Ultima IX: Ascension

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Излязлата в началото на декември Ultima IX: Ascension най-вероятно ще влезе в Книгата на Гинес като най-дълго продаваната игра! Това не е печатна грешка – играта наистина излезе съвсем наскоро, но беше официално продавана от… 1995-та!!! Можете да си представите колко години е била разработвана и колко пъти се е сменила концепцията…

Всъщност досега са излизали общо 14 заглавия на тази тема (с Ultima On-line), но две или три игри имат много малко общо с главната сюжетна линия – която е наистина интересна и впечатляваща. Историята е горе-долу следната – някъде на зeмята преди доста години група приятели откриват странен светещ правоъгълник – Moongate. Престрашават се, преминават през него и… попадат на друга планета и на друга галактика, населена обаче със земни хора, които наричат земята си Sosaria. Нашите приятели са много благородни и високо морални хора и по тази причина решават в действията си да се водят от осем добродетели (Virtues), като Състрадание, Скромност, Любов към Ближния и т.н. Верни на тези добродетели и използвайки познанията си от Земята, нашите приятели избиват местните вождове и царе и обединяват хората от Sosaria в една голяма държава, наречена Britania. Най-големият тарикат от тях става Крал на Britania под името Lord British, по-дребните тарикати се отдават на  дегустация на вино, бира и девственици, а най-големият глупак се връща обратно през все още отворената Moongate на Земята.
Междувременно се изяснява още една свръхприятна новост – времето в бившата Sosaria тече по по-различен начин, отколкото на Земята и нашите приятели се оказват практически безсмъртни. Освен това те не забравят осемте добродетели, чието спазване им е осигурило този сладък живот и за да е по-сигурно, че и другите хора няма да ги забравят, построяват осем града, всеки посветен на една от тях. Най-добродетелен си остава самият Lord British – който освен най-добродетелен е и най-силен войн, най-могъщ магьосник, най-умен мъдрец, най-гениален умник, най-добър предводител, най-учен учен и въобще най-скромен (споменах ли, че освен това е и практически безсмъртен?). Само дето има разни невежи, които не са наясно с тези негови качества и непрекъснато му правят мизерии… и всеки път се налага да вика на помощ главния глупак от Земята… след което събитията се развиват горе-долу по следния начин: Lord British му се оплаква от лошите, нашият човек надушва как стоят нещата и му ги съобщава – само че смотаният крал не си посипва главата с пепел и не казва “Абе, вярно – от мен крал не става”.

Резултатът е ясен – лошите хора осъществяват плана си, след което главният герой (вие) отнася доста бой, докато успее да оправи бъркотиите, забъркани от великия Lord British.

След 3-4 епизода от играта на главния герой съвсем му се замаяла главата от многото тупаници – той толкова започнал да си вярва на онази история с добродетелите, че вече всички започнали да го наричат Avatar – което май означава, че е живо въплъщение на Осемте Добродетели (или нещо такова).

Горе-долу такъв е сюжетът на почти всички игри от поредицата, като изключим Ultima VIII; освен това от Ultima Underground I е въведен и нов враг – The Guardian, могъщ демон, който цялото си време и могъщество употребява за едно-единствено нещо – да зароби Britania (крайно некадърен демон!!!). Сега вече наистина достигнахме и до тази (уж) последна част Ultima IX: Ascension, в която Avatar пак е привикан да отскочи до Britania за последното и решително сражение с The Guardian (тази девета част не се връзва особено с предходната Ultima VIII: Pagan сюжетно, а и производителите май са забравили, че Lord British е безсмъртен и са го показали като белобрад дядко, но хайде сега да не издребняваме).

