Vietcong

През цялата ми геймърска кариера съм се чудил защо всъщност не съм се сблъсквал с триизмерен шутър, който изцяло да бъде посветен на Виетнамската война. И ето тази пролет получих два отговора. Миналия месец имах възможността да врътна Line of Sight: Vietnam, а този – Vietcong. Историите на двете игри удивително си приличат, но това е разбираемо – все пак разказват за едно и също. Това важи в същата степен за оръжията и облика на нивата. Тук основните прилики свършват.
Много интересен момент в предисторията на Vietcong са екипите, които я създават. Основният разработчик е Pterodon. Това е младо дизайнерско студио, което е базирано… познайте къде? В братска Чехия. Основатели са Михал Яначек и Ярек Колар през не толкова далечната 1998 година. Те работят в съдружие с небезизвестните Illusuion Softworks (Mafia и Hidden & Dangerous ). Бях впечатлен от професионализма, с който двамата чехи са подходили към създаването на играта. Идеята възниква през лятото на 2000 година. След множество разговори и дискусии с приятели и колеги те решават, че Виетнамската война е много подходяща за създаването на first person shooter. След няколко месеца усърдно събиране на информация и изучаване на американските военни архиви младите дизайнери все още не са доволни от количеството материали, с които са се сдобили. Тогава те решават, че най-добрият начин да намерят това, което им е нужно, е да отидат на място във Виетнам. Интересен факт е, че името на виетнамския им домакин Le Duy Nhut е използвано за един от героите в играта.

През няколкото седмици на пътешествието Михал Яначек и Ярек Колар правят огромен брой снимки и видеофилми на флората, фауната и релефа. Не пропускат да посетят и музея Ку Чи, който е известен с напълно възстановената си мрежа от подземни тунели. Същото старание прилагат при изучаването на оръжията и превозните средства, използвани през войната. Безспорните им усилия определено са оказали положително влияние върху околната среда в играта.

Историята започва през

1967-ма

Главният герой е Steve R. Hawkins – агент от разузнаването. Той е лидер на елитен тим А-216 от 5-та група на американските специални части. Екипът се състои от шест човека. Всеки от тях е надлежно обучен и е експерт в специфична област. Това са J. Crocker – медик, P. J. Defort – радист, Le Duy Nhut – водач, C. J. Hornster – картечар, T. Bronson – инженер, а вие, тоест Steve R. Hawkins – командир.

Според създателите си Vietcong е first person shooter с тактически елементи. За първото съм съгласен, но за тактическите елементи може да се поспори. Вашите подчинени в повечето случаи изчакват докато разчистите терена от VC и тогава се присъединяват. Това най-ясно проличава в брифинга след всяка мисия, фраговете са 15 към 1 във ваша полза. Не ви пожелавам също някой от съекипниците да влезе след вас в множеството подземни тунели. Връщането назад е почти невъзможно.
Най-полезният ви играч безспорно е водачът. Той винаги знае точната посока и какво трябва да се направи. Докато сте с него, безцелното лутане ви е спестено. Освен това във внезапните престрелки той е най-оправен, както си личи от броя на убитите врагове. Местните езици не са тайна за него, което му помага да се разбира отлично със селяните.
На второ място определено е медикът. След всяко раняване сам ви намира и лекува. Ролята на радиста е да ви осигури постоянна връзка с щаба. Чрез него получавате нови заповеди и докладвате за свършената работа. Също така може да извикате подкрепление, да насочвате артилерийския огън или да поискате евакуация. Инженерът пък винаги любезно ще ви снабди с боеприпаси. За жалост колегите ви са по-полезни между престрелките, отколкото в самите мелета.

Играта предлага

двайсет драматични мисии

Основното, което ще ви се наложи да правите, е да се промъквате, да се прицелвате и да стреляте. Задачите са доста разнообразни. Те варират от баналното прочистване на определена територия, през издирването на изчезнали войници, до защита на собствената база от атака на виетконгците. Веднага щом пристигнете, командирът на поделението ви отвежда до личния ви бункер. Интересна особеност на играта е, че между повечето мисии се връщате в базата. Така можете на спокойствие да обикаляте наоколо или да използвате учебното стрелбище, ако имате нужда от упражнения. Друга приятна добавка е вашият дневник. Винаги, когато сте в бункера си, можете да го прелистите.

Релефът на картите е повече от разнообразен. В играта липсва еднообразието на терена от Line of Sight: Vietnam. Горите не са така гъсти и откриването на враговете не е толкова трудно. За сметка на това джунглите са пълни с капани. Тези клопки напълно реалистично пресъздават истинските, използвани от изобретателните виетнамци през войната. Докато се промъквате, винаги си гледайте в краката. В повечето случай капаните представляват тънка жица, свързана или с граната или с лост, който ви пробожда с няколко шипа. Не така лесно обаче се откриват ямите, пълни с колове, защото са умело замаскирани.

Вражите войници

обикновено са струпани на няколко стратегически места. Между тези позиции спокойно можете да си представите, че сте на разходка и да се насладите на природата.

Интрото, с което започва първата мисия, еднозначно показва, че екскурзията на чешките дизайнери до Виетнам не е била напразна. Всички пейзажи са с качеството на снимки. Джунглата е много красива и определено радва окото. Цветовете са наситени, контрастни и невероятно реалистични. Флората е детайлно пресъздадена. Това е първият shooter, в който виждам насекоми. Става дума за големи пеперуди, обагрени в ярко синьо, които прелитат насам-натам. Във всички тунели задължително има плъхове, така че който го е страх от тях, да не влиза.

Американската база е направена отлично. Тя си има всичко необходимо – телени заграждения, портали, окопи, бункери и картечни гнезда. Освен това е прилично голяма. Селата на местните също са изпипани, дори в най-малките детайли. Това важи в същата степен и за старите френски бункери и мостове. Едно от нивата преминава изцяло под земята. По моя преценка то е най-трудното. Километрите непрогледни тунели, пълни с комунисти и капани, ще ви отчаят многократно.

И външният вид на живите единици е на нужното високо ниво, което е напълно нормално за нова игра. Все пак нито моите подчинени, нито виетнамците блестят с невероятен дизайн. За изкуствения интелект на опонентите ми не мога да кажа твърде добри думи. Групичките от по двама-трима комунисти, дебнещи в гората, използват като основна тактика за оцеляване бягството. Малко по-добре организирани са виетконгците, които удържат укрепени позиции. Те си подават само главата и автомата от окопа или храсталака, стрелят, след което се скриват.

На избора на геймъра играта предоставя повече от 20 исторически оръжия. Благодарение взискателността на чешките дизайнери всички те изглеждат и звучат подобаващо реалистично. В играта участват и няколко превозни средства – хеликоптер UHD1, Jeep, Газ 69 и други.

Като голямо предимство на играта ще отбележа нейните звукови ефекти. От пеенето на птичките до цвърченето на плъховете, всичко гали ухото. Музиката определено допринася за по-доброто вникване в атмосферата на войната. Навсякъде ще ви съпътстват хипарски хитове.

Като повечето нови шутъри Vietkong блести със своята графика. Но слабото му място е геймплеят. Именно там трябва сериозно да поработят разработчиците. Ако той бъде подобрен, играта определено ще се хареса на масовия геймър, не на последно място и заради приличния мултиплейър. Който си пада по красиви джунгли, трябва да я изиграе.

Автор: Димитър Трифонов