by PC Mania
Броени дни преди официалния старт на Зимните олимпийски игри в Торино се пръкна и техният компютърен еквивалент, който носи простичкото име Torino 2006. Още преди да стартирам играта можех да заложа главата си, че това е един от онези продукти, които се създават с една-единствена цел – парично облагодетелстване. За съжаление първоначалното ми предчувствие се оказа вярно. Най-вероятно разработчиците и разпространителите на компютърни игри никога няма да проумеят, че една геймка се продава най-добре, когато се прави с чувство, а не само за едната печалба.
Обречени преди да се родят
Мисля, че най-напред се налага да направим следната уговорка – в действителност има заглавия, които са обречени на провал още със самото си раждане. Колкото и добре да изглеждат, пак няма да се продават и харесват на геймърите, защото няма какво да предложат, не притежават качества, които да привлекат вниманието на закоравелите игроразцъквачи. Със сигурност има хора, които купуват тези продукти (иначе съвсем никой нямаше да ги произвежда). Но това определено не са тези, които оползотворяват нощите си в света на WoW или гърчат дуумските изчадия, потънали в абсолютен мрак.
Субектите, които дават пари за игри от типа на Torino 2006, най-вероятно са заблудени чичковци, които искат да изненадат малките си племенници с интересен и актуален подарък. На тях най-вероятно не им се занимава да отскочат до книжарницата и да купят някоя детска приказка, а им е по-лесно да поръчат по Интернет компютърната игра, без да се замислят дали въобще си заслужава.
Предложението на 49Games
В действителност сама по себе си играта не е зле, но не може да задържи вниманието на геймъра повече от десет минути. В нея са включени осем дисциплини, които заедно със своите разновидности образуват цели петнадесет различни игрови режима. Включително слалом, биатлон, ски-скок, гигантски слалом, бобслей и други. Във всички тях можете да се състезавате освен с компютърно симулирани противници, които имат три степени на трудност, и с реални опоненти. До четирима играчи имат съмнителното щастие да се забавляват в компанията на Torino 2006. Разбира се, ако случайно намерят нещо интересно в това да натискат копчета и да гледат тъпо в екрана.
Проблемът
всъщност е, че игри от типа на Torino 2006 са толкова опростени в своята основа, че дори тетрисът е значително по-интересен и зарибяващ. Управлението на спортиста, чието командване ще подхванете в една от осемте дисциплини, е наистина лесно и бързо за научаване. Но благодарение на “следенето” на мигащите показатели, които ви показват кое копче да натиснете, пропускате това, което се случва на екрана. От друга страна, всички дисциплини са интересни, докато не ги изиграете по веднъж. След това се превръщат в особено противна досада.
Похвален е опитът на създателите да разнообразят геймплея – добавили са два “различни режима на игра”. В първия получавате възможността да се състезавате в петнадесет дисциплини, а във втория – в девет. Общото между двата стила е, че по време на състезанията се трупат точки и медали, които се събират в общо класиране след изтичането на определения брой стартове.
За 20$ толкова
С това спортният симулатор Torino 2006 се изчерпва напълно по отношение на геймплей. В графично и звуково отношение не виждам дори и смисъл да правя коментар, защото колкото и да е добра играта в тези два аспекта, не бих я предложил и на най-лошия си враг. Все още съм на мнението, че от всяко дърво свирка не става и от всяко актуално събитие – компютърна игра не може да се направи.
Автор: Асен Георгиев