by PC Mania
След като за пореден път злите сили триумфираха във Формула 1, не ни остава нищо друго, освен да обърнем поглед към света на рали състезанията. Шанс за това ни дава новата WRC 2 2011, която на пръв поглед изглежда като играта-мечта за всеки фен на високите скорости и неравните пътища. Дали обаче това наистина е така или под капака се крие поредната доза разочарование?
Когато WRC 2010 се появи през октомври миналата година, играта единодушно бе заклеймена като посредствено бюджетно издание, чиито единствен плюс е лиценза за World Rally Championship. Действително WRC 2010 криеше някакъв потенциал и студиото Milestone се зае да подобри каквото може, за да зарадва рали феновете, които отдавна чакат „своята“ игра.
Еволюция, а не революция
За добро или зло WRC 2 2011 представлява по-скоро подобрена версия на оригинала, отколкото качествено нова игра. Всъщност, както е модерно напоследък, заглавието спокойно може да се промени на WRC 1.5, защото в основата си новата игра е запазила всички качества на предшественика си. За съжаление обаче те са преди всичко отрицателни.
Гръбнакът на WRC 2 се нарича кампанията под името Road to WRC, която трябва да ви пренесе от скромното начало до шампионския подиум в World Rally Championship. Любителите на рали спорта, които са склонни да отделят достатъчно време и усилия, със сигурност ще се зарадват на този режим. Той е изключително дълъг дори по стандартите на рейсинг жанра, тъй като в началото световният рали шампионат е нищо повече от далечна цел. Идеята е да започнете като никому неизвестен състезател и отбор, постепенно да трупате победи, да привличате спонсори и да се надявате, че един хубав ден ще бъдете забелязани от големите в спорта.
Елементът на кустомизация в играта е приятен и разнообразява дългата кампания. Почти всеки елемент от вашия отбор може да се променя по един или друг начин – от чисто козметични неща като името, номера на колата и нейните цветове до ъпгрейди на някои от компонентите й и наемането на нови служители. Когато натрупате достатъчно репутация ще може да привлечете различни специалисти като механици, PR експерти и мениджъри, които да ви помагат в пътя към авто славата. Така например, механикът е отговорен за ъпгрейдите по автомобилите ви, които могат да бъдат в няколко основни области като окачване, спирачки и т.н. Всеки нов ъпгрейд струва определена сума в кредити и отнеме дадено време. Ако имате повече и по-добри механици ще може да поръчате няколко ъпгрейда едновременно; в противен случай ще трябва да изчакате да приключи работата по единия, преди да поискате нов.
Успоредно с вашата кариера трябва да се грижите и за финансирането на отбора. То идва от спонсори, които предлагат различни оферти, но и поставят различни условия. За всяко състезание може да имате един главен и един допълнителен спонсор. Ако успеете да изпълните техните изисквания (например да постигнете определено време или да надминете някой съперник), печелите допълнително кредити. Идеята за спонсори прилича на това, което преди време видяхме в конзолния офроуд рейсър Baja: Edge of Control и като цяло възможността за допълнителни настройки, свързани с финансите, персонала и ъпгрейдите е добро хрумване, което придава поне малко дълбочина на геймплея.
Дупки по терена
WRC 2 2011 все пак е преди всичко рейсър, така че трябва да бъде съден по представянето си на терена. За съжаление управлението на автомобилите не е на особено добро ниво и в по-голямата част от времето не се забелязва каквато и да било връзка между вас и колата, която се предполага, че карате. Понякога автомобилите поднасят излишно, често пъти се удрят в почти невидими препятствия, а въпреки че на теория са доста различни, терените не се усещат особено реалистично. Да, в WRC 2 2011 може да карате по заснежените писти на Скандинавия, по пустините на Мексико и по приятните гористи местности на Средиземноморието, но нито една от тях не създава впечатлението, че наистина управлявате кола в съответните условия.
В опит да направят играта по-разнообразна и да се справят с трудността, която произлиза преди всичко от недоизпипаното управление, авторите са въвели своя версия на flashback функцията, позната ни от игрите на Codemasters. На практика това означава, че ако направите лош завой или се озовете извън трасето, с натискането на един бутон може да се върнете десетина секунди назад, за да поправите грешката си. Няма спор, че по принцип тази функция е добре дошла, защото прави играта по-достъпна. Ако някой все пак не може да приеме, че това е част от сериозна рали игра, просто няма нужда да я използва.
Радост за окото – ама друг път!
Всеки сериозен геймър знае, че графиката не е най-важната част от играта. За съжаление в края на 2011 г. става все по-трудно да преглътнем лошо изглеждащи заглавия, а WRC 2 2011 е точно такова. Слушайки уверенията на авторите, че са посветили огромна част от времето си именно на визуалните подобрения, просто не искам да се връщам назад, за да си помисля колко зле е изглеждала оригиналната игра.
Нищо във WRC 2 2011 не е красиво или дори приятно за окото. В моделите на колите липсват детайли, а пейзажите напомнят отдавна отминали поколения графичен хардуер. Цветовете са отмити, публиката е безлична и прилича на нещо, извадено от епохата на PS2 или оригиналния ХВОХ.
Същото се отнася и до презентацията. Менютата са грозни и пълни с текст, в който трябва да се взирате, за да го прочетете. Музикалното оформление представлява странна кръстоска между електронна музика и джаз, която освен че е безкрайно еднообразна, подхожда повече на някой клуб, отколкото на игра, за която се предполага, че вдига адреналина. Звуковите ефекти по време на състезанието са много зле, като пукота на ауспуха е особено дразнещ.
Ако имаше управлението на DiRT 3 или лъскавата визия на Forza 4, WRC 2 2011 щеше да бъде истинска наслада за феновете. В този си вид обаче тя е посредствено заглавие, което може да задоволи само малцина хардкор почитатели на рали спорта. Това наистина е жалко, защото под ужасната презентация и тромаво управление се крие симпатична и изненадващо дълбока игра. Проблемът е, че очевидно не иска да се покаже и тази година.
Автор: Иво Цеков