The Orange Box

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 31 окт. 2007

Какво ще открием в този огромен оранжев кашон, когато го отворим?

1 – Half-Life 2 – тук думите са излишни. Ако по някаква космична несправедливост още не сте споделили тази част от приключенията на човека с козия крак, вече нямате извинение да не го направите.
2 – HL2: Episode 1 – кратко допълнение (грубо 5 часа игра), проследяващо отчаяното бягство на Горди и Аликс от разпадащия се Град 17. Предлага тъмни подземия, безчет зомбита и леки хорър елементи.
3 – HL2: Episode 2 – поредната доза премеждия, определено надминаващи по качество предишния епизод.
4 – Portal – оригинален пъзел от първо лице с прекрасно разказана история и най-симпатичното превъртане, виждано от години.
5 – Team Fortress 2 – безспорен кандидат за титлата „най-добра мултиплейър престрелка на 2007”, вервайте ми.

Оранжевият кашон е като мокър сън за всеки любител на 3D пуцалките. За самостоятелна игра получавате втория полуживот и двете му допълнения, a стилният мрежов компонент в лицето на TF2 направо ще ви разбие.

Цялостна оценка на The Orange Box – огромно 6.
——-

Half-Life 2: Episode 2

Жанр – шутър

Оценка: 5.5

Плюсове:
Супер атмосфера
Още по-добра графика

Минуси:
Само няколко часа игра

Както си му е редът, нещата започват с влак. Положението е малко висящо. В смисъл: клатещо се на разбит мост, десетки метри над земята. Не че това е голям проблем за изобретателен мозък като Гордън Фрийман. На първо време двамата с Alyx се отправят към близката мина, откъдето да продължат към срещата с останалите оцелели от Град 17, за да предадат на съпротивата жизненоважна информация.

Порядъчно скоро и по прилично шокиращ начин, достатъчен, за да ви причини свиреп сърцетуп, се сблъсквате с първия нов противник – един от биомеханизираните ловци на Комбината, изпратен специално по вашата диря. Дизайнът на това същество е просто изключителен. Гладките му, плавно преливащи форми просто блъсват в лицето ви усещане за мощ и злокобен, неземен интелект. Бързи, смъртоносни на близко и не по-безопасни на далечно разстояние, ловците са здрави гадове и достойно предизвикателство.

Неприятни изненади ви готвят и нови представители на извънземната фауна, с които ще разменяте любезности из лагера им в подземията на „шахта победа”. Нивата там са клаустрофобични и ще ви докарат напрегнато настроение тип Alien vs. Predator, от което гарантирано ще ви полазят тръпки.

Промяна в картинката

Градската обстановка от предишната серия е отстъпила място на подземни тунели, возене из провинцията в кабриолет, обширни сгради, пълни със зомбита и дребни постройки, обсадени от Комбината. Дори и на посещение в ракетен силоз ще минете.

Това, което Valve са изработили наистина майсторски, е темпото на играта. Не ви е оставен дори и миг скука. Винаги нещо се разиграва пред вас: вдигащи адреналина моменти, свирепи битки, пъзели и история.

От първа ръка ще научите туй-онуй за Вортагоните, а поредната среща с човека с куфарчето отново ще ви остави с повече въпроси, отколкото отговори. Доста от съюзниците ви също получават шанс да покажат повече от същността си, къде с действия, къде със значително количество реплики.

Добре знаем на какво е способен Source енджинът. Valve обаче не са стояли да си почиват. Неща като още по-висококачествени текстури оставяме настрана, налице са някои доста значими подобрения. Сърце не ми дава да ви развалям изненадата с подробности. Само ще кажа, че макар и да не си съперничи с DirectX10 скриншотите на Crysis, Епизод 2 не веднъж и дваж ще ви вземе дъха просто с красотата на визия си.

Накрая, в сравнение с предшественика си, Епизод 2 предлага повече история, по-добро темпо, по-напечени ситуации, по-яки престрелки и по-щури пъзели. Всичко това се комбинира във вълнуващо разнообразие от запленителен геймплей из прекрасно проектирани нива. Почти може да се каже, че това е най-добрата част от поредицата. Лошата новина обаче е, че играта се минава за няма и 6 часа.
———-

Portal

Жанр – хумористичен пъзел от първо лице

Оценка: 5

Плюсове:
Страхотен хумор
Играта е нещо различно

Минуси:
И да се влачите, минава се за няма 4 часа!

