facebook facebook
 
 
ИГРИ » PC
 
   
 
Tom Clancy's Splinter Cell
Ревю | 28.02.2003 | автор: Момчил Милев


оценка:
Производител:
UbiSoft Montreal
Издател:
UbiSoft
Жанр:
Тактически шутър, Екшън от трето лице
Платформа:
PC
сайт на играта »

Когато видят, че пред името на някоя игра се мъдрят думите "Tom Clancy", повечето хора обикновено си казват: "Ахааа, поредният Rainbow Six...". В повечето случаи това възклицание съдържа умерено отрицателен подтекст - през последните години пазарът буквално беше залят с всевъзможни експанжъни, посветени на въпросния антитерористичен отряд (чието име повече подхожда на екологична организация. :)) А въпреки че не успя да се наложи много-много, първият Ranbow Six беше доста идеен. Всъщност той проправи пътя на свръхреалистичните 3D-шутъри (I love headshots! :)). За жалост последвалите експанжъни, продължения и клонинги с търговска марка "Tom Clancy's еди-какво-си" бяха по-скоро еднотипни, произведени на конвейер и доста подобни едни на други.
В момента обаче целта ми не е да ви занимавам с игрите от серията Rainbow Six и техните качества. Казвам всичко това, за да подчертая, че Splinter Cell няма нищо общо с въпросните "войници на дъгата". Приликата е само една: сценарият отново е писан знаменития Том Кланси - всепризнат майстор на политическия трилър, стратегическите световни конспирации и бард на глобалното противопоставяне между СССР и САЩ, известно под името "Студената война".
Противно на всички Tom Clancy-асоциации, Splinter Cell не е супер реалистичен тактически отборен екшън. Това един от най-добрите, а според много хора - най-добрият, стелт-шутър излизал до момента. По подобие на игри като Thief и Hitman ще се наложи да разчитате не толкова на груба сила и огнева мощ, а по-скоро на прецизното тактическо планиране, преди да нанесете който и да е смъртоносен удар. Ще управлявате

самотен воин на име Сам Фишер

който - о, каква изненада - е призван да спаси света от Третата световна война. :) Този път действието ни пренася на територията на бившата съветска република Грузия. Фишер е изпратен там като агент на свръхсекретната специална служба "Трети Ешелон". Това е подразделение на американската Агенция за национална сигурност (NSA), създадено заради бума на нови дигитални разузнавателни технологии, използвани срещу САЩ. Организацията е толкова секретна, че американската администрация дори отрича съществуването й. Оперативните работници на "Трети Ешелон" винаги действат сами, подсигурявани от малък конспиративен екип дълбоко в тила противника.
Причината Фишър да бъде изстрелян към Грузия е изчезването на двама разузнавачи на ЦРУ - агентите Медисън и Блаущайн. Елисън Медисън е инфилтрирана в столицата Тбилиси, за да разследва серия от комуникационни сривове, а Блаущайн е изпратен да издирва своята колежка "на тихия фронт", след като връзката с нея внезапно прекъсва. Разбира се, работата се оказва доста по-дебела, отколкото си мислите в началото. Замесена е не само руската мафия, но и доста по-влиятелни политически кръгове...
А какво се случва по-нататък - това ще разберете сами като си вземете Splinter Cell. Казвам "като", а не "ако", защото за нищо на света не бива да пропускате тази игра. Единственото нещо, което евентуално може да ви спре, са доста бруталните хардуерни изисквания на играта, необходими да се насладите на нейните визуални прелести. За сметка на това крайният резултат е меко казано зашеметяващ. Ще се насладите на един от най-прекрасните визуални ефекти, осветление и динамични сенки, които са правени някога в компютърна игра. Само трябва да видите как вашият герой изплува от тъмнината, а върху лицето му започват да играят няколко снопа светлина, процеждащи се през металните щори на някой прозорец...
Но нека сега да видим какво точно представлява

геймплеят

на Splinter Cell. Основното нещо, което трябва да правите, е да се промъквате незабелязан. Целта е да имате колкото се може по-малко преки контакти с врага. Ако трябва да убивате няколко, в повечето случаи се налага да го правите колкото се може по-безшумно. По подобие на другите стелт-шутъри вашият герой може да пренася труповете на ликвидираните опоненти и да ги крие в сумрачните ъгли.
Това обаче е само едно от нещата, които Сам Фишър може да прави, за да остане незабелязан. Агентът на "Трети Ешелон" е способен да извършва най-различни сложни акробатични движения - да се набира на стени, да се катери по водосточни тръби и метални решетки, да се придвижва, увиснал на някоя жица или пък по бетонния ръб на нечий балкон. Освен това нашият човек може да пристъпва тихо, да се спотайва в сенките, да се придвижва прилепен до стената и по този начин да изненадва противниците в гръб. Всъщност номерата на Сам Фишер са толкова ефектно направени и разнообразни, че в един момент започнах да се питам дали става дума за таен агент или за някакво ново превъплъщение на Човека Паяк. :)
Най-много обаче ми хареса възможността да се прокраднете зад някой и вместо да му теглите куршума, да го сграбчите, опирайки му пистолет в главата. Оттук нататък има още опции за действие - можете да го принудите да си изпее всичко, да ви сътрудничи, просто да го зашеметите с удар в тила (все пак трябва да действаме максимално безкръвно) или пък по най-хуманен начин да го вземете за заложник. :) Ако изберете последната опция,

