Valhalla Chronicles

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 22 сеп. 2002

Повечето хора свързват думата Валхала с древните викинги, а някои дори си мислят, че това е името на скандинавски бог. А какво е всъщност това? Според митологията на северните народи Валхала е огромно място, принадлежащо на върховния викингски бог Один. То се намирало в Асгард – домът на всички божества – и приютявало герои, паднали в битка или загинали в голямо приключение. Тези бойци били пренасяни там от валкириите – сексапилни жени-войни. Във Валхала мъртвите приключенци очаквали с нетърпение идването на Рагнарок, който ще избере най-смелите и силни измежду тях и ще им даде възможност да се бият рамо до рамо с боговете. Времето, което мъртвите души прекарват там, се използва напълно рационално. През деня те тренират, биейки се помежду си, а залезе ли слънцето, храбрите юнаци опъват масите, вадят квалитетния викингски алкохол и пируват до ранни зори.

Валхала – Залата на героите

Историята на играта се гради именно върху тези легенди. Один открива могъщи руни, които могат да предизвикат унищожението на цели светове. За да предпази хората от евентуалния апокалипсис, върховният бог решава да ги скрие. Измамното и лъжливо божество Локи обаче научава за намерението му и решава да присвои руните. Один е принуден да наеме четирима викинги, които да свършат работата вместо него и да спрат коварния бог. Дали ще успеят, зависи само от вас.

Съвсем логично и персонажите във Valhalla Chronicles, измежду които можете да избирате, са четири. Първият е свиреп викинг, идващ от остров Готланд, Балтика. Той умело компенсира липсата на мозък с неизмерима сила и умение да борави със своята огромна брадва. На второ място се подрежда норвежката Тюва. Тя може и да не е надарена с огромна викингска мощ, но за сметка на това борави идеално с меча на баща си.
Бърза, интелигентна и красива – това може да бъде наистина опасна комбинация. Третият герой е младият Химер. Той определено има какво още да научи от света, но за сметка на това неговият тийнейджърски ентусиазъм, издръжливост и умение да борави с меч ще му осигурят безпроблемно пътуване по пътя на великите викинги. Последният герой е роденият в Дания Торгир, който също е изключително мощен викинг. Независимо от едрия си вид, той притежава остър като бръснач ум и е наистина опасен за всеки противник. Любимото му оръжие е шипестата тояга, с помощта на която наказва всеки, осмелил се да опетни честта на родното му място. Въпреки очевидната разлика в описанието на героите трябва да призная, че не намерих почти никаква разлика в начина на игра с всеки поотделно. Така че изборът ви в началото няма да е от първостепенна важност.

Започвайки играта, вие се озовавате

сам сред група селяни

Разполагате единствено с къс меч, проста ризница и колба с отвара, която при нужда ще напълни кръвта ви. Сигурен съм, че на пръв поглед играта ще ви се стори меко казано ужасяваща. И аз така си помислих, когато я видях. Но след като реших все пак да поиграя, видях, че има и нещо като положителни качества. Отвратителните битки спират да ви правят впечатление. Фактът, че всеки път, когато ударите някого с меча си, ще чувате един и същи звук, също ще бъде пренебрегнат след време. След продължително взиране в монитора с цел различаване и фиксиране на ситния герой, погледът ви ще се замъгли достатъчно и вече дори отвратителната графика няма да ви прави впечатление. Чак тогава може би играта ще ви допадне. Наистина, ако това е първата ролева игра, която хващате, ако се абстрахирате от множеството минуси и проследите историята, която е леко изтъркана, може дори да останете доволни, че сте си позагубили ценно време. Аз лично бих предпочел да мия чинии цяла седмица.

Както и в другите RPG-та по всяко време на играта можете да привиквате своя инвентар. Това е добре, но фактът, че не получавате друга информация за предметите, които се намират в него, освен тяхното име, е малко странен. Например единственият начин да разберете кой меч е по-добър от друг е да намерите магазин. Когато започнете да търгувате, ще получите оскъдна информация за предметите, които притежавате, а именно – тежест и цена. Въз основа на тези два фактора трябва да прецените кои неща да запазите и кои да продадете или изхвърлите.

С развитието на играта ще дойде момент, в който инвентарът ви ще се препълни. Това ще ви накара да си помислите, че след като ги продадете, ще сте на една крачка от неизмеримо богатство. Но уви, търговците разполагат със силно ограничени парични възможности и в повечето случаи се налага просто да захвърлите вещите, за които сте жертвали живота си, защото продавачите нямат възможност да ви ги осребрят.

Самите битките се водят само с едно посочване с мишката върху гадта, която искате да помелите. След това просто трябва да наблюдавате как героят ви удря по главата противника. При всяко точно попадение с каквото и да било оръжие звукът е един и същ. Персонажите, срещу които трябва да се биете, са доста недоизпипани. Поне с напредването ви в играта срещате нови и нови противници, които обаче не могат да ви изненадат с кой знае какви умения и сила.

Музиката е относително приемлива. На места е доста потайна и вдъхва мистериозна атмосфера в играта. Но за сметка на това парчетата са малко и започват да се повтарят още в самото начало. Звуковите ефекти само могат да ме накарат да се изсмея в лицето на създателите. Например почти навсякъде, откъдето минавате, ще чувате дразнещо кудкудякане на отбор кокошки.

Нищо ново под слънцето

Двуизмерната графика е просто под всякаква критика. Теренът е доста суховат, дърветата са еднообразни, а хората се движат чепато. Е, поне са добавени атмосферни ефекти като превалявания на дъжд, а от време на време ще видите и някоя заблудена светкавица. Градовете и къщите според мен са единственото свястно нещо в играта. Поне те са що-годе прилично изглеждащи.

По принцип според мен графиката в една ролева игра не е нужно да бъде невероятна. Все пак този жанр разчита предимно на завладяваща история и интересен геймплей. Жалко, че Valhalla Chronicles не притежава нито едно от тези качества. Просто историята е изтъркана като подметките на двугодишни маратонки.

Автор: Асен Георгиев