Tomb Raider: Angel Of Darkness

“Вятърът си играеше с разкъсаните пердета. Вледеняващият въздух нахлуваше в разбитата тъмна стая, тънеща в безпорядък. Лара внимателно се огледа, опитвайки се да си спомни какво се бе случило тук. Два дни. Как можеше да не си спомня какво бе станало преди два дни?! А радиото все така досадно бучеше, напомняйки, че полицията е по петите й. Погледна отражението си: “Нима аз съм убила Вон Крой?!”

Лара се свести. Не помнеше нищо. Цялото тяло я болеше. Стаята беше в неописуем безпорядък. Направи една крачка. Вон Крой лежеше в локва кръв. Ръцете й бяха лепкави и омазани с алена течност…”

Под микроскоп: Лара

Angel Of Darkness (AOD) започва в мокрите улички на Париж. Полицията е по петите на Лара… След цялото тръбене на Core и Eidos, че играта ще е много по-различна от предишните части на поредицата, е доста странно, че първото нещо, което ми направи силно впечатление още със стартирането, са малките и дори незначителни промени. Косата на Лара е по-къса и червена. Плитката й вече не се състои от отделни части. Гримът е по-тъмен. Носи един пистолет. В началните нива няма кобури, а по-късно дизайнът им е доста по-различен от досегашния. Раничката е друга. Обувките… Това са безкрайно много подробности, които в крайна сметка малко или много променят вида на играта и, очевидно, на главната героиня.

Всички движения на Лара също са обновени. Освен че старите са анимирани наново, добавени са и допълнителни. Например при качване по стълба вече има ново много по-реалистично движение, а преди се използваше същата анимация като при пълзене. Можете да се придвижвате с ръце по въже, а ако има преграда, свивате краката си към тялото, за да я избегнете. Друго нововъведение е stealth режима, при който можете да се промъквате безшумно, долепили гръб до стената или да балансирате по много тънки первази. Тъй като вече нямате неограничен брой муниции, можете да водите и ръкопашен бой.
При тази изцяло обновена система за движения всичко е улеснено. Докато преди трябваше да задавате всяка команда, сега Лара автоматично се качва на препятствията пред нея (само с forward, а не Ctrl + forward), сама използва стълбите и т.н. Готино е, че е добавено и движение, с което стъпва върху различните малки неравности по пътя, а не минава направо през тях като преди. За моя огромна радост са премахнати и едрите грозни капки, които в предишните части трябваше да симулират, че Лара е мокра, и бяха отвратително нереалистични. Говорейки за

реализъм

– например много ми хареса едно от нивата, където трябваше да се спасявам от задушлив газ. В един момент попаднах в ново помещение, което първоначално не беше засегнато. След малко обаче то също започна да се изпълва с отровата и отново попаднах в безизходица. Много реалистично беше направен и моментът, когато експлозия на варел с масло ви принуждава да гмурнете под водата. Маслото обаче се разлива по повърхността и злобничко гори над вас, докато губите въздух. 🙂
Друга новост при движенията е обстоятелството, че постепенно се уморявате. Наред с индикатора за живот имате и такъв, който показва колко още могат да издържат мускулите ви, извършвайки дадено движение (например висене на ръце). Също така Лара може да подобрява физическите си показатели. Където определени способности се изискват, но ги нямате, Лара ви подсказва и вие трябва да откриете как можете да станете по-тренирани, защото това не се случва просто като повтаряте дадено действие. Трябва да го направите веднъж, но на точно определено място, което е ключово за играта. Тогава силата ви се покачва и можете да продължите.

Други нови способности

на Лара са възможността да говори с други герои, да събира пари и да ги използва. Можете да избирате реплики в диалозите, които присъстват доста често в началото на играта. Там събирате информация за предстоящото приключение, бродейки из Парижкото гето. Това добавя куест-елемент в играта, защото има значение какво ще кажете, къде ще отидете първо, каква информация ще получите… Парите не играят съществена роля – веднъж дори заложих на боксьорски мач. 🙂 За разлика от по-старите Tomb Raider-и Лара не кара никакви машини 🙁  Затова пък използва акваланг и противогаз в две от нивата.

