facebook facebook
 
 
ИГРИ » PC
 
   
 
Turning Point: Fall of Liberty
Ревю | 01.04.2008 | автор: Пламен Димитров


оценка:
Производител:
Spark Unlimited
Издател:
Codemasters
Жанр:
Шутър
Платформа:
PC
сайт на играта »
Цена:
29.95 лв.
купи играта »

плюсове

Много цепелини

Интересна история

Началната сцена

минуси

Остаряла графика

Пропилени сюжетни възможности

Монотонен геймплей

Американците имат някакъв странен комплекс заради това, че континенталните Съединени щати никога не са били арена на мащабни бойни действия, ако не броим Гражданската война. Въпреки че са участвали в повече въоръжени конфликти от която и да е друга държава за последните петдесет години, янките явно смятат, че са били несправедливо лишени от забавленията на Втората световна или парашутен десант от страна на СССР. Ами така е, войната изглежда невероятно забавна, когато си седнал удобно в хола пред телевизора и Xbox-а...

Та поради тази липса на истински екшън на родна територия, американците често си мечтаят за мащабни военни сражения на улиците на собствените им градове. Други народи, които наистина са преживявали инвазия на тяхна територия, не са толкова ентусиазирани от идеята, но техните възгледи набързо са отписвани като либерални хипи-изблици. Защото войната е голям фън, нали така?

След като се преборихме с лошите руснаци, дръзнали да надскочат ръста си и да нападнат Земята на неограничените възможности във Freedom Fighters, дойде ред и на вторите най-любими злодеи на американската публика – нацистите. В Turning Point: Fall of Liberty ще се срещнете с много, ама много хитлеристи и този път обидата ще е лична – едно е да нападнат някаква маловажна държава в Европа, друго е Америка, където... правим нещата по американски!

В едни по-мрачни времена

Историята на играта разказва за един слабо известен инцидент, който протича по различен начин. През 1931 г. такси блъска тогава непознатия Уинстън Чърчил на една улица в Ню Йорк. В нашата реалност той оцелява, но е принуден да използва бастун до края на живота си. Във вселената на TPFoL обаче бъдещият министър-председател на Великобритания не преживява катастрофата и – логично - не оглавява правителството на Великобритания. Вследствие на това твърдата му политика по отношение на Хитлер не се осъществява и Обединеното кралство е оставено в ръцете на доста по-мекушавия Невил Чембърлейн. Резултатът е, че Великобритания губи Втората световна война, САЩ решават да стоят настрана от Европа и воюват само с Япония, а СССР, оставен без жизненоважни отвъдокеански доставки на оръжие и техника, се предава на немската армия. Така Германия поставя под свой контрол целия континент и временно прекратява военните действия. И все пак Третият райх обръща поглед към последната сериозна заплаха за световното господство на арийската раса – Америка...

Дали нещата щяха да се случат точно така, е предмет на разгорещен спор между историците, разбира се – може би СССР е щял сам да победи нацистите, може би янките щяха да взривят няколко атомни бомби над Берлин за всеки случай... има още още безкрайно много възможности. Но темата като цяло е много интересна и е много странно, че толкова рядко е възпроизвеждана в игри или филми. Има няколко забавни книги по въпроса, но това е всичко. До момента, когато получаваме Turning Point: Fall of Liberty.

Завръщане в миналото

Отделихме толкова място на историята, защото за съжаление тя е най-интересното нещо в цялата игра. Нека стане ясно на всички – тази игра не е от най-хубавите. Може би трябваше да го предвидя, имайки предвид, че предното заглавие от каталога на Codemasters беше Clive Barker’s Jericho, а от този на Spark Unlimited – Call of Duty: The Finest Hour, римейк на Повика на Честта за конзоли. TPFoL пък не е нищо друго, освен недобре извършен конзолен порт – имаме екран за настройка на бутоните, който ни показва картинка на Xbox контролер, имаме дори страничка с онези импулсни телефони, толкова любими на Codemasters, в които получавате чийтове само срещу 1,99 евро на минута.

