Tony Hawk American Wasteland

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 31 мар. 2006

Бих искал да започна това ревю по някакъв оптимистичен, позитивен начин. За съжаление, обаче не мога да се сетя за нищо позитивно, което може да се каже по повод на по моему обречената в този си вид серия Tony Hawk.

Tony Hawk’s American Wasteland е на пазара за конзоли от октомври миналата година. За изминалите пет месеца програмистите от Aspyr би трябвало да са работили върху порта за РС, обаче се оказва, че това не е така. Те явно просто са изчаквали удобен момент за щурмуване на РС пазара и са пуснали продукта си в абсолютно същия вид. Това означава, че всеки от вас, който се надява да играе хубава РС игра, ще трябва да се прости с очакванията си.

Не си мислете обаче, че съм алергичен към конзолни продукти – напротив. Ако те са направени добре, портът е реализиран адекватно и е подходящ за игра с клавиатура, то значи всеки си е свършил добре работата. За съжаление в Tony Hawk’s American Wasteland програмистите така са се изгаврили с РС феновете, че дори не са си направили труда да променят контролите и имената им. Така ще виждате надписи от сорта “Натисни С два пъти и след това К”, обаче никъде не са се сетили да напишат кое копче отговаря на С и кое на К. Излиза, че след като си пуснете играта, ще трябва да отделите 30-40 минути за разучаване на контролите. На всичкото отгоре те не са същите, както в предишните части, а са преминали през редакция и така мисията ви по откриване кое къде е се усложнява още.

Оттук тръгват и

всички останали проблеми

свързани с геймплея, графиката и концепцията на геймката. Излиза, че по-големите резолюции, които са на разположение за РС феновете, само уголемяват пикселите и на моменти графиката дори изглежда по-зле от тази, която може да се види на телевизионния екран. В това отношение авторите получават оценка слаб 2, защото не е допустимо през 2006 телевизионният дисплей да дава по-хубава картина от монитор с резолюция 1600х1200 например.

Ако трябва да се спрa по-подробно на геймплея, трябва със сигурност да споменa за Story режима, който е подобен на предишните игри от серията Underground. В Tony Hawk’s American Wasteland бедно момченце от село решава да си търси късмета в Лос Анджелис, като за негово нещастие още на слизане от рейса бива ограбено. Така, омерзен, нашият герой започва мисията си по покоряване на световните скейт паркове, като, заради програмистите от Neversoft и Aspyr, едва ли някой от вас ще може адекватно да проследи този процес. В началото вашето менче няма възможност да прави никакви трикове и в процеса на развитието, той започва да се учи да прави флипове, грабове и т.н.. В това отношение, Story режимът е по-скоро един мащабен tutorial, които, освен че е директен порт от конзола, е и отчайващо дълъг.

Интересна новост за серията Tony Hawk е ексклузивната възможност

да карате колело!

Не си мислете обаче, че ще видите нещо подобно на играта от доброто старо време на Mat Hoffman’s Pro BMX. Похвално е, че авторите на ТHAW са разработили отделна система за управление на колелата, но тя не е достатъчно гъвкава и на фона на натруфената околна среда изглежда дори скована и трудно приложима.

Споменавайки околната среда, трябва със сигурност да кажа, че тя е най-неудобната в сравнение с всички други, които съм виждал в скейт игри. С риск да бъда критикуван, ще кажа, че нивата в Tony Hawk 2 и 3 ще си останат недостижимо добри с просторността си и много добре балансираните уреди. За разлика от тях, тук всичко е суперкичозно – рампите, рейловете, телефонните кабели, саксиите… всичко е, едва ли не е натрупано едно върху друго. Голяма част от този проблем произтича от факта, че

можете да карате върху всичко

Това, ако не много, е поне малко измислено и нереалистично и освен че дразни, на моменти пречи. Представете си как от някакъв бордюр прескачате фонтан(!) и в момента на скока се захващате за кабел, минаващ отгоре(!), а след това продължавате грайнда по улуците на съседна къща. Такива изпълнения в Tony Hawk’s American Wasteland има много и просто трябва да свикнете с тях. Те са срещат по-често в нормалния режим на каране, който леко прилича на добре познатите ни режими от предишните части (преди Underground). Обикновеният режим има определени мисии за изпълнение, като трупане на най-много точки, събиране на буквите S-K-A-T-E, реализация на определено комбо и др. Това е и единственият режим, който става за игра и предлага усещане, подобно на това от старите части от серията.
Най-голямата гордост на разработчиците на ТHAW може да бъде формулирана в едно изречение:

“no loading screens”

Това означава, че целият град Лос Анджелис е събран на една карта и когато преминавате от участък в участък, няма да ви се налага да чакате зареждане. Това има своите добри и лоши страни и според мен не е чак такъв повод за радост. Въпреки това Activision навсякъде тръбят, че това е уникална игра, и че “no loading screens” е голямо предимство. Аз лично предпочитам стария Тони Хоук със зареждащи екрани. 😉

Излиза, че седмата поредна част на доскоро култовата игра Tony Hawk’s Pro Skater, вече сякаш се разводнява и комерсиализира. Наистина, тази година повече от всякога можем да видим Лос Анджелис пънк стила, който е типичен за ъндърграунда, но сякаш той е използван само за привличане на младите и незапознати фенове на игрите. Иначе със сигурност мога да обещая на всеки стар фен на серията, че ще бъде разочарован… За съжаление.

Автор: Орлин Широв