интро няма. “Е, от мен да мине”, казвате си, “сигурно съм го пропуснал, докато съм щракал нервно с мишката. Не може да няма Play Movies меню”. След още една минута сте разбрали, че за филмче парите просто не са стигнали. 🙁 Първата ви мисия е ясна – тя е нещо като заместител на отсъстващото интро. Вие сте британски войник, който след неуспешен парашутен десант на брега на Нормандия, остава сам и трябва да се измъкне от Германия, избивайки всичко по пътя си (публиката се надига в Мексиканска вълна и започва да скандира – “Герой! Герой!”). Преди всяка мисия ще получавате нареждания от генералния щаб за конкретната ви задача. Не ви ли се струва малко абсурдно човек, който надали ще се прибере в графството си в Кент, пита по радиостанция какво още има да свърши, вместо да ревне за помощ…?

Ще започна с недостатъците на играта. На първо място стои енджинът – Lith Tech 1. Признавам, това е един добър и реалистичен енджин… Или по-точно беше преди три години. Нали си спомняте Blood 2? Да, именно Blood 2, защото графиката е брутално грозна. Да вземем например един германски войник. Той просто е идентичен с боеца, който седи от лявата му страна. Нищо лошо, може би са близнаци. Но какво да кажем, когато цъфне третият, и четвъртият и т.н. солджър с аналогичен вид. Но това не е болка за умиране, ако в рекламата не пишеше “Невероятно реалистична графика със скелетна анимация и мимики на лицето”. За невероятна, хубава графика или каквато и да е реалистичност и дума не може да става (3D-теренът е придружен с 2D-спрайтове на растителността наоколо).
Скелетна анимация аз лично не видях, освен ако не са имали в предвид анимация, правена от скелети, привикани от некроманта на екипа, който иска да намали парите, изплащани за хонорари.

Като цяло графиката не е толкова дразнеща, но бъгове позволяват да си заврете носа в бронетранспортьор и да шпионирате врага оттам или пък нацистката гад да ви забелязва, много преди да сте я мернали. Това са недопустими неща. Музика изобщо няма, а звуковите ефекти са допотопни.

Но стига толкова критика – играта не е чак толкова отчайваща. Сред мисиите присъстват няколко оригинални идеи. В една от тях вие се намирате в бункер, въоръжени с РПГ – ръчен противотанков гранатомет (а не role playing game) и целта ви е да спрете връхлитащите Panzer-и (тоест танкове). По време на друга задача ще трябва да обезвредите две огромни оръдия, за да могат съюзническите войски да направят успешен десант с кораби. Арсеналът ви се състои от нож, пистолет, пушка, submachinegun, познат ни от No One Lives Forever (който е правен с втората версия на същия енджин) и, разбира се, РПГ-то. За мое най-голямо съжаление нямате снайпер за разлика от гадовете фашистки, които си имат. По време на битката можете да си полагате и с ръчни гранати и противопехотни мини. И понеже арсеналът ви е то-о-олкова “голям” и “разнообразен”, нито едно от оръжията няма алтернативна стрелба. 🙁
Това също нямаше да е голям проблем, ако оръжията ви имаха малко по-голяма реалистичност, а не само разлики от типа на “това е скорострелно, но слабо и неточно, онова стреля бавно, но за сметка на това е много прецизно, а хвана ли гранатомета, пуцам наред”.

Оръжията нямат откат, не трепват при стрелба, нямате и бутон за презареждане. Но в това се крие и част от чара на тази непретенциозна игра. Ако си представите, че играете Wolfenstain 3D с подобрен енджин и арсенал, то ще се отлепяте от монитора само за едноминутни прибежки до Little Boys Room и до денонощния.

Тук трябва да спомена и друг недостатък на играта – тя е лесна. Не-е-е, тя е просто елементарна. Единствено на най-високата степен на трудност ще се замотаете повече от десет минути, преди да минете някоя мисия. Не знам обаче как авторите са го постигнали, но във всеки момент, в който бях решил да захвърля играта, те ми поднасяха по една изненада, която пак ме задържаше пред екрана. Къщите и сградите, които видях по време на мисиите, са невероятно убедителни в своята олющеност и невзрачност.
Нон-стоп екшънът е на подходящо ниво. За съжаление героят ви се движи като психопат в усмирителна риза и клавишите за Duck и Jump са по-скоро козметични, отколкото функционални. За сметка на това AI изобщо няма и се получава, като в израза “Ти си грозен, но за сметка на това си тъп”.

Накрая ще кажа, че играта си заслужава, само ако сте луд фен на тема Втора световна война, прижаднели сте за някакъв 3D-shooter или просто сте живели в Танганайка последните десет години и нямате представа от игри. Все пак тя си остава един доста приятен начин да убиете 20 минути, ако не ви се захваща с нещо сериозно.

Автор: Георги Панайотов