Valiant Hearts: The Great War

Възможно ли е такава мрачна тема като Първата световна война да се превърне във видео игра с анимационна графика, която е едновременно сериозна и забавна? Ако може да се съди по най-новия проект на създателите на Child of Light, отговорът е категорично „да“.

Тази година се навършва точно един век от началото на Първата световна война – период, през който обществото, нравите и технологиите са се променили толкова много, че всъщност изглежда доста логично един от начините, по който годишнината да бъде отбелязана да бъде игра. Това, което е по-интересно обаче е, че една игра успява да представи ужасите и драмите на конфликта по съвсем човешки и разбираем начин, че дори и да ни накара да се забавляваме докато го прави.

Играта е Valiant Hearts: The Great War

Първата световна война като цяло не е представена особено много, нито особено подобаващо в гейминга. С изключение на няколко стратегии и хардкор авио симулатори, този период най-често остава на заден план по причини, обикновено обяснявани с деликатна тематика и труден пренос на материала в екшън заглавия. Като се замисли човек, така вероятно е най-добре предвид, че да си представяш, че да си войник на фронта по време на Първата световна война не е тема, която лесно се превръща в развлечение. В същото време едно от най-впечатляващите постижения на Valiant Harts е именно начинът, по който тя смесва сериозната тематика с често пъти комични и карикатурни сцени и набор от симпатични герои.

Valiant Hearts е създадена със същия UbiArt Framework 2D енджин, който захранва Rayman Origins и излязлата тази пролет Child of Light. Очевидно тук няма как да говорим за стремеж към приказна визия, но светът на играта, наподобяващ комикс може да бъде не по-малко тържествен и дори красив. Историята на играта следва

съдбите на петима много различни герои

възрастният френски фермер Емил; американецът Фреди, който няма да се спре пред нищо, за да намери своето отмъщение; немецът Карл, който е депортиран от Франция в началото на войната; белгийската медицинска сестра Ана, чиито баща е отвлечен учен и английският пилот Джордж, който не знае как да лети. Въпреки че някои от сюжетните нишки са свързани още преди началото на играта – любимата на Карл е дъщеря на фермера Емил – по-нататък събитията във Valiant Hearts приемат собствен ход и развитие, към което се присъединява дори едно куче.

Озвученият диалог в играта е страшно малко, но анимациите почти винаги дават ясна представа за това какво се случва. Всъщност този безмълвен разказ дори е за предпочитане, тъй като по този начин се засилва усещането за тъга и отчаяние, съпътстващи военните години. За онези, които все пак обичат да четат играта е предвидила и енциклопедични материали, от които може да научите интересни неща, свързани с периода – от това какво е танк до кратка справка по история на Прусия.

По отношение на геймплея е трудно да посочим жанр,

но Valiant Hearts се върти най-вече около графично приключение и пъзел. Замисълът на създателите й очевидно не е бил да измъчат или затруднят гейъмърите, тъй като играта предпочита разнообразието и силата на историята пред свръхтрудните пъзели. Като цяло всеки един тип ситуации работи добре – от point-and-click пъзели през простички стелт елементи дори до ритъм игри.  Има и on-rails сцена, където се опитвате да избегнете гигантски немски танк, както и такава, където атакувате дирижабъл с… църковен орган. Сякаш осъзнавайки, че добрата история ще загуби, ако се забави прекалено много заради геймплей механики, авторите са се старали никой от пъзелите да не е прекалено сложен, а ако все пак се запънете някъде, играта услужливо ви предлага помощ.

Valiant Hearts има един фундаментален проблем:

с течение на играта неминуемо у вас се поражда усещането, че почти всичко е сложено там просто за да имате нещо да правите – с други думи, да ви бъде доказано, че това все пак е видео игра, а не анимационен филм. Традиционното действие и интерактивност, които сме свикнали да очакваме от една игра тук са притъпени значително. Никой от пъзелите не е особено предизвикателен и никъде няма достатъчно дълги сцени, в които действието да е поверено във вашите ръце. Поради тромавото управление и очевидните ограничения на 2D стила, кратките екшън сцени пък определено са най-слабото място на играта. Битките с босове, които в повечето игри са важен крайъгълен камък на геймплея, тук най-често са проблемни и просто не изглеждат на място. Така например в една сцена имате поредица от 10-секундни мини-кътсцени между отделните фази на битката и ако умрете, ще трябва да ги изгледате наново. Фактът, че това може да стане точно сред края на дадена сцена, когато нямате никакъв шанс да реагирате навреме, за да избегнете експлозивите, също не помага.

Ако този по-ограничен характер на играта не ви притеснява, Valiant Hearts ще ви даде много неща, които може да харесате. Взета като обикновена пъзел игра, тя не е нито особено добра, нито богата на съдържание. Но комбинирана с контрастна визия, специфична тематика и красив арт стил, Valiant Hearts: The Great War е нещо специално. Тя не е най-добрият начин да изучавате история, но е интересна, добре изглеждаща и пълна с атмосфера, заради което заслужава адмирации.

Автор: Иво Цеков