използвате тялото на врага като човешки щит

който ви пази от изстрелите на неговите другарчета, които стават една идея по-нерешителни в действията си. Въпросният номер е изключително оригинално хрумване, което според мен все повече и повече ще се използва в триизмерните екшъни. Ако не ме лъже паметта, този трик ще присъства и в репертоара на няколко нови шутъра, които се правят в момента.
По отношение на битките Splinter Cell също е свръхреалистичен. В общи линии героят е на един шамар живот и трудно оцелява в престрелка с повече от двама души. Противниците не притежават кой знае колко развит изкуствен интелект, но за сметка на това стрелят точно и имат изключително изострени сетива. Понякога ще ви усещат, дори когато си мислите, че сте се прикрили достатъчно добре. Имайте предвид, че и стелт-индикаторът ви може греши.
За разлика от останалите шутъри, не можете да мъкнете със себе си огромен арсенал, който в действителността трудно би се събрал и в багажника на някой джип. Сам Фишър носи само пистолет със заглушител, а по-късно - и с безшумна автоматична карабина SC-20K AR с оптически мерник. Амунициите за двете оръжия са критично малко, така че трябва да ги използвате пестеливо и да бъдете точни. А това не е лесна работа - колкото по-бързо се движите, толкова повече пада прецизността на стрелбата. Когато пък се опитате да се възползвате от снайперистикия режим, веднага ще забележите, че мерникът мърда насам-натам в такт с дишането на Сам Фишер.
Освен въпросните пушкала, вашият агент разполага с много

други високотехнологични джаджи

На първо място това е нощният визьор. Неговите два режима на работа доста напомнят за хищника от Aliens vs. Predator. Първият е пасивен - засилва яркостта, но прави картината черно-бяла и леко пикселизирана. Вторият е нещо средно между термичен сензор и рентген - екранът става син и с по-ярки цветове се изобразяват само телата на хората, които са около вас. Благодарение на него можете да видите как изстиват труповете на ликвидираните от вас врагове. :) Имайте предвид, че използването на това устройство крие и някои рискове - в един прекрасен миг някой може да ви заслепи така, че да не разберете откъде ви е дошло. Освен нощния визьор разполагате и с няколко специални видове боеприпаси (зашеметяващи, електрошокови, за деактивиране на камери, газови гранати и т.н.), лазерен микрофон, оптичен кабел за шпиониране на противниците, мини и разбира се, добия старомоден шперц...
На финала искам да добавя само още нещо: Splinter Cell е сложна игра. Със сигурност ще се наложи многократно да преигравате всяка мисия, особено ако си я пуснете на висока трудност. Но какво пък - нали точно това е тръпката от гейминга. В крайна сметка и най-прекрасната игра се забравя, ако бъде превъртяна за 2 дни. 


Героите

Ървинг Ламбърт
Координатор на операциите в "Трети Ешелон". Връзката между полевите агенти и аналитичния екип на агенцията. Ламбърт е основният източник на информация за Сам Фишер. Възлага задачите и се свързва с агента посредством имплантирано комуникационно устройство.
Върнън Уилкс
Подполковник от "Трети Ешелон", който изпълнява функциите на "полеви куриер". Грижи се за транспортирането и екипировката на агентите. Осигурява евакуирането на Фишер след операциите (обикновено използва крадени коли) и го снабдява с най-новите оръжия и технологични устройства от арсенала на агенцията.
Анна Гримсдотер
Ръководител на комуникационния отдел в "Трети Ешелон". Нейният малък екип осигурява технологична, криптографска и информационна поддръжка по време на операциите.
Комбайн (!) Николадзе
Новоизбран президент на Грузия. Човек със сериозни контакти в политическите, финансовите и технологичните среди.
Виечеслав Гринко
Бивш командос от "Спецназ". В момента работи за Николадзе. Поддържа контакти с руската мафия.
Хамлет
Шофьор на Гринко
Филип Масе
Компютърен специалист, един от главните виновници за комуникационната криза на територията на Грузия.
 
системни изисквания
P III 800 MHz, 256 MB RAM, 32 MB video, DirectX 8.1b
напиши коментар
 
ОЩЕ ЗА ИГРАТА
Tom Clancy's Splinter Cell

Ревю:
Действието в Double Agent започва малко след събитията в Chaos Theory – Сам Фишър е изпратен в Исландия заедно с някакъв самоуверен новак.

ОЩЕ ЗА ПОРЕДИЦАТА
Tom Clancy's Splinter Cell: Conviction 57
Tom Clancy’s Splinter Cell: Chaos Theory 1
Tom Clancy’s Splinter Cell: Double Agent 1
ОЩЕ ИГРИ ОТ ЖАНРА
ArmA 2 10
Zombie Army Trilogy 9
Plants vs Zombies: Garden Warfare - ВИДЕО 8
Hitman 4
Ghost Recon: Advanced Warfighter 2 3
Delta Force: Xtreme 2
Ghost Recon: Island Thunder 1
Splinter Cell Pandora Tomorrow 1
Metal Gear Solid 1
Tom Clancy’s Splinter Cell: Chaos Theory 1