The Secret of the Nautilus – Jules Verne

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Cryo Interactive – фирмата, която единствена бълва куестове като на конвейер напоследък, пусна на пазара поредното си творение. То може да бъде намерено с малки разлики в името – “The Mystery of the Nautilus…” или “The Secret of the Nautilus: Jules Verne: 20,000 Leagues under the Sea”, по света и у нас. Лично аз, за да не си кривя душичката, ще си призная – не се прехласнах по това заглавие, но истината е, че напоследък се разглезих от игри като “Atlantis III” и “Jerusalem” и когато чух Cryo, си представих нещо такова…

Историята… Бълбук! Бълбук!

Историята, честно казано, не ми събра очите. Геймката не таи в себе си някаква дълбоко философска истина или новаторска идея, или поне аз до момента така и не се натъкнах на нещо подобно, но пък в крайна сметка рядко се случва в днешно време някой да създаде нещо, което не е правено до момента. А и тъй като не съм превъртяла приключението все още, искрено се надявам изненадата да ме дебне иззад някой ъгъл и да ме плесне като мокър парцал през лицето (*.* fingers crossed). Сюжетът – вдъхновен от пътуванията на капитан Немо и легендарната подводница Наутилус – все пак е добър, особено откъм замисъл. За разлика от романа на Жул Верн, където на практика той сякаш предусеща появата на подводниците, действието в играта не се развива в XIX, а в XXI век. Вие сте млад изследовател, член на екипажа на разузнавателната подводница USS Shark, която разнищва вулканичната дейност в Атлантическия океан.
Радарът на машината засича метален обект с размери четири пъти по-големи от тези на вашето бебче. У екипажа възникват спорове дали да се прати човек на място, за да огледа обекта, и в крайна сметка, въпреки изричната забрана на капитана, нашият млад смелчага пъргаво се отправя към забранената неизследвана зона с една мини подводница. Добрал се до мястото, той необмислено се качва на борда през люк, който на всичкото отгоре оставя да се затвори. Въздухът е годен за дишане! С това се изчерпват и позитивните заключения по темата. Героят ни прехвърля топката в един изключително обнадеждаващ момент – той е сам на борда на изоставен, ръждясал гигантски съд (впоследствие установявате, че това е Наутилус). При това без позволение, а от него се очаква да направи някакво фундаментално откритие, което едва ли не да промени хода на човешката история.

Геймплеят – подводничарски пъзели, солидно подплатени с бележки

Геймплеят като цяло изисква предимно решаването на всякакви типове пъзели – стандартните логически пъзели, някои от които изискват предмети за благополучно преминаване, пъзели, които са с елемент на математическо мислене, такива с ограничение във времето и т.н. –  разнообразие, но в общоприетите норми. Наред с породеното усещане за оригиналност готино чувство създава и фактът, че повечето пъзели могат да бъдат надробени, ако не от вас, то от свръхразвития и усъвършенстван изкуствен интелект на подводницата Наутилус. Разбирайки, че на борда не е обичният Немо, системата решава да ви тества – ще оцелеете ли в тази злокобна геймка?

Трудността на играта не е голяма, но не се свежда и до елементарни решения. На помощ идват бележките и записките на героя, които говорят за пристрастеност към воденето на всякакъв тип журнали – разполагате със скиците на отделните помещения на Наутилус, записите на съобщенията на системата и на изказаните на глас мисли на героя, когото управляваме. Складирането на всички тези данни става с помощта на palm. Съществува възможност за моментален превод, а освен звуковата памет, запазваме и данните от видените документи. Да не забравяме и калкулатора, и вградените програмни функции. Освен това имаме и раничка (как иначе?!). Предметите могат да се използват (знам, че това не го очаквахте 🙂 или да се носят от нашия герой (само по един, но не и едновременно).

Уви, има и лоши моменти…

Не ми е присъщо да го казвам, но нещо в тази игра не ми допадна особено. Става въпрос за странната пустош на Наутилус, като изключим съобщенията на системата и следите, оставени от предишния екипаж. В един момент леко започнах да психясвам от безкрайното обикаляне на мръсни и празни ръждясали помещения с клаустрофобични размери и решаването на пъзели. Това може да се дължи на типична женска бъбривост, но все си мисля, че нямаше да е зле да има някой или нещо, с което да размените дума. Вярно е, че героят често подхвърля реплики, но все пак… Чувството за статичност и монотонност лъха и от графиката. Пак казвам – не, че е лоша (от известно време насам продуктите на Cryo поддържат това прилично, даже задоволително ниво на визия и звук), обаче има какво да се желае и май е крайно време за някакво развитие. Разбира се, както отбелязах, играта има и много добри страни, което обаче не е повод да скрия лошите.
 
Наутилус – да или не? 

Може би подхождам малко примиренчески спрямо лошите страни на куестовете, като ги оправдавам с това, че в момента сме в куестаджийски дефицит, но такава е реалността. А и въпреки лошите си страни, които все пак не са най-същественото, игрите почти винаги имат и поне една интересна идея. Е, може би концепцията за Наутилус не е върхът на креативността и новаторството на Cryo, но на идеята определено е погледнато по нестандартен начин. Ако веднъж започнете да играете и преглътнете пустотата или си падате по по-мълчаливите игри в стил “Myst”, този куест е за вас. Не се колебайте, разкрийте тайните на легендарната подводница!… Аз вече преживях цялото това мълчание, на което противодействах, пишейки тази статия. Уви, не мога да ви препоръчам да си водите бележки за компенсация, защото авторите са предотвратили и това… Но няма да започвам отново –  играта си заслужава.

Автор: Лили Стоилова