Ultima Online

Преди няколко месеца се случи чудото. За първи път българските геймъри получиха възможност за първи път да се потопят в необятния свят на едно от най-легендарните масивни мултиплейър онлайн RPG-та, появявали се някога. Да, става дума за Ultima Online (UO) и shard-ът, пуснат от Ma3x клубовете.

За какво по-точно става въпрос? За да играете, вече не е нужно да имате кредитна карта и да плащате месечна вноска. Единственото, което трябва да направите, е да се сдобиете с копие на диска и да минете през сайта www.uo.ma3x.net. Оттам трябва да си дръпнете две файлчета, след това да пуснете играта да се ъпдейтва, докато четете книжка например и готово – попадате в новия магичен свят. За разлика от Diablo, където в една игра влизат по не повече от 8 души и малко или много следвате плътна сюжетна линия, в UO нещата стоят по съвсем различен начин. Наведнъж в света може да има хиляди играчи, защото той е ОГРОМЕН.
Другата новост за повечето от вас (а и за мен самия) е, че героят не вдига нива, благодарение на което получава някакви умения. Тук качвате параметри и статистики, а новите умения овладявате на базисно ниво и колкото повече ги използвате, толкова повече ги подобрявате. Всъщност сравнението с Diablo беше малко некоректно, но за целокупното българско геймърско братство това е най-популярната ролева игра, разджитквана масово в мрежа, било в BattleNet, било в OptiLan, било в Closed realm сървърите на Headoff.

Та след този общ поглед нека се спрем и на самата игра. Наистина тя е на пазара вече поне 4 години (може и да бяха повече), но до сега си беше практически недостъпна, за това чак сега се спираме на нея.

Герои

Възможностите са няколко: воин, паладин, маг, некромант, ковач и само за опитни потребители – герой по личен вкус. Воинът е яко копеле, държи много на бой, започва играта с едни от най-добрите доспехи. Тук е моментът да направя малко уточнение – ако се гътнете и не можете да си приберете мършавия труп, няма да се шматкате гол из играта с тайната мисъл да загърбите спасяването на света, да наметнете една хавлия и да си плюете на джапанките към най-близкия плаж, а ще можете да се екипирате с първоначалното си снаряжение. Та да се върнем на героите – Паладинът е среден клас между воина и мага – пак яко копеле (бе и яка пичка, въпрос на визуален интерес), но си има и доста добър набор с магии. За некроманта и мага няма много за обяснение – ваш е изборът дали ви се занимава с многоцветни огнени джиджи-биджи или лъхащи на гроб магийки. По-интересен е ковачът – той може да копае руда и да създава различни оръжия и доспехи подобно на рецептите за крафтнати предмети в Diablo – те са много по-силни от стандартните си еквиваленти.

Но тези стартови професии придават само началния облик на героя ви. Оттук нататък какъв точно ще е той зависи само от вас. А възможностите са хиляди. Било чрез действията си да променяте своята карма и да се ориентирате към една от многото гилдии и кармични светове (като баланс, хаос, сила, чест, доблест, правосъдие и т.н.). Или пък, присъединявайки се към някоя гилдия, да тръгнете по пътя на разбойниците или доблестните воини – изборът е изцяло ваш.

Допълнителните умения

Тук вече идва истинското разнообразие. Знаете какъв е един от най-големите проблеми на днешните ролеви игри – ограниченият инвентар. Все ви се ще да запазите нещо, ама – нъц. Е, тук вече можете да си опитомите кон, който да мъкне товара или пък вълк, който да надушва враговете. Изборите са много. Ако закъсате с парите, но владеете умението “Дървообработка”, то купувате брадва, отивате в гората и след известно време и малко усилия можете да измайсторите стол или маса, които да продадете. Или, купувайки си музикален инструмент, да накарате хората около вас да ви плащат, само за да имат шанса да послушат още малко от ангелските звуци или просто за да спрете да тормозите техния слухов апарат.

Иначе си действа и стандартният метод за набавяне със златни монетки – закарвате си бронирания задник в най-близкото гробище/пустиня/пещера и почвате да джобите скелетите за с’тшките им за банички и бозъ. Свършвате си работата, прибирате се в града, купувате по-добра екипировка и пак. Ако се затрудните, викате някой приятел и заедно намилате задници. Но най-удачният начин за трупане на дивиденти си остава занаятчийството.

Вразите

са много и разнообразни. Няма да се отегчите и за секунда в продължение на месеци, защото при всяко ниво на развитие ще срещнете достоен опонент, а ако с някой не можете да се справите сами, ще трябва да потърсите помощ. Това е един от най-сладките моменти в играта – създаването на вътрешни UO общества, кланове, задруги и всякакви форми на геймърски коалиции (включително коалицията “Ма’а му и прасе’, занимаваща се избиването на всички розови шопарченца по пътя си). Но да завършим за менажерията в играта. Ще се сблъскате с всички магически същества, за които сте чували. Ако се стреснете при появата на драконче и след триста зора го убиете, то не бързайте да се радвате, защото още не сте видели Ancient Wyrm-a.

Новите юзъри може малко да се стреснат в началото. Играта е повече хардкор, отколкото hack&slash и изисква експериментирането с няколко герои, само докато схванете динамиката й. Друг елемент, който може да убие ентусиазма ви, е наистина плашещата големина на света. Може да мине половин час докато набарате някой, с който да се ступате, само за да се окаже, че този някой е голям, зелен, ядосан, с “те такава паламарка” в ръка и ви разпердушинва само с поглед. Ако умрете, превръщате се в призраче и пред вас възможностите са две – продължавате в този си вид, докато ви обявят за Гранд Мастър Воайор или припкате до най-близкия лечител/пилон за съживяване, за да се върнете към бремето на телесния живот.

Като всяко стандартно RPG и тук ще намерите множество магазини във всеки един град (те са около стотина – градовете, не магазините) като алхимик, маг, дървар, касапин и т.н. Да – героят ви трябва да се храни, ако не иска да умре от глад.

Визуално играта има два режима – 2D и 3D. Първият е стандартният – изглежда доста ръбато и дървено, а при втория (добавен съвсем наскоро) ще имате 3D терен, персонажи и чудовища, както и пълен zoom. Приятно впечатление прави, че и в двата случая всяко екипирано оръжие или броня наистина променя облика на героя. Така например след няколко разходки из гробището, само по пелерината и дългата коса си личеше, че не съм поредният скелет, а аз се кефех на събрания Bone set armor. Иначе въпреки ъпдейтната графика UО изглежда леко старомодно. След първия половин час обаче в такава степен ще се гмурнете в атмосферата, че ще спрете да й обръщате внимание.

Автор: Георги Панайотов