Thief: The Dark Project

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 26 фев. 1999

Най-после нещо оригинално разби еднообразието на пазара на триизмерните игри в стил first person view. Ако си падате по пространствения екшън, но безмозъчното избиване на пълчища уродливи противници вече не може да ви изненада с нищо, не губете кураж – Eidos Interactive са ви приготвили ново предизвикателство. То се нарича Thief: The Dark Project и има претенциите да е една от малкото 3D-игри, където мисленето и прецизното планиране са не по-маловажни от бързите реакции и точния мерник.

Действието на играта се развива в мрачното средновековие. Това обаче не е поредната свръхестествена история за елфи, джуджета, демони и дракони, която сме свикнали да виждаме в повечето игри с фентъзи-сюжет. Геймърът попада в епоха, която е странна смесица между късния феодализъм, ранната индустриална ера и света на черната магия. Стражи, въоръжени с щитове и мечове, рицарски замъци и свръхестествени създания си съжителстват с архаични двигатели, клеясали турбини и първобитни генератори на електричество. Изобщо крайният резултат е свят, от който лъха само подтискаща сивота и смърт.

Главният герой се нарича Гарет  – майстор-крадец , който борави еднакво добре, както с шперцовете, така и с меча. Изкарва си хляба като доставя на своите клиенти това, което трудно може да се купи с пари. Първата мисия на нашия герой е да задигне скиптъра на Лорд Бафорд, местния дерибей със синя кръв. След серия преживелици Гарет успява да задигне ценния предмет, минава през куп премеждия, но накрая губи най-добрия си и единствен приятел. Съдбата го събира със загадъчната хубавица Виктория, която пък го препоръчва на още по-загадъчния работодател Константин. Гарет тръгва по следите на скъпоценен камък с мистична слава и попада във водовъртеж от събития отвъд пределите на човешкото въображение…

Всъщност сюжетната линия далеч не е най-оригиналното нещо в Thief: The Dark Project. Много по-впечатляващ е новият стил на игра, който геймърът трябва да овладее. А той никак не е лесен. Ако се опитате да приложите класическата фронтална атака, позната от Quake, Unreal, Blood 2 или Half-life, със сигурност няма да преживеете повече от минута! Ще се сблъскате с горчивата истина, че Гарет не притежава издръжливостта на някой напомпан със стероиди супергерой, който може да оцелее след като го застрелят с базука в гърдите. Нашият крадец предава богу дух, дори ако инкасира 3-4 удара с меч.

Основното, което геймърът трябва да овладее, е невидимото и безшумно придвижване. Първо Гарет трябва да се научи да се крие в сенчестите ъгли и да стои далече от очите на своите врагове. За тази цел в долната част на екрана има индикатор, който показва силата на осветлението. Ако се е стаил добре, героят може да остане незабелязан дори от минаващ наблизо страж. На второ място крадецът трябва да свикне, че стражите могат не само да го виждат, но и да го чуват. Затова той трябва изучи изкуството на тихата стъпка. Урок номер едно е, че ходенето по различни повърхности предизвиква повече или по-малко шум. Придвижването по килим е почти неусетно, докато стъпките по каменен или метален под отекват в цялото помещение.

По принцип основна цел във всяка мисия е да се избягва какъвто и да е контакт с охраната. Ако се озовете в центъра на някое кърваво меле, това означава, че сте направили голям гаф. Някои нива могат да се минат дори без никакви сражения. Дори когато се наложи да убие някого, Гарет не атакува с рогата напред, а издебва жертвата си в гръб. Обикновено 1-2 удара с меч или боздуган са достатъчни. С това обаче проблемите едва сега започват. Играчът трябва да ликвидира своя враг изключително бързо, защото останалите стражи могат да чуят неговите викове за помощ. Освен това те могат да открият безжизненото тяло и да извикат подкрепления. За да предотврати това, играчът трябва да скрие трупа. Идеалното място обикновено са сумрачните килии в някое подземие или пък шахтите на градската канализация. Средновековните бодигардове не са единствените, които ще ви създават проблеми. Из нивата се мотаят достатъчно цивилни, които могат да извикат на помощ най-близкия патрул, в случай, че ви разпознаят. Затова или трябва да се криете от тях, или да ги ликвидирате навреме.

Осветлението и особено звуците обаче могат да се окажат и много добър помощник на геймъра. Thief е една от първите игри, където пространственият звук има изключително голямо значение. Ако притежавате триизмерна звукова карта, без проблем можете да усетите откъде се приближава вашия враг и колко е далече. А стражите обикновено си подсвиркват или си мърморят разни неща. Така че просто трябва да се стаите в мрака и да ги издебвате в гръб. Ако не ви се убива, можете просто да хвърлите някой чуплив предмет и с това да отклоните вниманието на охраната. А можете и просто да угасите факлите в помещението с някоя “водна” стрела, след което да се промъкнете под прикритието на мрака…

Ако сте почитател на класическите пространствени екшъни, въоръжението на Гарет няма да ви впечатли чак толкова. На първо време трябва да отпишете всякакви все помитащи оръжия като базуки, плазмени пушки и BFG-та. Крадецът разполага само боздуган, меч, лък и няколко вида стрели. Използването на арсенала изисква доста тренировки, особено стрелбата с лък. Играчът може да нанася удари с различна сила в зависимост от това колко дълго задържи бутона за атака. Стрелите се движат по параболична траектория в зависимост от силата на изстрела. Мерникът на лъка пък започва да се тресе насам-натам, ако играчът опъне прекалено много тетивата. Овладяването на това оръжие обаче е от изключителна важност за успешното преодоляване на препятствията. Нормалните стрели могат да ликвидират противниците неусетно и от разстояние, водните – да премахват излишната светлина, огнените – да предизвикват пожар. С един-единствен изстрел можете дори да закачите въже на върха на някое непревземаема крепостна стена, след което да спокойно да се изкатерите на върха й… Изобщо фенът на триизмерните патаклами трябва сериозно да промени своите навици, ако иска да оцелее в ролята на Гарет.

Автор: Момчил Милев