Tribes: Vengeance

Ах, да можехте да изпитате свободата, която човек чувства, реейки се във висините! Прелиташ с ракетната си раница от хълм на хълм и винаги можеш да се спуснеш надолу по наклона, носейки се на сантиметри от земната повърхност. Архаичните ски, дето са ги ползвали в древността, чушки да ядат.

В света на Tribes борбата за оцеляване е основната движеща сила. Жалко само, че създателите на този изключителен сетинг сами станаха жертва на естествения подбор. Фирмата Dinamix от приблизително две години вече е в небитието. От Irrational Games обаче поеха щафетата и сега пред нас е поредната част на поредицата Tribes с кодовото наименование Vengeance. Кои са Irrational, може да се запитате? Зад това име стоят хората, създали една от най-великите компютърни игри, заслужила си с лекота вовеки веков място в геймърския пантеон – става дума за System Shock 2.

Успели ли са обаче новите разработчици да запазят уникалното мултиплейър изживяване, известно като Tribes? Отговорът на това реторично питане е едно безспорно „Да!”. Но има и нещо друго. Vengeance е първата част от поредицата, предлагаща истинска самостоятелна игра, а не криво-ляво замаскирани тренировъчни мисии. Не че приключението, предвидено за самостоятелно забавление, не е само по себе си донякъде подготовка за мрежовите битки. Но все пак, когато го приключите, вече ще сте били изложени на всички вражески похвати в играта, ще познавате добре наличното снаряжение и възможностите му.

Историята е

от Шекспиров тип

Замесени са предразсъдъци, романс, манипулации, предателство, ярост и замъгляваща разсъдъка жажда за мъст. Накратко, нещо подобно на Ромео и Жулиета, но с ракетни раници. Дори да ви звучи малко изтъркано, не се подвеждайте. От Irrational са се представили като майстор-разказвач. Действието се развива в период от тридесетина години, но далеч не в хронологичен ред. С многократни ретроспекции и скокове обратно в настоящето, ще преживеете събитията през гледната точка на различни участници в него.

Мисиите са разнообразни: от футуристична игра на футбол, до лудешко бягане през местността с едничката цел да оцелеете и отчаяна защита на база срещу връхлитащия на неспирни талази противник. Ще преминете през пустини и заснежени планини. Ще си направите разходка из имперския дворец, но няма да подминете и канализации, пещери и тресавища. Картите са огромни, а невероятната подвижност, давана ви от ракетната раница, ще ви позволи да се качите къде ли не – я за да си намерите по-добра позиция за трениране на снайперистките си умения, или просто, за да разгледате околността. А да се спуснете надолу от някой хълм, използвайки патентованата „ски” техника, е по-лесно от всякога.

Трудността, макар да можете да избирате измежду няколко степени, преди да започнете, също варира. И то на моменти прекалено много. Някои нива ще са ви като детска игра, с други ви предстои доста озорване. Като цяло обаче преживяването е отлично и мога да кажа, че Vengeance е една от пуцалките с най-добър сингълплейър, излизали напоследък.

Това, което Tribes ветераните най-много ги интересува обаче е

мултиплейърът

Той е прилично преработен, но може да се каже, че нещата стоят някъде между двете предишни части на поредицата, с преобладаващ уклон към първата. Ако сте харесвали „командирския режим” на Tribes 2 и малко по-мудната му скорост на игра, може първоначално да се разочаровате.

Вариантите за мрежова игра са:

– Arena – Два отбора се опитват да си светят маслото. Загинете ли, ще трябва да чакате следващия рунд, преди пак да се хвърлите в мелето. Рундовете пък са общо девет и печели отборът, оцелял в пет от тях.

– Ball – Футуристична игра на топка. Или по-скоро трябва да кажа ръгби? Ясно е, че трябва да вкарате гол във вратата на противника. Други правила няма и никой не свири фалове. А играта далеч не е приятелска.

– CTF – Това всеки вече го знае. Е, при Vengeance нещата са на малко по-високо ниво. С екстри като сензори, оръдейни кули, генератори и превозни средства – няма как да иначе в шутър от 2004-та. Нивото на координация, необходимо тук, може да си съперничи с всяка друга игра, за която се сещам в момента.

– Fuel – Пак отборна игра. Имате „депо”, което трябва да напълните с разпръснатото по картата гориво. Може да краднете и от противниковата станция или да отнемете стоката от някой пренасящ я в момента опонент.
– Rabbit – Един от любимите ми режими, бясна гонитба. Вземи флага и го опази колкото се може по-дълго, докато всички други се опитват да ти съдерат кожата. Дивашко изживяване. Чувството да си сам срещу света си го бива. Да си част от глутницата, гонеща плячката, си също не е зле.

