facebook facebook
 
 
ИГРИ » PC
 
   
 
Tortuga Two Treasures
Ревю | 07.04.2007 | автор: Георги Панайотов


оценка:
Производител:
Ascaron
Издател:
Жанр:
Приключение
Платформа:
PC
сайт на играта »

плюсове

Страхотна история

Страхотни мацки

Забавна, истински забавна

минуси

Неоптимизирана, ако си нямаш PhisyX карта

Монотонна и повтаряща се на моменти

Мацките не се появяват по бельо :*(

Йо-хо-хо, и бутилка швепс-с-с!

Знаете ли кои са двата големи проблема на жанра "пиратски адвенчър"? Сигурен съм, че има и други, но основните са два. Първият - игри по темата излизат престъпно рядко, качествените - още по-рядко. Последната - Age of Sail: Caribbean Teals - се появи преди половин година. Това са 6 месеца без нищо друго по въпроса, срамота. Вторият проблем е, че започнах да изчерпвам бутилките, които да поставя след Йо-хо-хо-то в подзаглавието.

Нещо някакво такова...

Това не са "пиратите" на Сид Мейър. Да, приличат на тях, но не са. Не е и Age of Sail. Всъщност единственото общо нещо между трите игри е, че става дума за морски разбойници и съкровище. Естествено, че трябва да има съкровище. Присъствието на сандъче с благини и прелести (хардуерни чаркове и голи манекенки, please) е задължително, пък било то безумно изтъркано и клиширано.

Основната разлика между Tortuga и двете гореспоменати игри е геймплейната механика. Вместо голяма карта и пълна свобода на действие при нейното проучване и обхождане, като от време на време правите по някоя задачка, свързана с историята, тук всичко се върти около сюжетната линия. Сценаристите са предвидили кога ще си на кораб, на какъв плавателен съд ще си, кога ще си на сушата и чий ще го дириш там. Всъщност това е доста добро решение.

Така играта е повече адвенчър, отколкото симулаторно ориентирана. Действието е разцепено на 5-10 минутни мисийки, пред и след които има филмче. То е предварително рендвано, не е с енджина на играта и с доста добро актьорско озвучаване. Така Tortuga, вместо да се пъне да бъде по-добра от почти перфектни игри, всъщност се намества удобно в собствена поджанрова ниша, където може да си се вее необезпокоявано от критичния ми геймжурналистически поглед и дори да го прави с финес.

Защото, погледната като духовен наследник на "Пиратите", играта се дъни откъм съдържание и опции. Погледнато обаче от страната на адвенчърите с лек аркаден привкус, заглавието заблестява със сиянието на хубаво диамантче и то там, където си очаквал да намериш само буци въглища.

Мацки

Споменах историята. Няма да хабя половин страница, за да ти преразкажа нещо, което и сам ще разбереш - важното е, че има две бамбини. Едната е вуду жрица и тотално садо-мазо, другата е русичка, леко розова и блудкава, но не по-малко сексапилна. И докато едната си пада баш гадже на главния герой, другата се оказва, че му е полурода, точно преди да стане белята с кръвосмешението.

Останалото е мешавица от "Карибски пирати" без Орладно Блум (слава богу) и Джони Деп (жалко), сапунена опера от кабеларка по избор и "Братя по оръжие". Съкровището се оказва прокълнатото (а ти очакваше ли друго?), всеки докопал се до него, се превръща в зомби (не, сериозно - очакваше ли друго?!), а всички мразят главния герой (т.е. теб) и се опитват да му вкарат гейското опашле на брадичката там, дето не може да си го обръсне. А за концепцията "съкровище-проклятите-зомбита" понякога ми се иска поне малко да променят последната част - например всичко живо се превръща в нимфоманясали манекенки, накачулени не на призрачен кораб, а в асансьора, който води към твоя етаж...

"Корабчиие!"

