Tzar: The Burden of the Crown

Това може би е най-трудната статия за игра, която ми се е налагало да напиша. Причината е съвсем елементарна – за две седмици мнението ми за Tzar: The Burden of the Crown се промени няколко пъти от едната в другата крайност. По времето, когато списанието вече ще е отпечатано, вероятно почти всички, които се интересуват от стратегии в реално време, ще са играли поне демото от диска на PC Mania, дори може вече да разполагат и с цялата игра и предполагам, че ще разберат защо така дълго се колебах за оценката й.
Началното ми впечатление от първия български опит да се направи професионална игра бе силно положителен. От читатели на PC Mania чух не малко неблагоприятни отзиви за качеството на графиката, затова специално си пуснах Age of Empires 2 и направих сравнение… Разлика естествено има, но не може да се каже, че графиката на Tzar е значително по-слаба! Фигурите и движенията в AOE 2 са по-естествени, но затова пък в Tzar са по-забавни (и по-смешни)! Дори съм сигурен, че ефектът за “несериозност” е нарочно търсен – вижте само как изглежда физиономията на главния герой в началото на кампанията – вероятно най-точното сравнение ще бъде, че прилича на болна от зъбобол тиква :-).
Като стана въпрос за главния герой – играта си има и някакво story (въпреки че кой наистина се интересува от него?)… Този път царството се нарича Keanor; Злите сили ги забравих как бяха, но помня победения стар крал – King Roan (или нещо такова)! Главният ви герой е “tzarski” син, нарича се Sartor и задачата му е да победи лошите и да си възвърне царството. За да постигнете тази скромна цел, разполагате с една доста трудна кампания и тук веднага се забелязва

много приятна новост

в играта! Както обикновено кампанията се състои от отделни мисии, но самите те са много динамични и трудно могат да ви станат досадни! Наистина story-то е доста наивно, но това не му пречи да се развива и променя и по време на самите мисии да получавате непрекъснато нови куестове и да сте подложени на най-неочаквани обрати (мразя тези еднообразни и досадни епизоди от Warcraft и AOE, където трябва с някаква минимална шепа войници да пребродите цялата карта и да изтребите цяла тълпа противникови войници).
По време на кампанията ще трябва да положите специални грижи за здравословното състояние както на главния ви герой, така и на неговите най-близки приятели и сподвижници – война Woolin и магьосника Ghiron – не е трудно да се досетите, че тяхната смърт автоматично води и до край на кампанията и до вълшебната думичка “load”. За съжаление тук се появява и една от слабостите на Tzar – в предварителната информация от производителите бе обявено, че войсковите единици ще натрупват experience като участват в битките и ще повишават параметрите си! Наистина има нещо такова, но то е практически безсмислено! За да могат обикновените войски да повишават нивото си, първо е необходимо да сте извършили определен research, a второто необходимо условие е тези войски да участват в битки и да оцеляват – а това вече практически е почти неосъществимо – в мелето от няколко десетки units е напълно невъзможно да следите кой от войниците ви е зелен новобранец и кой – ветеран. Това означава, че след два, най-много три сблъсъка всичките ви по-стари units вече ще са загинали и на тяхно място ще сте произвели нови (и освен това какво значение има дали един-двама от войните ви имат с 10% по-добри показатели сред тълпата от 50-60 войника?). Разбира се, героите са съвсем друго нещо – те продължават от мисия на мисия и при тях действително има натрупване на experience и повишаване на показателите им… но виж пак по-горе – много е лесно да се зазяпате за секунда-две и да ви убият някого от тях, така че без крайна нужда по-добре изобщо не ги вкарвайте в битка!!!
Досега споменах за две доста добри неща в Tzar: Burden of The Crown – графиката и интересната и динамична single play кампания. Третата приятна изненада са някои добри постижения при AI-то (ръководените от компютъра units). Първото е, че войниците ви имат сравнително добър pathfinding (освен ако не настоявате да прекарате голяма група през тясно място или мост), на второ място на мен много ми хареса това, че селяните се захващат автоматично за работа, ако например някой строи нещо край тях, а третото добро постижение е, че компютърът вече не праща по двама-трима войници на самоубийствени атаки (типично за AOE), а натрупва доста голяма армия и едва тогава започва масирана атака.
За съжаление сега започва и критиката!!!
Все още има сериозни слабости в AI-то по време на самата битка – например и стрелците ми с лък, и магьосникът (Ghiron) се втурват към врага, когато го видят – но те го виждат по-отдалече, отколкото могат да стрелят и по тази причина се приближават прекалено много – толкова много, че често се оказват на най-предната бойна линия и логично мрат като мухи! 

КРАЙНО НЕДОСТАТЪЧНА on-line помощ!!!

Ще ви се наложи да използвате почти цялата клавиатура за управление и липсата на добра on-line помощ е меко казано досадна!
Няма и някои доста необходими hot keys (които ги има в такива игри като AOE 2 и не би трябвало да представлява проблем да бъдат добавени).
Информацията за играта е малко – сайтът на Haemimont все още е “under construction” и единственият източник на информация е един fan-site на австралийски любители (за TalonSoft изобщо не става дума – те са уникално талантливи в създаването на абсолютно безполезни сайтове).
И един много тежък недостатък – много слабата multiplayer част!!! Малко на брой карти със сериозни недостатъци и имена, които очевидно са заимствани от (примерно) Starcrаft. Наистина, към играта има и редактор на сценарии – но то пък си е живо нахалство да се очаква от феновете да свършат работата, която не са довършили самите производители. Колкото до недостатъците – ето един типичен пример – още от първия път попаднах на остров, на който нямаше никакви дървета и нямах достатъчно ресурси да си построя пристанище и поне един транспортен кораб (а и базата не можеше да лети :-)). Стигнах дотам, че пуснах играта изцяло на автомат с надеждата, че пропускам някоя тънкост  – ама не! – компютърът просто създаде една тълпа селяни, които застанаха на брега и започнаха да гледат тъпо към хоризонта 🙂 ! Все пак в multiplayer играта има и някои добри неща – например наличието на три раса (европейци, араби и азиатци), които като че ли в началните стадии на играта нямат много сериозни разлики помежду, но ако си направите труда да навлезете в подробностите, ще забележите как ще ви се наложи да използвате различни стратегии – например европейците като че ли са най-силни, но и техните units и research са най-скъпи; арабите са балансирана раса, а азиатците съответстват на зергите 🙂 – по-евтини и многобройни, но и по-слаби войски!
А сега и окончателният извод за играта – безспорно интересна, особено за single play. Въпреки това има достатъчно недостатъци, поради което няма да стане суперхит! Наистина, повечето от недостатъците не са много тежки или фатални – но именно уж незначителни проблеми и недоизпипаните дреболии са обикновено нещата, които разделят “просто добрите” игри от суперхитовете!

Автор: Генко Велев