The Whispered World

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Чувала бях за имена като Потник, Трактор и Зелка… но за сефте се сблъсквам с Тъжник. Нещо повече – започвам да се чудя, ако вместо „тъга”, формулировката на движещата емоция на малкото ни човече беше „нуждата… от одобрение”, щеше ли да се казва то Нужник…?

Моите дребнави забележки обаче не са безпочвени. Защото името е най-малкия проблем на Sadwick. Проследяваме историята на един дребен клоун с голяма депресия, който живее и работи в семейния цирк на брат си и дядо си. Старецът обаче – позитивен до последния косъм в ушите си – е единственият веселяк в семейството. И въпреки това, дори той не запомня името на малчугана и постоянно го бърка с брат му, което допълнително омаловажава нашето човече и задълбочава комплексите му. Братът пък е откровен заядливко и само подвиква подир дребосъка, че е изтъкан от некадърност. В тази нерадостна атмосфера единственият, който обича Sadwick достатъчно, че даже малко повече от това, и през цялото време се влачи ситничко зад него, е гъсеницата Spot.

Въпреки многото предпоставки приключението да е култово, сега ще ви обясня защо за мен не бешe. Не е защото играта е лоша. Тя има толкова много потенциал –  букет от добри страни. Просто в букета има група буболечки, които ми скъсваха бавно нервната система, докато опустошаваха цветята.

The drama

Като начало – графиката е много готина, класически cartoon. Всичко е по ръчно рисувани скици стилово и е мега яко и приказно. Лъха на Monkey Island 3, като заменим бъзиците с мрънкане. Малкият ни герой, както вече казахме, е нещастен. Нещо повече – той има бледа кожа почти като смъртник – синя е (което си е факт, факт си е), гласът му е хленчещ и носов и винаги е мнооооооооооого тъжен.  В синхрон с емоцията, връхчетата на клоунската му шапка висят оклюмани като препикано мушкато и обрамчват тъжното му личице.

Освен жестоката реалност и фантазиите на Sadwick не са за пренебрегване. Сънищата му са свързани с края на света. Именно тук започва и нашето story. Мотаейки се безнадеждно, клоунът се натъква на един Chaski – авантюрист, решен да спасява кралството Corona. За да попаднеш в тази категория, нужните качества са оптимизъм, авантюризъм и т.н. – т.е. всичко, което ние първоначално нямаме.  Разбира се решаваме все пак да опитаме и помагайки на странното същество, се оказва че цялата тежест пада на нашите плещи. Ще спасяваме света, то се е видяло. Или поне така се надяваме. Според предсказанието на оракула ние ще унищожим света. Хапката обаче е твърде голяма за преглъщане дори за Sadwick и когато оракулът излзиза от транс и пита какво е било пророчеството, клоунът смотолевя, че ще спаси света… Така тръгваме в неизвестна посока за неизвестна задача с намерението да не оплескаме пак нещата. А може би точно, защото Sadwick не може да направи нищо като хората, ще оплеска и унищожаването на света, което му е предсказано… кой знае, кой знае…

Spot

Сред най-точните попадения е гъсеницата. Освен, че сама по себе си е много як герой, тя е и playable. Можете да я използвате на различни места, където няма как да стигнете, както и да се възползвате от различните й режими, които се отключват с хода на играта. Например може да се подува, както и да става огнена, след като изяжда едно огнено магическо същество. Всичко това много обогатява геймплея. Но пъзелите са приятни и сами по себе си. Сред любимите ми е един в началото, в който трябва да нагласите стрелките на определени места. Забавен е. Има обаче и доста абсурдни като например как претворявате номера с изстрелването от оръдие. Някои пъзели са нелогични.

Сред готините неща, които особено на фона на нашият тъжен герой изпъкват, са веселите камъни – Инго и Ралв.

– Искам да видя света, Ралв!!!

– Но светът не иска да те гледа, Инго.

Този диалог например е сред любимите ми мъдрости на говорещите камъни, които виждат само по една страна на нещата, защото всеки един гледа в една посока и е твърде горд, за да поиска да го завъртите в друга.

И така, въпреки прекалено дългите диалози, досадните на места нелогични пъзели и цялостната драма, преливаща от нашия клоун, играта има и позитивни страни. Готината графика, хуморът тук-таме и приятната класическа атмосфера са достатъчен стимул да поиграете, ако имате време в излишък. Ако случаят е друг, ви съветвам да се огледате за други заглавия в жанра, в момента се задават приятни такива. 🙂

Автор: Лили Стоилова