Total War: Attila

Действието в Total War: Attila се развива по време на хунското нашествие в Европа. Римската империя е в период на разпад и хуните стремглаво вървят на запад, оставяйки след себе си следа от разрушение. Историята ни учи, че хуните са били като разгневена приливна вълна; в новата игра на The Creative Assembly те са като далеч по-стихийна водна маса, която заплашва да потопи най-вече самите беззащитни геймъри. Когато обаче успеете да я овладеете, действително ще получите една задоволителна и мощна стихия.

През дългите години на своето съществуване, поредицата Total War винаги е била свързана с възникването на огромни империи и могъщи армии в кръстопътни моменти от човешката история. Племена и цивилизации водят кървави войни, установяват търговски връзки и се борят са крайно господство в една комбинация от походова стратегия и тактически битки в реално време. Total War: Attila прави минимални промени във формулата – макро нивото все още обхваща движение на армии, строене на градове и водене на преговори, докато на микро ниво водите комплексни битки между две и повече армии.

Това, което отличава играта от предните части, са самите хуни. Някои от фракциите, начело с тях, не са свързани с конкретни поселища, а вместо това могат да се движат свободно по картата, търсейки къде да разпънат отново шатрите си. Това създава поредица от нови стратегически възможности, а имайте предвид, че самите хуни са наистина уникални с това, че те са единствената постоянно номандска фракция, така че тяхното управление изисква още по-уникален подход.

За съжаление, ако горите от нетърпение да развиете своята версия на историческите събития, най-напред ще се сблъскате с един постен туториъл, който прави доста малко, за да ви обясни подробностите свързани с това как се командва хунската орда. Основите на макромениджмънта и битките са обяснение, но нищо от важните стратегически елементи (не се разширявайте твърде бързо, не е нужно непосредствено да ъпгрейдвате сградите и т.н.) не е обяснено; освен това не получавате и никаква специфична информация за управлението на самата орда. В резултат въвеждащата част определено е слаба и ще остави новаците в поредицата значително объркани.

Но това е само част от изключителната трудност, която е не само висока, но и нечестна. Спокойно може да започнете поне десетина кампании, които да приключат без време заради неумението ви да разберете как точно се управлява цялото нещо. Имайки предвид историческия успех на хуните, едва ли те са били възпрепятствани по толкова много начини като внезапен фалит, повсеместен глад, предатели или опустошителни пожари. Всичко това обаче може и ще връхлети вашите поселища и армии и ще ви остави едновременно объркани, изненадани и ядосани.

За щастие, фракцията на визиготите е далеч по-снизходителна към играчите. Благодарение на крал Аларик I може да направите по-уверени стъпки в света на Total War: Attila и действително да се насладите на комплексните отношения, които играта предлага. Отделните членове на фракции могат да се издигат на различни позиции, да им се дава командване на армии, да бъдат убивани, присъединявани към кралското семейство, подкупвани или отпращани в далечни земи чрез династически бракове. Всички тези връзки позволяват да се насладите на една доста сложна и реалистична виртуална концепция за тънкостите на кралския двор и да видите, че управлението на поданиците и съюзниците е не по-малко важно от съкрушаването на враговете.

На ваше разположение са достатъчно фракции с различни нива на трудност, което дава възможност да се връщате към тях отново и отново, когато натрупате повече увереност. Чрез DLC ще бъдат добавени още фракции, като още в деня на премиерата на Total War: Attila вече има такова. Този подход не е особено приятен, но предвид, че в самата игра има достатъчно богат избор, не е нужно нито да давате още пари, нито да се сърдите на създателите на играта за това.

Подобренията в обсадните битки, които видяхме в Total War: Rome II присъстват и тук, заедно с възможността да използвате вашата флота, за да подкрепяте сухопътната си армия. Поселищата могат да се подпалват по различни начини, най-ефикасният от които са огнените стрели, но на практика това не променя кой знае колко стратегията ви. Оставяйки настрана някои чисто графични подобрения и малко по-добро AI, бойната система не изглежда кой знае колко различна от своя предшественик. Това не означава, че е лоша, а просто позната.

На стратегическо ниво има някои новости и това е добре. Една от възможностите, когато завоювате нова територия, е да я подобрите като разширите поселищата с нови сгради. Тук отново се натъкваме на идеята за постоянно движещите се варвари, чиито орди са самите поселища. Затова ако решите вместо да развивате даден град, просто да го сравните със земята, спокойно може да го направите. Анимацията за това как една цяла провинция бива изличена е доста драматична и подкрепя идеята за унищожение вместо династия като начин на развитие.

Войната е в основата на Total War: Attila и дипломацията, която на теория може да ви помогне да избегнете доста конфликти, не е развита достатъчно добре. На теория би следвало да можете да сключите някои споразумения с фракциите, заобикалящи вашата, но не те почти никога не ви вярват. Почти всичко, което предложите – от пакт за ненападение до търговско споразумение – бива отхвърляно. Това е разочароващо, ако предпочитате такъв тип геймплей, но очевидно The Creative Assembly все още не е успяло да създаде тънкия стратегически слой, който да направи преговорите толкова вълнуващи, колкото и битките.

Но Total War: Attila не е свързана нито само с войната, нито с дипломацията. Може да развивате вашата фракция, откривайки нови технологии, построявайки нови сгради или пък извличайки максимума от своите генерали. Възможностите са много и към края на туториала все още няма да имате идея какво да правите с всичките тези неща, които трябва да управлявате.

Total War: Attila изглежда доста добре дори на ниски графични настройки. Снегът, покрил северните склонове е толкова естествен и приятен за окото, колкото и разлистените южни гори, а ефектите на пожара, който ги е погълнал също не са за пренебрегване. Начинът, по който огънят се разпространява извън града и поглъща всичката зеленина по пътя си е впечатляващ. При всичките си визуални предимства, играта не може да се похвали с такова озвучение. Бойните звуци са достатъчно автентични, но броят на репликите и бойните викове е ограничен.

Total War: Attila определено е игра за дългосрочните фенове – онези, които искат комплексно и реалистично изживяване и не се притесняват да загубят двайсетина часа, за да го получат. Жалко е, че новите механики са затрупани под крайно враждебна към новаците игра, но с достатъчно търпение и упражнения, Total War: Attila действително се разкрива като поредна добра стъпка в поредицата Total War.

Автор: Александър Рангелов