by PC Mania
Съдейки по пилотното им заглавие, мисля, че Philos Laboratories е фирма, за която предстои тепърва да се говорят много и то предимно хубави неща – Theocracy ми хареса много. Очаквах шаблонна реалновремева стратегия, копираща някой от големите хитове, а се натъкнах на прекрасна новаторска игра, съчетаваща в себе си баталната тръпка на RTS с прецизното стратегическо и икономическо планиране, характерно за походовите стратегии. Авторите говорят за играта си като за
хибрид между Civilization и Command&Conquer
Ще добавя, че в идейно отношение Theocracy прилича повече на Age of Empires, отколкото на C&C, тъй като в нея отново играчът има възможността да създаде своята велика древна империя. За разлика от AOE обаче, кампанията на Theocracy не е просто поредица от мисии, а е напълно нелинейна и предоставя на играча свобода, невиждана досега в жанра на реалновремевите стратегии. Това означава и повече мислене, по-голяма тежест върху икономиката и дипломацията и като цяло по-комплексен геймплей. Theocracy определено не е игра за бърз мултиплейър в кварталното клубче и няма да се понрави на онези геймъри, които си падат по динамичните и агресивни RTS. Въпреки че тя е реалновремева, много по-вероятно е да се хареса на феновете на Civilization или Heroes of Might and Magic, да речем, отколкото на привържениците на StarCraft или C&C.
Но преди да ви разкажа за геймплея на Theocracy, е добре да кажа няколко думи за нейната графика, която по мое мнение е просто без конкуренция. Визуално играта напомня AOE2, но изглежда дори още по-красиво. Сградите, декорите и бойните единици са изпипани до последния пиксел, а педантичното внимание, което художниците са отделили на детайлите, би посрамило и майстор-часовникар от началото на века. В небето прелитат хищни птици, в реките шават рибоци, можете да видите лешояд, похапващ полуразложения труп на някакво животно, паднало дърво с птиче гнездо в клоните или пък мечка, играеща кючек на горска поляна. За самите сгради има различни анимации в зависимост от това дали в момента са активни и до каква степен използвате капацитета им (така само с един поглед можете да прецените дали една ферма е пълна с хора, дали действа само с част от капацитета си или в момента e в неоперативно състояние).
Нещо повече – Theocracy е успяла да избегне статичното излъчване, характерно за някои други стратегии. Ярките цветове и многото движещи се обекти са в хармония със стилните менюта и изключително удобния интерфейс.
За разлика от другите RTS, където обикновено на играча се предоставя избор между няколко принципно различни народа в Theocracy на ваше разположение е само един-единствен. Броят на бойните единици също е много малък, но тази привидна липса на разнообразие се компенсира от многобройните нови стратегически елементи.
Theocracy разказва за съдбата на великите американски цивилизации – древните индиански народи на Централна Америка – Олмеки, Маи, Ацтеки. Чували ли сте за техните каменни пирамиди, легендарни златни градове, кръвожадни богове с имена, съставени предимно от съгласни букви и брутална, но безспорно – грандиозна култура? Учудващо е, че се правят толкова малко игри за тях, тъй като уникалната им митология и странният мироглед са наистина забележителни (спомнете си едната серия на куеста Broken Sword, която беше посветена именно на ацтекския бог на смъртта Тецкатликотл). Златната епоха на тези народи е продължава до идването на испанските конквистадори, които, в жаждата си за злато и съкровища, за няколко десетилетия устройват една от най-големите касапници в историята на човечеството… Вашата цел в Theocracy е да спрете този геноцид, да видите сметката на Кортез и неговите тенекиени войни и да спасите индианската цивилизация от забвение и унищожение.
Но преди да се захванете с това богоугодно дело е добре да се запознаете с правилата на играта, като изгледате седемте обучаващи анимации. После трябва да се справите с т.нар. “Хроники”, в които можете да преживеете няколко легенди от митологията на централноамериканските индианци и да докажете на дело, че сте овладели уменията, необходими за същинската игра. Последната от осемте хроники представлява прелюдия към т.нар. “Пророчество” – същинската кампания на играта, започваща 100 години преди испанското нашествие. За това столетие вие трябва да изградите своята империя, уповавайки се както на силата на оръжието, така и на търговските и дипломатически умения на своя народ.
Няма да се спирам подробно на битките в играта, тъй като те приличат много на тези от останалите RTS. Вашите бойци трупат опитност и повишават своите показателите, като армиите от ветерани са забележимо по-ефективни, отколкото новобранците. Освен това, ако не се грижите за продоволствието на войниците си и те гладуват, бойните им качества се влошават забележимо и има опасност лесно да бъдете победени.
В Theocracy важи старото правило, че най-добрата армия е комбинираната: Стрелци, копиехвъргачи и меченосци формират вашата пехота. Специално обучените ягуари са доста по-кръвожадни от хората, но остава рискът да се нахвърлят срещу собствените ви бойци, когато техният “звероукротител” бъде убит.
Тежки балисти и жреци-магьосници допълват идеалната армия. Не бива да пропускам важния факт, че в Theocracy имате на разположение цели пет различни вида магическа сила и общо 30-ина различни заклинания. Магическата енергия се добива постепенно във вашите храмове, като притокът й забележимо се увеличава, когато правите човешки жертвоприношения. Вашите герои или специално избрани от вас лидери могат да предвождат войските ви, което дава възможността за бой в строй и допълнително повишава показателите на войниците.
Но войната съвсем не е всичко
Икономическият гръбнак на вашата империя представляват
робите, които се раждат във вашите провинции. Победените противници също се превръщат в роби – това е еквивалентът на простите работници в другите игри – робите могат да вършат почти всякаква работа и от тях
се обучават специализираните единици.
Броят роби, които ще отдадете за дадена задача определя скоростта, с която тя ще бъде свършена или добива на ресурси, който получавате от съответната сграда. Важно е да се отбележи, че времето в играта тече само когато сте на т.нар. Realm View (картата на империята), а иначе е “замразено” и затова не трябва да се изненадвате, когато виждате как
робите ви непрекъснато носят ресурси, пък запасите не се покачват.
За моя радост Philos Labs в момента разработват наследника на Theocracy и триизмерна пукотевица в “командо” стил – струва си да очакваме и следващите заглавия на тази перспективна фирма.
Автор: Боян Спасов