facebook facebook
 
 
ИГРИ » PC
 
   
 
The Stalin Subway
Ревю | 31.08.2006 | автор: Георги Панайотов


оценка:
Производител:
Бука
Издател:
Грамис
Жанр:
Екшън, Шутър
Платформа:
PC
сайт на играта »

Когато едно начинание е успешно, винаги се стига до две последици – самото то се развива, а идеята, вложена в него, започва да се копира. Това правило в общи линии важи за всеки един аспект от живота ни: като тръгнем от модните тенденции, минем през близкия до повечето от нас гейминг и свършим с пазара за локализирани игри. ;) Мога само да се радвам, че в тази последна сфера в България успешно бе изграден и развит пазар.
Другата тенденция, над която ще се спра в това своеобразно “интро”, е руската гейминдустрия. Пеленаче преди 2-3 години, тя вече могъщо си е стъпила на краката и с казашка походка (ех, тая водка бре-е-е) се е насочила към европейската, а и световната сцена. Остава надеждата, че някой ден и нашата мила татковина ще може да се гордее с нещо подобно (виж стр. 20).

Чекистите гадни

Характерното за повечето игри, занимаващи се с Втората световна и последствията от нея, е, че в 95% от случаите влизате под кожата на безмозъчно извинение за мъж с каска на кратуната. На въпросната каска често има квадратче с чертички и звездички и общата цветова гама е синьо, бяло и червено. Не, не искам US марините да се обиждат, а да вземат да помолят Буш да обяви война на недоклатеното AI в повечето игри, вместо на арабите.
Положението в Stalin Subway малко е по-различно – ще се изживявате като Глеб Суворов. Братушка, екстремист, работещ към тайните служби. Пичага от всякъде – към средата на играта една мацка му се сваля, но това не би разклатило неговото чекистко сърце пред напора на пошлата капиталистическо-феминистична провокация. Истински мъж де. От добро семейство, ЕнтЕлЕгЕнто, а по онова време (малко след края на Великата отечествена война, както са наричали в СССР WW2) учените хора наистина са обитавали горната част на социалната пирамида. Бащата на нашия човек е атомен физик, на щат в лабораториите на Московския научен институт, докато синчето му се отдава на военна кариера. Всичко е мирно, кротко и с дъх на тихи запои в студените руски зими, докато лабораторията не бива разбита, прототипът на мини ядрена бойна глава – откраднат, и четири редици бутилки с най-лична водка от семейната маза – натрошени. Освен това разни хора започват да стрелят по вас, което е странно, защото:
А) носят руски униформи, а не нацистки
Б) вие също сте с руска униформа
В) всички останали също са с руски униформи.
С други думи – започва голямото клане на хора с еднакви шинели, а кой, как и защо дирижира всичко, ще си разберете сами.

Shoot ‘em Up

Надявам се, че няма да има разочаровани от факта, че The Stalin Subway не е сим на кондукторка в метрото и задачата ви няма да е късате/продавате билети в името на родината. Играта е типичен шутър от новата генерация “руски тип” (Ubersoldier, Hellforces). Даже имам подозрения, че и трите заглавия са правени на основата на една и съща графична платформа. След като изгледате интро филмчето и се осеферите от това защо разни чичковци с фуражки ви обсипват с олово, ще започне истинската игра. Целта ви е да хванете терористите, откраднали бомбата и отвлекли баща ви и да спрете опита им да взривят Кремъл, оу, и да си отмъстите за потрошения алкохол.
Арената на тези ваши занимания е подземна Москва. Или по-точно серията от тайни комплекси, бункери и тунели около института, щабквартирите на повечето организации и царския дворец – всички те свързани помежду си с железницата от заглавието. Ако спасяването на бат’Сали (както са наричали чичко Йосиф Сталин на младини) е прекалено немотивираща цел, то може би заплахата от превръщането на половин Москва, а и на собствения ви задник, в радиоактивен прах ще свърши работа.
За разлика от повечето случаи, в които героичността просто изпълва въздуха около главния герой, като потните жлези на дебеловрат, но за сметка на това тъп, момък по БГ плажовете, наш Глеб в повечето случаи не знае къде се намира. Най-малкото, което иска е, да се набутва в цялата създала се суматоха, така че в повечето мисии ще бягате от или към нещо, или ще чакате даден таймър да изтече, за да се измъкнете от дадено място.
NPC-тата, които няма да искат да ви застрелят, се броят на пръсти и през повечето време ще трябва да си пробивате пътя до следващия ъбжектив само с помощта на тежко оръжие. Арсеналът в играта е завидно широк. Обхваща всички най-добри представители на руските военни заводи и най-вече тези с марка Калашников и Драгунов. Уви, нищо кой знае колко оригинално. Ще имате един чисто козметичен нож, с който да си чоплите ухото, няколко скорострелни и автоматични пушкала, картечница, SMG, снайпер и гранатомет. Готинко е, че някои от оръжията можете да използвате в комбо.

