Vapmpire: The Masquerede – Redemption

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 22 авг. 2000

Харесвате ли мрачната готическа атмосфера, зловещите истории за кръволочещите създания на нощта филмите от типа на “Блейд” или “Интервю с вампир” ? В случай че отговорът е “да”, попаднали сте на правилното място. Ако беше излязла малко по-рано, Vapmpire: The Masquerade – Redemption определено щеше да се превърне в безспорната игра на сезона. За съжаление обаче, в момента всички са полудели по Diablo 2, включително и самият аз. Да си призная честно, не успях да устоя на изкушението и се захванах с Vampire едва след като прекарах една безсънна седмица с размазващия хит на Blizzard Entertainment. А всъщност Vapmpire: The Masquerade – Redemption е заглавие, която заслужа не по-малко положителни отзиви.

Ако с едно изречение трябва да опиша новата игра на Activision, то ще е – “напълно триизмерно RPG от типа на Diablo, но с вампири. Както във всяка друга игра от типа RPG героят трябва да се бие с пълчища уродливи душмани, да събира оръжия и екипировка, да трупа опит, да подобрява своите възможности и в крайна сметка да се превърне в нещо средно между полубог и ходеща машина за убиване. Е, това вероятно беше малко повърхностно обяснение, тъй като Vampire е достатъчно оригинална, за да не попадне в категорията на клонингите, обречени на моментална забрава. Най-малкото защото според мен Vapmpire: The Masquerade – Redemption е една от игрите с най-страхотна графика и сюжет, които съм виждал напоследък…

Действието на играта започва някъде в мрачното средновековие. Нашият герой е рицар на име Кристоф Ромуалд, чието любимо занимание е да защитава “правата вяра” с щит и меч в ръка. По време на един от многото кръстоносни походи обаче, рицарят е тежко ранен от коварна вражеска стрела. Седмици наред той е на границата между живота и смъртта.

Когато идва на себе си, раненият кръстоносец с ужас научава, че е изоставен от своите другари в средновековна Прага. Единственото хубаво нещо в случая е младата и чаровна монахиня Анеска, която денонощно полага грижи за бързото оздравяване на нашия боец и явно не е съвсем безразлична към неговата херкулесова физика. 🙂

Ситуацията, разбира се, не е толкова идилична, колкото изглежда на пръв поглед. Кристоф бързо научава, че средновековна Прага може да бъде и изключително опасно място, особено след залез слънце. Още първата нощ след като идва на себе си, рицарят се сблъсква с пъклените създания, които тероризират средновековните обитатели на чешката столица. Макар и изнемощял от своите рани, младият боец успява да спаси Анеска от лапите на група зомбита, които проникват в манастира след залез слънце. Макар и не напълно възстановен, Кристоф приема присърце идеята да прочисти Прага от силите на мрака.

Задачата отвежда нашия кръстоносец на дъното на Сребърните мини, които са най-вероятният източник на пъклените създания. Тук той за първи път се изправя лице в лице с истински вампир – Азра “Неживата”. След като успешно посича грозното кръволочещо същество, Кристоф се превръща в нещо като местен герой. Сребърните мини пак започват да функционират нормално, а Прага е на път отново да си върне славата проспериращ град.

Всичко това обаче ни най-малко не радва нашия кръстоносец, който вехне от любов по младата монахиня Анеска. След поредната сцена на несподелени чувства (достойна за венецуелски сериал или “розов” роман), рицарят решава повече да не се мярка пред своята възлюбена. Докато се опитва да събере парчетата от своето разбито сърце из нощните улици на Прага, средновековният екшън-герой попада в лапите на вампирите от клана Бружа, които са решили да го превърнат в един от тях и да го използват за своите цели…

В този момент ще установите, че всичко, което сте преживели дотук, е било само за загрявка и е изпълнявало ролята на нещо като тренировъчна мисия, която да ви потопи в атмосферата и да ви запознае с правилата на играта. Ще се наложи да се превърнете в едно от онези пъклени създания, срещу които сте се борили до момента. През целия ход на действието Кристоф ще се разкъсва между своята природа на жаден за вампир и последните остатъци от неговата човешка същност. Доскорошният кръстоносец и настоящ кръволок е принуден да се хвърли с главата напред в непрестанните интриги и междуособни войни, водени от тринайсетте съществуващи вампирски клана.

Играта се развива в две коренно различни епохи – средните векове и наши дни. Първоначално събитията ще ви отведат в средновековна Прага и Виена, а след това – в Лондон и Ню Йорк. Въпреки своите резерви към кръволочещите същества, Кристоф бързо ще установи, че да си вампир има и своите добри страни:-) Нашият герой вече може да разчита не само на своя стандартен арсенал от оръжия, но и на специалните свръхестествени умения, които усвоява в хода на играта. Най-близкото сравнение, за което се сещам в момента, са джедайските сили от Drak Forces: Jedi Knight. Всъщност един от създателите на Vampire e бивш служител на LucasArts и вероятно е решил да заимства от идеите на своите ексработодатели. Единствената разлика с джедайските умения е, че героят не разчита на натрупаната “сила”, а на изпитата до момента човешка кръв. Благодарение на специалните вампирски способности нашият герой може да регенерира своето здраве, да става по-силен или по-бърз, да се трансформира в животно, да превръща ноктите на ръцете си в гигантски ножове и какво ли още не. За целта обаче Кристоф редовно трябва да впива кучешките си зъби в сънната артерия на някой нищо не подозиращ минувач… 🙂

Освен това в хода на своите приключения нашият герой няма да е сам. Той може да направлява и група от приятелски настроени вампири, които се бият с врага рамо до рамо с него. Единственият проблем в случая е не особено съвършеният изкуствен интелект на компютърно контролираните бойци, които имат лошия навик да се губят по пътя или да използват възможно най-неподходящото вампирско умение в съответната битка.
Освен това създателите на играта не са се постарали много-много да постигнат баланс на силите. Първоначално играта може и да ви се стори лесновата, но малко по-късно ще се сблъскате с опоненти, които или ще ви нападат на гигантски орди, или ще ви изглеждат кажи-речи неубиваеми. В комбинация с не особено удобния интерфейс и направо непоносимата система за записване, това може сериозно да притъпи удоволствието от играта.

Като се абстрахираме от тези незначителни недостатъци обаче, Vapmpire: The Masquerade – Redemption си остава една от най-добрите ролеви игри, излизали до момента. Единственото нещо, което й лиспва в момента, е може би малко рекламна истерия в стил “Diablo 2”…

Автор: Момчил Милев