Tropico 2: Pirate Cove

Лятото дойде, а с жегата в сърцата ни се зароди и желание да избягаме към слънчевите плажове – обгърнати във водни изпарения и натежали от разголена женска плът. Ако все още не сте сигурни точно какви ще ги вършите по тези плажове, можете още от сега да потренирате с Tropico 2: Pirate Cove. Ето ви и първи вариант за уплътняване на лятото – станете пират! Всъщност не точно – станете баш пират, изградете армада от бойни платноходи, разливайте ром и оставете робите да се бъхтят вместо вас. Създателите на Tropico 2 искрено се стараят да ни убеди, че раят на земята е дошъл за вас. Аз лично почти повярвах…

Ако питате мен, пиратската тематика е недостатъчно експлоатирана в компютърните игри. Не липсват и истински класики като Monkey Island, Pirates! или Sea Dogs. Но сравнено с наводнението от екшъни и стратегии, посветени на спасението на човечеството, вселената и собствената чест, игрите за несметни съкровища, морски битки, красиви жени и качествен ром просто присъстват като сладък фон, нищо повече. Може би и аз остарявам, но ми се струва, че в момента повечето геймъри полудяват най-вече при мисълта за червенолюспести чудовища с дълги мечове, които скитат из подземия. Няма я фантазията за славни подвизи в открито море и онази най-сладка награда – прегръдката на смуглата и синеока femme fatale (льо фаталната жена, брат ми). След прегръдката и друго има, но нека бъдем дискретни с младата дама.

Tropico 2 е готина. Весела, забавна, направена с настроение – дай боже всички геймки да бъдат от този тип. Всъщност и първото Tropico беше такова, но остана някак встрани от голямата слава и не пожъна огромния успех, който по-скоро заслужаваше. Новите разработчици от Frog City Software са работили съвсем в духа на своите герои – без много да се напъват, но с блестящ краен резултат, който предвещава безпаметни нощи в компанията на девойки руси. Без напъване, защото Tropico 2 всъщност е освежена версия на Tropico 1 – с променени спрайтове, детайлни подобрения в начина на игра и нов саундтрак – поне толкова добър, колкото и първия. Тези, които са играли оригинала, ще се позабавляват с хрумванията на графичните дизайнери и едва след това ще обърнат внимание на геймплея.

Свалям шапка на момчетата от Frog City, които са успели да създадат

оригинална концепция и радикални промени

без за целта да изписват тонове нов програмен код. Да започнем със самия принцип на игра. Припомням за несрещалите се с първото Tropico, че там влизате в ролята на латиноамерикански диктатор, който управлява карибски остров по свое усмотрение. Населението на банановата република се увеличава или по естествен път (под формата на особено забавни малки бебенца, подтичващи покрай плантациите) или чрез миграционни процеси. Колкото по-хубав е вашият остров, толкова повече нови заселници пристигат с кораби.

В Tropico 2 колелото на историята ни връща 350 години назад. Вече не сте карибски диктатор, а пиратски капитан. Населението на острова вече се дели на две основни групи – равни (роби и работници) и по-равни (самите пирати). Морските разбойници ви обичат само и единствено тогава, когато им осигурите достатъчно ром, забавление и… жени. Не търсете обаче пират за работа – вместо това го изпратете на плаване в открито море. Той ще се завърне с разнообразна плячка в зависимост от поставената преди отплаването задача. Имайте предвид, че робите не растат по дърветата, както може би ви е ясно. Чудесен източник на свежи попълнения са пленниците от озовалите се по невнимание във вашия обсег плавателни съдове. Но пиратът не лови само жива сила – той търси най-вече материалното, сиреч злато и различните еквиваленти на популярните днес финикийски знаци. Щастливият морски вълк е този, който може да се облегне на скърцащия стол в бара, да отпие от чашата, да бръкне в джоба с подрънкващи монети и да се впусне в безкраен купон… до следващата мисия няколко дни по-късно.

Стратегията за управление на вашето разбойническо леговище трябва да бъде достатъчно гъвкава, така че да предотвратява бързо възникването на потенциални конфликти. Така например пиратите не обичат много-много да бъдат командорени и юркани – на острова те са дошли, за да релаксират след морските битки. От друга страна, робите не бива да бъдат подлагани на прекален произвол, защото могат да се вдигнат на въстание. Не че пиратите не могат да се справят с тях, но… Успешният микс се състои в стратегическо градоустройство и психологически познания – човек за човека е вълк, а робът – да копа на нивата.

С времето хората ви могат да стават само по-добри. В този смисъл морските вълци увеличават способностите си и започват да грабят повече. Само че и претенциите им нарастват чувствително. Знаете ли какво е за един опитен и кръвожаден океански звяр счупен нокът на малкото пръстче? Ка-та-стро-фа! Къде с повече, къде с по-малко хумор на ваше разположение ще бъдат 70 различни типове сгради, с чиято помощ ще можете да задоволите капризите на всекиго, решил да прекара няколко часа на вашия остров – или да затворите устата на онези, озовали се на същото “райско” местенце не по свое желание.

Една от

основните промени

в сравнение с първия Tropico е възможността за игра в кампания. Така към познатите опции “Sandbox” и “Scenario” се прибавя още едно предизвикателство. Кампанията съдържа взаимосвързани мисии като нивото на трудност се увеличава прогресивно. Нищо ново, но все пак приятно.

В първото Tropico особено забавна част от играта бяха издаваните декрети, с които например можеше да бъде стимулирана раждаемостта или пък възможността да бъде подкупен опозиционен политик. Във втората част декретите отново присъстват, дори са обогатени с още нови и различни задания. Макар и да смущават душевния мир на тропиканските обитатели, те все пак ви носят изгода – дори лична.

Tropico 2 има един основен проблем и той се нарича бъгове. Както вече казах, момчетата от Frog City явно са пили много ром, докато са работели над играта. Евентуалното тяхно обяснение, че така са успели да усетят истинския дух на “онова” време, не важи и не пречи за малките разочарования, които съпътстват гейменето. Така например курсорът също е “леко пиян” – бутоните по екрана се натискат не с директно посочване, а с кликане три милиметра нагоре вляво от тях. Друг проблем е използваният графичен енджин. Макар и прилично освежен, той все пак е правен през 2001 година. Шарено, шарено, ама старо, биха казали някои. Възрастта се забелязва в някои пикселизирани моменти. Конкуренцията като Anno 1503 например се справя значително по-добре.

Единствено акомпаниращата музика задоволява 100 процента разглезената ми и претенциозна душа. Саунддиректорът отново си е свършил работата по подбора на “правилната” пиратска естрада повече от добре.

Tropico 2 е изключително приятна. Добър хумор, истинска пиратска атмосфера и по-скоро добър технически резултат са съчетани в една от най-читавите стратегии през този (полу)сезон. Само дето не ме напуска усещането, че се срещам със стар приятел, който не съм виждал от две години. Ахой!

Автор: Александър Бойчев