Но има и нещо, което е напълно необяснимо – графиката. От началния екран ни поздравява логото на Unreal Engine и въпреки това визията изглежда кофти. Моделите все едно са изкопирани полигон по полигон от Call of Duty, само че първата част, тази от 2003 г. Наистина не мога да си представя, че нещо такова е направено за последното поколение конзоли – с такава графика това спокойно би могла да бъде и PS1 игра. Анимации, ефекти, лица на моделите – всичко това нашепва: “направиха ме некадърници”. Това е поредното доказателство, че колкото и добър енджин да си купи човек, всичко в крайна сметка опира до умения. Лошото ниво на графиката обаче не пречи Turning Point: Fall of Liberty да се простира на мащабните 7 GB дисково пространство и да сече в баталии с повече от трима противници.

Иначе самата игра започна обещаващо, макар и малко мъгляво. Вие поемате ролята на Dan Carson, обикновен строителен работник в Ню Йорк през 1953 г. Точно докато си бачкате на строителната площадка, целият Трети райх решава да се изсипе в града. Не и докато вие сте на пост! Независимо, че нашият човек няма бойни умения (или поне не е уточнено), броени секунди след началото той счупва врата на един парашутист, взима му оръжието, избива 20-30 командоса и завършва първите пет минути като поставя бомба под танк. Абсолютно достоверно и несупергеройско действие, разбира се.

Иначе сцената с инвазията беше доста добре направена и аз прекарах пет минути в еуфорично подвикване на “Найн, зи швабен”, “Ох майн гот”, “Шайзе, зи джърманс ар хиър” и други такива фрази на перфектен немски. Оттам нататък обаче нещата поеха по доста монотонен път. Нивата са праволинейни като католически свещеник и въпреки че няма как да се залутате нанякъде, все пак можете да се оплетете накъде точно се очаква да тръгнете, защото нямате нито компас, нито карта. Самите мисии пък са нелогично навързани една след друга (“ама аз съм строител, защо ме пращате да обезвреждам атомни бомби?”) и като цяло доста скучни – все повече ви се иска да се свършват по-бързо.

Главният герой уж е непознат, но дори генералите го назовават по име още при първата среща с него и освен че е безмълвен като тухла, е и точно толкова обаятелен. Общо взето не става ясно защо се борим (като изключим ордите нацисти по улиците, разбира се) – историята не е разказана чрез сценария на самата игра и трябва да се ровите в книжката/сайта на играта.

Звукът е една от малкото що-годе добри черти на джитката – експлозии, немска реч и всякакви други пинизи са точно такива, каквито очакваме да бъдат. Оръжията за сметка на това са адски нереалистични (почти нямат откат например), но в случая това е плюс. Нашият строител също така явно в предишния си живот е бил нинджа, защото може да победи в ръкопашен бой дори офицер от SS или пък да използва вражески войник като жив щит. Иначе забавната идея, че основната бойна машина на германците са различни по големина цепелини, е доста добре реализирана – това е играта с най-много цепелини от времето на Red Alert 2 насам.

Най-общо казано, TPFoL има зад гърба си невероятно обещаваща история с много интересни възможности, но не оползотворява нито една от тях. На човек би му се сторило, че е невъзможно една такава атмосфера да бъде опропастена (нацисти в Щатите, човече!), но Spark се справят успешно със задачата. Дано в бъдеще да видим още игри с подобна алтернативна история, но този път наистина качествени. 

 
системни изисквания
Pentium 2.8 GHz, 1.0 GB RAM, GeForce 6600, Win XP/Vista
напиши коментар
 
ОЩЕ ИГРИ ОТ ЖАНРА
Duke Nukem Forever 280
Crysis 2 200
Call of Duty: Modern Warfare 2 139
Battlefield 3 133
Call of Duty: Modern Warfare 3 121
RAGE 98
Call of Duty: Black Ops: сингъл и кооп 74
Crysis 3 74
Call of Duty: Ghosts 70
Bulletstorm 69