Times of Conflict

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 16 апр. 2001

Напоследък на пазара на компютърните игри излизат страшно много неща и за всеки производител е важно да съумее да се разграничи от конкуренцията си. Затова той трябва да създаде някакъв оригинален продукт. Едни от жанровете, които изпитват най-голяма нужда от нещо по-свежо, са стратегиите в реално време и 3D екшъните. Поради тази причина много фирми започнаха да правят различни експерименти като например да съчетаят няколко жанра в едно. Творението на Microids Times of Conflict е правено на този принцип. Това е стратегия в реално време с походови елементи и още нещо.

В основата на историята стоят

три цивилизации, които враждуват

още от дълбоки времена – The Order of the Guild, The Foundation и The Alliance. Всяка има за цел да установи пълен контрол над планетата Едаер. Действието на играта се завъртва около края на битката при Исанн. И трите враждуващи страни са изтощили взаимно силите си. Нито една от тях не може да се провъзгласи за победител в сражението. Затова всяка трябва да построи наново своята база, за да се приготви за последния и решаващ сблъсък.

Всяка от цивилизациите е представена с по един герой. На вас се пада честта да изберете с кой от тях ще играете. Предводител на The Order of the Guild е Кайл Медаркин, който смята, че наставленията на техния пророк ще помогнат за победа над нечестивите. За The Foundation се бие млада и сексапилна дама на име Ерам Херст. Тя оглавява програмата за разширяване на териториите, ръководена от президента на The Foundation. Нейна мисия е да умиротворява варварския народ.  На страната на третата цивилизация стои Андраго Килмет – легионер от Войските на Смъртта. Той би пожертвал живота си и своите амбиции в името на господаря на The Alliance.

След като сме се запознали с главните действащи лица и с интригата, която се завързва в Times of Conflict, можем да преминем и към самата игра. Основното действие се развива на една

обширна стратегическа карта

разделена на множество територии. Враждуващите страни са разположени в различните й краища. На нея времето протича на ходове, като един ход е равен на една луна (така се измерва времето на планетата Едаер). От тази карта давате наставления на вашия герой кои територии да атакува. На негова страна застават и трима помощници. Разговорите с тях протичат под формата на диалог като вие дори имате избор да подбирате някои от репликите си. Те ви дават ценни съвети и спомагат за разкриването на по-нататъшната история. Четвъртият човек, с когото можете да си говорите, е главният ръководител на цивилизацията, чиято страна сте взели. Той обикновено ви съобщава какви изисквания има към вас.

След като героят ви се озове на вражеска територия, действието на играта се прехвърля на триизмерен терен, където вие водите битката в реално време. Интерфейсът е удобен и интуитивен, затова много хора ще се почувстват в свои води още в началото. 3D-енджинът предполага и пълна свобода на движение на камерата. Може да я завъртите на 360 градуса, да приближавате и отдалечавате. Хубавото в случая е, че имате няколко гледни точки, от които да избирате.

Сградите, които строите, са предимно за войската ви. Има и няколко защитни кули и съоръжения, но няма сгради, чрез които да ъпгрейдвате единиците си. Няма и работници (всичко се строи подобно на Command & Conquer). Така че вниманието е съсредоточено главно върху бързото построяване и укрепване на базата, както и върху

воденето на битки

Особено впечатление прави възможността да влезете в бой с врага с пехота от около плюс минус хиляда души. Това не затормозява играта, тъй като самите хора не са триизмерни, но са достатъчно детайлни.
Естествено, различните видове танкове, въздушните и морските единици са изцяло 3D и са анимирани изключително добре. В Times of Conflict контролирате два вида ресурси – петрол и aari (нещо като злато). Първият се добива от петролни кладенци, а вторият от селищата Aari.  
  
След всеки ход/луна трупате по 400 honor points, независимо от това на чия страна сте застанали. В случай на победа над врага, без значение дали сте разбили дезертьори от битката при Исанн или батальони на другите цивилизации, получавате допълнителни honor points. Броят им зависи от ранга на героя ви. Точките, които трупате, служат за закупуването на допълнителни войски, които да подкрепят вашата армия. Това обаче става, само когато се намирате на стратегическата карта.
С течение на играта, героят ви получава по-високи рангове. Те са различни за отделните раси. Андраго Килмет например може да бъде повишен в следните длъжности – генерал на Войските на Смъртта, командир, канцлер, полковник, генерал и маршал. 

Освен стандартна кампания и мултиплейър (до осем играчи), съществува и т.нар. Battle Mode, където водите само сражения. В този режим на игра съществуват два вида карти – първите са с ресурси, а вторите – без. Във втория случай ви се дават направо по 50 000 единици петрол и aari, а това как ще ги оползотворите, зависи само от вас.

Първото нещо, което ме подразни

в Times of Conflict, бяха анимациите. Не че не са качествено направени, напротив. Работата е там, че интрото се припокрива и с трите филмчета, с които започват кампаниите на отделните раси. Единствената разлика е, че се говорят различни работи.

Друг недостатък в играта е цветовото оформление. Сградите и всички триизмерни единици са оцветени в преобладаващи тъмни тонове – предимно сиво и черно. Това рязко контрастира на терена и пехотата, които са доста шарени. При управлението на толкова голяма войска е доста вероятно да възникнат някакви проблеми. Например когато на полесражението се сблъскат около хиляда, хиляда и петстотин души, малко трудно е да се разбере кои са ваши и кои не са. Контролирането им става невъзможно, а на вас ви остава само едно – да наблюдавате битката и да се надявате късметът да е на ваша страна.

Музиката и особено звукът в играта не се отличават с кой знае какво качество. Придвижването на някои от частите е озвучено ужасно. Всичко това, примесено с малко бъгове, разваля удоволствието от играта. Определено можеше да се положат малко повече усилия.

Автор: Владимир Тодоров