Tropico 3

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 07 окт. 2009

Напоследък често ходя да вечерям в един кубински ресторант в центъра. Атмосферата е точно латиноамериканска – традиционна весела музика, танци до късно, усмихнати и безгрижни хора, народни цени… какво повече му трябва на човек. И както си похапвах един ден, се сетих, че трябва да е излязло новото латиноприключение Tropico 3. След като се снабдих с играта обаче, започнах да прекарвам твърде голяма част от времето си в симулация на карибски остров. Но пък нима ходенето в кубински ресторант в България, не е също форма на симулация? 😉

Първото, което трябва да се каже за новото заглавие, е, че е разработено от българи – Haemimont, които след поредицата от реалновремеви стратегии са решили твърдо стъпят на градостроителния жанр. Играта започва в средата на миналия век, който е доста размирен за централно-американските републики. По това време някои карибски страни искат реформи, други независимост, трети – присъединяване към САЩ. Има обаче две супер държави и това са САЩ и Съветският съюз.

Икономиката, която ще трябва да организирате, е експортно ориентирана, което е трудно за малко островче, но пък да не се вглеждаме в детайлите. Така или иначе протестиращи срещу което и да е ваше управление винаги ще има – комунисти, фермери, интелигенция, националисти и всякаква паплач ще е недоволна по своя си причина от вашите решения, но нима не е точно така и в реалния живот? В играта обаче

управлението е демократично

досущ като родното. Макар и заплатите да са комично ниски, даже под минималната, перспективите за благоденствието на населението – страховити, а бизнес климатът – отчайващ, вашето поданство успява някак да свърже двата края, при това на фона на… свободни избори.

Все пак ако имате силно неодобрение от страна на населението, не се отчайвайте – ако преди изборите са ви харесвали едва 15% от населението, при успешни преговори с мултинационалните компании по време на вота подкрепата за вас ще нарасне до 85%, което е доста и над смелите ви очаквания. А ако и това не помогне, ще издигнете малко панелки по картата и за капак – ще изтипосате една катедрала и ето – пак своенравните латиноси ще ви изберат за техен властник. Ох, защо ли това ми напомня ситуацията у нас – всяко правителство почти довършва магистралите, почти приключва метрото, почти изгражда паркинги, летища, спортни зали и стадиони, но почти… – така че другият кабинет да има какво да довършва и двете власти да си делят дивидентите. Ако това ви дразни, знайте, че Tropico 3 не е вашето заглавие, защото то, освен всичко друго, е

симулатор и на реална политика, а тя е такава – протяжна, лъжлива

пълна с лоши изненади, хитрости и удари под кръста. Прави впечатление, че играта е прецизно продължение на предишните две части, което дори и в графично отношение не е особено променено. Но от друга страна, у нас остава усещането за завършеност и тръпка от познатия сюжет на спокойните игрови предшественици. В третата част имаме съвременни съоръжения, иновативни видове транспорт, нова система за мениджмънт, както и пълен контрол над енергийните, водните и геостратегическите ресурси на вашия остров, което е в унисон с комунистическата идея.

Играта има и ролеви елемент, тъй като можете да си избирате губернатор по познатите характеристики – пол, възраст, раса, като това е придружено с атрибути от облеклото, които създават както политическия, така и модния облик на вашия градоначалник. Ако си изберете негър с камуфлажно облекло и зелена барета на главата, ще имате доста различно усещане, отколкото ако си харесате белокож кмет във фрак и с бомбе. Имате възможност дори да поставите на вашия човек мустаци или брада, дори да уточните нюанси в неговата раса – латино, северно-европейски или средиземноморски тип.

Играта, като съвременен симулатор, е наситена с възможни политически варианти за реалността, от които трябва да изберете тази, която е най-близка до вашето разбиране за управление на държава – комунизъм, капитализъм, военно положение, религиозна държава, а в личен план – сътрудничество с КГБ, ЦРУ, синдикатите или дори църковните общности. Самият ви губернатор пък може да бъде патриот, популист, диктатор, дипломат, администратор, природозащитник, финансист или просто харизматична личност. Забавно е, че разработчиците са предвидили той да има и

психологически особености

от които трябва да изберете една – например да е клептоман, алкохолик, параноик, женкар, религиозен маниак, сноб или дори селяндур. Всеки един човек от вашия град може да бъде внимателно наблюдаван от вас – ще знаете неговите години, образование, къде и какво работи, как се храни, какво е неговото здраве и т.н. Тоест вие ще бъдете нещо средно между Биг Брадър и Господ Бог, но какво да се прави – игра, направена от българи – всичко или нищо.

Строежът на сгради е похвално богат – можете да издигате къщи, вили, блокове, луксозни комплекси, хотели, резиденции. Промишлените постройки също не са единични – ферми, сгради тип ранчо, колиби, мини, заводи, млекопреработвателни фирми и т.н. Имате още много видове спортни, плажни и туристически постройки, фабрики за дърво, мебели, украшения, за тютюн и каквито още се сещате. Нощният живот е важна особеност на вашия град – не трябва да пренебрегвате пъбовете, кръчмите, ресторантите, казината, игралните зали, нощните клубове, кабаретата… Изобщо гответе се за Хавана преди идването на комунизма.

Ще строите още десетки сгради, за да укрепите своята икономика – електроцентрали, банки, магистрали, пристанища, докове, летища и какво ли още не, но питам се – не можеше ли разработчиците просто да посетят моя любим кубински ресторант и да разберат повече за карибските страни – капиталистическите имат икономика, основана на наркотиците – предимно кокаин и свързаните с него убийства, насилие и страдание, а комунистическите имат планово стопанство, при което

можеш да караш най-много Лада

дори и днес, в края на 2009-та, а за антена на телевизора ползваш старо ребро от радиатора… Е, това в играта не го видяхме, но пък сигурно и аз не знам нищо за страните от Мексиканския залив, след като знанията ми за тяхната култура идват от един хубав и весел ресторант в центъра на София.

Автор: Свилен Енев