Важното при всички тези нови опции на Лара е, че на повечето места можете да изберете как да минете препятствията и да превърнете Angel of Darkness в игра, предназначена точно за вашия вкус – ваша работа е дали ще използвате оръжия в боя, дали въобще ще се биете или ще се промъквате, откъде точно ще минете…

Основното при играта с Лара в Angel of Darkness  е да откриете пътя, по който да продължите. Има някои доста невероятни каскади, които трябва да измислите, за да се озовете на желаното място. След куест-ориентираното начало следва предимно stealth-ориентираната част. Използвате камери, за да проучвате пътя, много карти, осигуряващи ви достъп до различни части на сградите, справяте се с пазачи, лазери и алармени системи. Интересна е гонитбата в апартамента на Вон Крой с убиец, нает да ви свети маслото. Тук-там я има и типичната TR атмосфера. Например нивото Hall Of Seasons, което е достойно дълго и гадно, а действието му се развива в гробница. Само мисълта за това ниво кара усмивка да изплува на устните ми:) Когато го изиграете, ще видите защо. Друго типично TR-ниво е подводният лабиринт Vault of Trophies. Интересни са и мисиите към края на играта, в които бродите из лаборатория с мутирали растения – още малко и щяха да ме накарат да стана вегетарианка. 🙂

Отгоре, отгоре: Къртис

След подробното разглеждане на играта с Лара, следва краткото и повърхностно разглеждане на Къртис – новият герой, с който трябва да се подвизавате 🙂 Не съм го пренебрегнала, защото е мъж (въпреки че и това е вариант :)), а просто защото играете 3 нива с него и 34 – с Лара. Вадете си изводите:) И добре, че са само три!

Къртис Трент се връзва идеално с историята на играта. Още повече е добре замислен с екстрасенските си възможности. Хубаво е, че внася разнообразие, но, за бога, той е по-бавен и тромав от умрял градински охлюв! Вярно е, че в Tomb Raider има и известна доза феминистичен замисъл, но не мисля, че непохватността и бавните движения на героя от мъжки пол оправдават целта…

Шегата настрана. Тъпо е, че не можете да се възползвате от способностите на Къртис, освен във филмчетата (което всъщност означава, че изобщо не ги използвате). Иначе нивата, които играете с него, са добре замислени – имате много малко муниции (за разлика от играта с Лара), ръкопашният бой е безсмислен срещу противници като тези, които срещате, и трябва да бягате много чевръсто. В общи линии атмосферата напомня Resident Evil. Смешно е, че се затруднявате допълнително поради по- трудното управление на героя, а не поради предвидените от авторите препятствия. Като Къртис се подвизавате в една лудница, където душевноболните са подложени на не много приятни експерименти. Ще се сблъскате и с мутанти. С него ще играете и при битката с Boaz – една мадама, погълната от мутант, която впоследствие се слива с него.
   
Другите герои

AI-то на компютърно контролираните герои е слабо. Това обаче не ме подразни чак толкова много, защото в първите нива има малко гадове и не се набляга на боя, което лично на мен ми допадна. В последните нива гадините са малко по-умни, но отново не блестят с кой знае какъв разум. Най-вече са по-трудни за убиване…

В графата “други герои” ще спомена, че Екард е голямото зло в Angel of Darkness. Той е алхимик, който живее от 1440 г., и се опитва да възроди расата Nephilis – уродлив хибрид между ангел и човек… Бори се с орден, който от древността е негов противник и към който е принадлежал бащата на Къртис. Brother Obscura път не е първостепенен герой, а просто невероятно гаден бос. Искам да ви предупредя, че целта не е да го застреляте, защото е невъзможно. Но това не означава, че не трябва да гърмите по него. 😉

Буболечки

Въпреки колосалното количество агресивни инсекти в новия Tomb Raider, тук няма да си говорим за противниковите същества от играта, а за грешките. Te са не по-малко от буболечките в играта. Колкото и да не ми се иска да го призная, ако имаше награда за най-бъгава игра на годината, AOD щеше да е сред номинациите… Играта постоянно забива, рестартира се, филмчетата понякога не тръгват, звукът изчезва. След инсталиране на patch-а ситуацията се подобрява, но не достатъчно. 🙁

Иначе графиката е значително подобрена. Може би не е толкова впечатляваща, колкото авторите обещаваха, но е в пъти по-добра от тази на предишните игри. Има много добри ефекти – най-впечатляващи са мъглата, светлините. Музиката е размазваща, но няма да се впускам в подробности, защото има твърде много други неща, които исках да ви кажа, а мястото приключва…

Оценка

Опитах се да бъда максимално обективна в това ревю и повярвайте ми не беше лесно, защото като фен на поредицата бях зашеметена от тази част въпреки всичките и недостатъци. За мен най-голям недостатък е това, че можете да превъртите играта за по-малко от седмица (ако не правите нищо друго:)). Трябва да ви кажа също, че играта е част от трилогия и завършва с отворен финал – продължението е ключът към разкритието на загадката… А действието в него отново ще се развива в древните гробници! Пак ще има и динозаври. С две думи – феновете на TR, които ореваха интернет, че искат повече гробници, ще получат това, което искат…:)

Автор: Лили Стоилова