Арсеналът от бойни машини

също е претърпял изменения. След чистката са останали само четири возила. Първо, разполагате с малък изтребител, най-лесен за описване като накичена с двигатели и стреляща с ракети сфера. Предлага отлична маневреност и забележителна скорост, но не и много като защита. Ако сте достатъчно статични, дори посредствен снайперист може да ви види сметката.

Другата летателна машина изпълнява едновременно функциите на транспорт и бомбардировач. Пилотът е най-добре защитен, все пак той отговаря и за бомбите. За да го утрепете, първо трябва да смъкнете целия самолет. Двамата пътници обаче разполагат само с по едно двойно оръдие, стоящо между тях, и опцията за падане от голяма височина вследствие на вражески обстрел. Не че това е малко де.

Можете да се пробвате и като танкист. Така ще си поиграете и с тежкото оръдие, но ще е добре да си намерите и някой, който да поеме картечницата. Естествено, тъй като говорим за танк в света на Tribes, машината има и ракетни двигатели. За полет и дума не може да става, но за да прескочите някое препятствие са напълно достатъчни. Разбира се, по-забавното им приложение е да ги използвате, за да приземите танка на нечия глава. Ако това не е ефективен начин да обясните с нагледен пример на противника какво представлява heavy-metal, то не знам какво е.

Другото наземно превозно средство е бърз джип от типа „за всеки терен”. Освен с картечница, той разполага и с инвентарна станция, а като капак служи и като respawn позиция за съотборниците ви. Феновете на Carmagedon могат и с него да газят опозицията. Ако пък ви трябва допълнителна скорост, за да се измъкнете от затруднено положение, или пък просто искате по-голяма засилка за някое скокче – джипът също има ракетни двигатели.

Споменах

“инвентарна станция”

малко по-горе и сега, за незапознатите с предишните игри от поредицата, ще поясня каква е функцията й. С нея в Tribes можете да сменяте снаряжението си по всяко време на сражението. Според предпочитанията си можете да се екипирате с лека, нормална или тежка броня. Всяка от тях е със своите предимства и недостатъци. Примерно, с тежката броня сте бавни и не можете да заемате шофьорската позиция на никое от превозните средства. Но пък само с нея можете да носите мортар.

Имате куп смъртоносни предмети, от който да избирате: от оръжието, изстрелващо класическите експлодиращи дискове, до „огнемет”, плюещ плазмени (извинявам се за евентуални технически неточности) топки, които при контакт избухват в гибелна феерия от пламъци. Картечници, ракетомети, бластери… има каквото ви душа иска. Някои се нуждаят от амуниции, други използват самовъзстановяващия се енергиен запас на ракетната ви раница. Избирайте мъдро обаче, защото можете да носите само три оръжия. Примерно с леката броня взимате бластер, снайпер, grappling-hook и като екипировка избирате energy pack. Резултатът е, че можете да летите по-дълго, понеже енергията ви се регенерира по-бързо, а снайперирането можете да си го вършите, докато се люлеете на въже от някоя скала.

А, да… Можете да носите и една от джаджите, красноречиво наречени speed, shield, energy и repair pack. Друго нещо, което е възможно да мъкнете със себе си, е преносима инвентарна станция, малка автоматична оръдейна установка, комплект, поправящ всичко в даден радиус, или пък просто пехотна мина. Разположите ли ги веднъж обаче, няма преместване.

Технически погледнато, играта използва модифицирана версия на енджина, познат ни от Unreal Tournament 2K4. Става дума за дребни подобрения като pixel shaders 2.0 примерно. В крайна сметка, всичко изглежда добре, от огромните открити пространства до коридорите на подземните бункери. Визията е отлично изпипана, стига да имате хардуера да я подкарате на максимални детайли.

Диалозите в играта са добре написани и отлично озвучени. Музиката си пасва на мястото, макар да не е нищо забележително. Звуците също са на очакваното ниво, като има и някой доста приятни изненади. Накратко: обливащия ви саунд е достатъчно добър, за да се ориентирате дори само по него кой с какво и от къде ви обстрелва.

В заключение ще кажа, че Vengeance не е Doom 3. Няма да ви направи свидетели на графична революция. От Irrational обаче все пак са направили игра без слабо място, предлагаща увлекателна история, забавен и неомръзващ геймплей, жесток мултиплейър. Първият Tribes бе изключителна игра, от която мнозина производители намериха какво да заимстват. Има неща обаче, които все още само тази поредица може да ви предложи и Vengeance ги доставя всичките.

Автор: Борис Цветков