Ето сега предимствата и недостатъците на новата игра:

Предимства

Страхотен gameplay!!! В осмата част играта бе мърлява и неубедителна – сега производителите са се върнали към оригинала и са създали едно истинско RPG с многобройни главни и второстепенни куестове. Главната сюжетна линия е свързана с възстановяването на поруганите от The Guardian светилища на осемте добродетели, но действието е почти абсолютно нелинейно с огромна свобода за героя, с многобройни странични куестове и с най-неочаквани обрати и изненади и с много-много диалози и събиране на информация от многобройните NPC-та и от други най-разнообразни източници (вероятно най-интересната дейност за истинските любители на RPG-тата).

Невероятно добра графика!!! Графиката е изцяло 3D – и терен, и околна среда, a NPC-тата и противницитe са изографисани повече от добре и наистина създават впечатление за обемност и плътност. Производителите са направили истински виртуален свят – главният герой може да извършва всички движения, които ги може и (примерно) Lara Croft – бяга, скача, плува, катери се и се придвижва настрани или назад и всичко това е комбинирано с принципите на едно истинско RPG – натрупване на experience points, skills и магии, купуване, продаване и ИЗПОЛЗВАНЕ на огромен брой предмети, брони, оръжия и много добро взаимодействие с околния свят. Включително можете да разбивате сандъци и бъчви, за да ги претършувате или само да ги преместите, за да се покачите върху тях и да се прехвърлите през някоя ограда!

Много реалистичен sound и интригуваща музика и професионално изпипан говор – ще чувате ромоленето на водните струи и писукането на мишките, както и почти всички звуци от околната среда, за които се сетите – плюс наистина суперпрофесионално озвучен говор и много добра тонизираща музика!

А сега, за съжаление, и недостатъците!

Адски много бъгове!!! Оставяме типичните графични като преминаването на ръце, крака и други крайници през текстурите или увисването на предметите във въздуха, след като разбиете сандъка, върху който са поставени. За щастие няма бъгове, които да са фатални и да ви попречат да завършите играта… Но няма да успеете да завършите някои от второстепенните куестове, ако не ги направите по точно определен начин. И най-вече – правете си много savegames и се пригответе за “забиване” на най-различни места и без никакви поводи (но ако имате късмет, може пък точно на вашата машина нещата да вървят неочаквано гладко!).

Ужасно неоптимизирана графика – практически няма значение дали играете на P200 или на P1200 – играта върви почти еднакво бавно и накъсано. Това естествено ще ви принуди да се лишите от много от графичните екстри и сериозно ще намали удоволствието от добрата графика и от добрия gameplay! Притежателите на Voodoo видеокарти в случая са облагодетелствани, тъй като при тях се използват 8-битови текстури и играта върви малко по-бързичко (прибавена е и специална поддръжка на S3).

Невероятно неудобен интерфейс – за управлението трябва да използвате почти цялата клавиатура плюс мишката, но пък не можете да си направите custom keys (всъщност има начин, но трябва да сте наясно с някои операции с файлове). И което се забелязва по-късно, но също е крайно неудобно – не можете да издавате две команди едновременно – например да се движите и да метнете магия или да скочите, както не можете да минете в battle mode, ако сте в режим на разглеждане и събиране на предмети. Последното не изглежда недостатък, но пък е съвсем лесно да го забравите и отчаяно да блъскате по клавишите, докато на практика стоите без да мърдате, а някой нещастен враг ви съсипва. Крайно неудобен е и начинът за придвижване с мишката – курсорът стои “заключен” е центъра на екрана, докато вие въртите героя си около него – това е абсолютно нескопосан начин за управление и е жива смърт, ако се наложи бързичко да преминете през някое неудобно място или тясна врата (и въобще от Origin май са забравили, че една от главните причина за слабия успех на Ultima VIII: Pagan бе недомисленият експеримент с въвеждането на нов интерфейс).

Нашата препоръка

Ако сте стар фен на поредицата, нямате голям избор – със сигурност ще се захванете и с тази игра, особено като се има предвид, че Origin вече успяха да пусна един “beta” patch и в най-скоро време обещават действително да отстранят много от по-сериозните недостатъци. Дори това да бъде първото ви запознаване със света на Britania – играта си заслужава да се изиграе.

Автор: Генко Велев