Архитектурата

Както сами сте се досетили, в играта минава под знака на всеобщата коридорност. Откритите пространства са сравнително редки, ако не броим огромните подземни халета, в чиято тъмнина наистина можете да се почувствате изгубени. Нивата са разчупени и направени с вкус, всичко е издържано в класически тоталитарен стил. От стените и радиостанциите се лее могъща пропаганда под формата на плакати и речи на вожда. Тук-таме има пана и диплянки, извадени директно от соцархивите, което допринася за нивото на автентичност. Онези от вас, които реват, че игрите стават все по-линейни, могат да избършат крокодилските сълзи – всяко ниво е буквално претъпкано с различни минитунелчета, сервизни шахти и задни вратички, което пък на моменти може да ви обърка. А и по принцип не е гот три пъти да минаваш покрай една и съща стена.
Енджинът на играта се държи прилично, малко физиката е странна и на моменти куршумите като че ли дупчат всичко, докато в други не могат да минат през дървена стена. Най-готини са бутилките с газ – такова KabOOM правят, че чак драго да ти стане. AI-то също се държи относително адекватно, въпреки че в редки случаи някои от цивилните, а и част от военните, спират и започват да се чудят чий го дирят там, където са поставени. Но иначе вразите си викат подкрепления, чакат да се съберат на тумба, за да ви скочат и когато им откъснете с по няколко патрона меките части, се разбягват. Шестицата за музиката е заслужена дори и само с надъхващото парче, дънещо в главното меню. Толкова е добро, че някакси не можах да се стърпя да изчакам чалга купонът 2 етажа под мен да свърши, да легнат гадовете да спинкат и да им го надуя с тонколони, предвидливо изнесени на балкона. Руска класика и жица – какво повече му трябва на човек!
Играта е сравнително непретенциозна и ако току-що сте изръфали Pray, може и да не ви заплени до полуда. Естествено, притежава и още едно качество, в чиято стойност се уверих съвсем наскоро – локализирана е на български. Учудващо е колко малко хора всъщност имат добри познания... хмм – дори базови такива, по западни езици. 


Московските потайности

Наистина Москва е описана от верига тунели, строени още по ленинско време. Те са с различна функция – бункери, ядрени убежища, дисидентски затвори и т.н. Както е и в повечето столици от бившия соцблок. Първенството се държи от тунела, тръгващ от двореца на Чаушеско в Букурещ и свършващ на 15 километра извън града до тайно летище, забутано в гората. Но поне официално няма изнесена информация за втора метролиния под Червения Площад, просто сценаристите и дизайнерите на играта са си свършили много добре работата, създавайки представата за нея.
 
системни изисквания
Процесор 2 GHz, 512 MB RAM
напиши коментар
 
ОЩЕ ИГРИ ОТ ЖАНРА
Mortal Kombat Komplete Edition 207
Mass Effect 2 96
Prototype 86
Dead Space 3 80
Dark Souls II - видео ревю 72
Assassin's Creed IV: Black Flag 71
DmC Devil May Cry 66
Portal 2 65
Grand Theft Auto V 61
Dishonored 58