От малък съм се кефил на ветроходи, моренце, пирати... схванахте идеята. Затова искрено и по детински се радвам на всяка игра, даваща ми възможност да подкарам подобно нещо, че и да го накарам да стреля. Мисиите в Tortuga са разделени на два елемента - морски и наземни. Морските са най-често от типа: стигни до еди къде си, избивайки всичко по пътя си или без никой да те забележи. Стандартно.

Управлението на кораба обаче е доста аркадно и забавно. Накъде и как духа вятърът няма никакво значение, завоите се правят така, все едно карате лека кола, а не няколкотонна фрегата, а няма и нужда да се целите с оръдията: просто когато има враг в обсега ви можете да гърмите с тях. Малко кръгче около целта ви променя цвета си от червено, през оранжево и зелено в зависимост от шанса ви да уцелите. Отначало малко се стреснах. Когато играх Sid Mayer's Pirates, бях силно издразнен от това, че заради графиката и опростената система за прицелване морските битки губят голяма доза от реализма си. След това пощурях от щастие в Age of Sail. В нея дори липсата на 1 човек от екипажа или промяната с един килограм на товара се отразяваше на плавателните качества на коритото ви.

В Тортуга такова нещо няма и никой и не иска да има. Битките са забавни и лесни, можете да си събирате/купувате бонуси, които да прилагате веднага, като поправка на корпуса, платната и оръдията или някои по-екзотични. Върхът на сладоледа е призоваването на огромен кракен. Макар и не много ефикасен от към щети, този морски звяр е адски ефективен като гледка, а и за половин минута корабът-жертва не може нито да мърда, нито да стреля - перфектно, за да го довършите с няколко залпа или да му се изплъзнете.

Можете също така да използвате различни оръдейни амуниции или да мятате запалителни варели след вас. Последните с малко умение и старание можете да използвате за направата на верижна експлозия, достатъчна да потопи цяла флотилия.

Муш, боц, проряз!

На сушата нещата са малко по-различни. Имате си една гола сабя и толкоз. Естествено, под формата на бонуси можете да пуцнете няколко пъти с пистолет или да метнете запалителна бомба, но те са по-скоро козметична добавка. Размахвайки сабята си, ще се научите на няколко нови трикчета - от бясното й завъртане във всички посоки, преминавайки през блоковете на противникови атаки до точно прицелен ритник в "семейните ценности", да - точно там, под кръста.

Аркадният нюанс и тук е много силен, но проблемът на този аспект от играта е, че е сравнително монотонен. Сладурските гробчета, които лошите оставят след като ги пронижете (изритате) и възможността да си оформяте гробища, е единственото, което спасява наземните битки от тоталната досада. Противниците ви са малко като типажи (пирати, войници и зомбита от двата типа), а след третото сражение с бос просто няма с какво повече да ви изненадат.

Аз лично се забавлявах доста на тътрещите се трупове и на това как никой от кралските гардове не ебаваше, че се разхожда сред живи мъртъвци, а налиташе на секси пирата пред себе си. В този ред на мисли - тениска с напдис "Not in the face" или "Don't kill the sexy dude" много би прилягала на главния герой. Но, както вече ви казах, играта е стори дривън и няма начин да подминете наземните мисии. Малко зло, което трябва да преглътнете до следващото готино филмче.

ShityX

В опита си да се използват последните хардуерни графични пинизи, Аскаронци малко са се поомазали - чакат ви клипинг, лиспващи текстури и т.н. графична гадост, ако не разполагате с въпросното парче пластмаса, струващо колкото една кадърна видеокарта. Не е лошо да го има де, но не и да е за сметка на качеството. Ако го няма - мрън! 

 
системни изисквания
1.7 GHz CPU; 512 MB RAM; 128 MB Video
напиши коментар
 
ОЩЕ ИГРИ ОТ ЖАНРА
Dead Space 3 80
Assassin's Creed III 80
Alan Wake 73
Assassin's Creed IV: Black Flag 71
Portal 2 65
Grand Theft Auto V 61
Dishonored 58
Thief 56
Alien: Isolation - ВИДЕО РЕВЮ 50
Call of Juarez: Bound in Blood 48