Tropico

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Tropico с гордост може да бъде определена като “най-добра икономическа симулация на първото полугодие”. Оценката ми е сравнително предпазлива, тъй като не се знае какво ще излезе до края на 2001-ва, но при всички положения тази игра е така дълго чаканата глътка свеж въздух за феновете на икономическите игри. Дай боже повече такива игри.

Еуфорията по отношение на Tropico меко казано ме владее. Всъщност в играта едва ли ще намерите нещо революционно по отношение на геймплея. Напротив. Тя оперира с набор от добре познати ни начини за икономически проспреритет и на практика няма да изправи пред неразрешими загадки запалените фенове. Останалите играчи, които просто са решили да опитат нещо различно от поредното RPG или кръвопролитен екшън, ще успеят (стига да искат) да навлязат в Tropico след съвсем кратък опознавателен период.

С какво тогава е по-различна от всички останали игри? Какво е толкова по-различното, което ме кара да издавам нечленоразделни звуци на задоволство само при вида на моите бодри поданици? Чисто и просто

атмосферата в играта

– онова особено качество, твърде подценявано понякога, което обаче е в състояние да превърне една игра в нещо повече от пореден представител на жанра си. Все пак обаче мисля, че е време да ви запозная и накратко с
малко от историята на играта.

Вие сте “El Presidente”. Демек президентът. При това вие сте държавен глава на малък карибски – означава латиноамерикански – остров на име Tropico. Разполагате с върховна власт, сравнима с тази на Бога. От вас зависи дали жителите ви ще са сити, дали ще имат достатъчно забавление, дали ще разполагат с Истински покрив над главата (за това малко по-нататък), дали ще имат работа, дали ще са политически доволни… Ако някога сте си мечтали да сте президент, заповядайте – тук ще изпитате тръпката на властта в пълната й сила, тя ще ви зарази, разтресе… но причинява и световъртеж, така че трябва да внимавате да не паднете от стола, пардон, от престола. Като редови представител на карибските държави, известни още и като бананови републики, вие сте в пряка зависимост от двете велики сили – САЩ и бившият СССР. Както виждате, Tropico е в състояние да ви върне назад във времето и да си спомните с умиление за отминалите години. Приятелството с двете велики сили носи дивиденти –

кеш!

В зависимост колко демократичен или ориентиран към работническата класа сте, получавате стимули под формата на суров кеш. Отношението на великите сили към вас се мени постоянно и построяването на някоя фабрика ще вдигне кинтите от Щатите, но ще сбърчи челата на управляващите в Кремъл. Приятелството с Щатите има и още една положителна черта – стимулира богатите американски туристи да харчат мазните си долари във вашите хотели, казина и барове. Но както е известно, комунизмът в Латинска Америка е основна гордост за всички симпатизанти на Ленин и разказите за Че или гордостта на народа – Фидел Кастро, са най-малкото отражение за ситуацията в карибския регион.
Политическата власт е икономическа, а икономическата власт е политическа. Затвореният кръг тук действа в пълна сила.
Функциониращата индустрия стимулира икономиката ви като цяло, стимулираната ви като цяло икономика стимулира нарастването на количеството налични пари, количеството налични пари ви позволява да строите повече, което от своя страна ви гарантира доволни граждани, а доволните граждани са с политически правилна ориентация – работят повече, откъдето следва, че индустрията (икономиката) ви цъфти.
Естествено, нещата изглеждат прости, но далеч не са. Съвсем като в реалния живот.

Играта започва с изключително приятна анимация, която ви показва улиците на един град. Качеството на началната картина е сравнимо с това на игри като Little Big Adventure (който не си спомня – един такъв елипсовидно-кръгловат младеж с интересна опашка, който подскачаше и.. но това е една друга история) – семпло нарисувани картинки, в които правилните геометрически форми надделяват, а усещането е по-скоро от анимационен филм. След кратката начална опознавателна разходка вие попадате в двореца на ел Президенте (колко жалко, че хартията не може да пресъздаде невероятния тембър на гласа зад кадър и начина, по който той произнася тази думичка). Дворецът на ел Президенте – как звучи само!

Съществува опцията туториал, която е горещо препоръчителна. Не толкова защото ще научите нещо чак толкова ново или нужно ви, за да просперирате в играта (както се оказа после, гадният туториал спестява доста от малките тънкости) – разберете, че просто не можете да изпуснете този поток от английски думи с невероятен испански акцент, които ви обясняват, че това е къща, а това е ферма. Tropico е Доказателството с голямо “Д”, че добрите звукови ефекти могат да правят чудеса. През цялото ви управление, при всяко ваше действие, в ушите ви ще кънти приятна салса ала Хулио Иглесиас или Buena Vista Social Club. Освен музикалното оформление поощрение заслужават и потракването на секачите, чуковете на строителните работници, проскърцването на електроцентралите и въобще всеки специфичен звук в играта. Логично следствие от всичко това – оценка 6 за звук.

Както вече стана дума, трябва да изградите

функционираща икономика

на малкия карибски остров Tropico. Съществуват две опции за игра – предварително направени сценарии и произволно генерирана карта. Има възможност и да доиграете започнатия туториал. Един съвет – не избирайте сценариите, ако не сте абсолютно сигурен в способностите си да изграждате инфраструктурата на острова – те са просто дяволски трудни. Много бързо се оказвате без кеш и загубите почват да се трупат, а без кеш сте загубен. Затова настройте карта по ваш вкус. Опциите ви дават възможност така да направите нивото си, че дори като новак да избутате няколко начални игри.

Както всяка функционираща икономика, и тази на Tropico се гради на два основни стълба – селско стопанство и индустрия. Освен тези два основни отрасъла можете да развивате и активен туризъм, който носи стабилни приходи. На пръв поглед сравнително елементарни зависимости, но първото впечатление лъже. За да изградите вашето стопанство, вие се нуждаете от работници, от много работници. Тъй като управлявате остров, първоначалният източник на свежа работна ръка ще бъдат имигрантите. По-късно в играта вашите тропиканци ще започнат да се размножават и по този начин лека-полека ще стабилизирате прираста си. Първото нещо, което трябва да направите, е да осигурите храна и подслон за хората. Докато се построят първите жилища, гражданите на Tropico, подобно на всички свои латиноамерикански събратя, изграждат малки, гадни и миризливи бидонвили. Къщата в бидонвила представлява схлупена купчина ламарини. Първоначално върши работа, но в един момент гражданското недоволство започва осезателно да забавя
производствените процеси

Изключително интересна опция в играта са президентските укази. Те се простират от провеждането на рекламна кампания за туризма през мерки за подобряване качеството на живота до подкупи и външнополитически интриги. Без тази си опция Tropico не би притежавала и половината от чара си. Благодарение на президентските укази вие наистина имате пълно влияние върху случващото се в държавата.

Не мога да спестя обаче и няколкото си забележки по отношение на геймплея. Така например никъде не става ясно колко от жителите ви работят, колко от тях се нуждаят от подслон. Дребни, но крайно изнервящи в напредналия стадий на играта недомислици. Степента на трудност също можеше да бъде по-ниска. Дори в лесните мисии можете да си устроите зверски батак.

Двете страници не стигат да ви разкажа за всички малки чудатости на тази невероятна игра. Един съвет – не я играйте!!!! Толкова ще сте се запалите, че като нищо може да пропуснете нещо друго интересно като например рождения ден на някой роднина или ежедневната вечеря. Просто неописуемо…

Автор: Александър Бойчев