Какво е Portal? Накратко, TIM среща Prey в света на Half-Life. Извънземни няма, а в светлините на прожектора падат върху малката сестра на SHODAN и замайваща доза убийствен хумор. Но понеже нито Невероятната машина, нито най-великия дигитален „злодей”, създаван някога, могат напоследък да се похвалят с популярността, която заслужават, пък и порталите в индианското приключение далеч не бяха центъра на внимание, ще трябва да навляза в малко повече подробности.

Тук идва и проблемът. Страшно много от това, което би могло да се напише за Portal, би ви отнело част от удоволствието, което сами определено бихте изпитали, ако се впуснете непредупредени в играта. Затова, като ви кажа, че ще се сблъскате с най-добре озвучената автоматизирана защитна картечна установка (АЗКУ™), виждана на екрана, и че всички, дори и фирмите, разработващи такива устройства за реални охранителни и военни цели, трябва да взимат пример, ще трябва да ми повярвате, без да ви казвам точно защо.

В Portal разполагате с внушителния арсенал от точно едно „оръжие”. На практика то е абсолютно всичко, което ви е необходимо. Левият бутон „изстрелва” оранжев портал, десният – син. Забравяме за квантовата механика и ви давам краткото обяснение – обект, влязъл в портал „А”, мигновено излиза от портал „Б”, и обратното. Освен това, скоростта при входа се запазва на изхода, следвайки закона за инерцията.

С други думи, можете да отворите първия портал на тавана над главата ви, да създадете втория под краката ви и с любезното съдействие на гравитацията, солидно да се замаете. Друго потенциално и не чак толкова благо приложение на технологията е да разположите порталите така, че да стоварите размазващ бетонен куб на нечия глава. Всъщност ще се наложи не веднъж да причините това на споменатите по-горе АЗКУ™.

Център на вниманието

Понеже в крайна сметка основната част от всеки пъзел сте самите вие, порталите ще служат основно за вашето придвижване. Разбира се, за по-весело пъзелите включват и елементи като грамадни премазващи бутала, платформи, движещи се над смъртоносна течност (вода всъщност, но подозрително наподобяваща съдържанието на градската канализация), тежки кубове, които да затискат огромни бутони, отварящи запречващи пътя ви врати и енергийни сфери, лесен причинител на изпепеляваща гибел.

Ще преминете през 19 „тестови зали”, първите 15 от които откровено служат просто за загрявка и не предлагат кой знае какво предизвикателство. След това нещата чувствително загрубяват, но като цяло историята на Portal се минава сравнително лесно и на едно сядане за няма и 4 часа. За този подвиг ще бъдете възнаградени с едно от най-добре изпълнените превъртания на игра от последната петилетка.
Макар и кратко, Portal е във всяко отношение отлично изпипано заглавие. Source графичната система е употребена много чисто и пресъздава лабораторната обстановка точно както трябва, без шантави ефекти и без да отвлича внимание от пъзелите и геймплея. Като звук играта ползва перфектно пасващ леко минималистичен подход и предлага страхотно озвучен говор.

Като компенсация за краткостта си, Portal съдържа и 12 преработени пъзела със значително по-солидна трудност, които ще можете да пробвате след приключването на основната част от играта. Няма и място за съмнение, че скоро ще почнат да се появяват и създадени от феновете нива, което благодарение на интересната механика на играта гарантира, че тя дълго ще се задържи на твърдия ви диск.
———–

Team Fortress 2

Жанр – мултиплейър шутър

Оценка: 6

Плюсове:
Свеж стил
Супер темпо
Страшно пристрастяваща

Минуси:
Страшно пристрастяваща

Когато след близо десетилетие най-после дочакаш излизането на дадена игра, първо на ум ти идват две неща. Това са „евала, най-накрая” и „по-дяволите, остарявам”. Що се отнася до Team Fortress 2, чакането си заслужаваше.

С няколко думи, това е игра, в която два отбора, този на строителите и на разрушителите, сините и червените или както там искате ги наричайте, изливат взаимната си омраза в открит въоръжен конфликт. Какво толкова, ще кажете, нищо ново. Но дори и с такава привидно проста идея, всичко е въпрос на изпълнение. Ако трябваше да се водим от поговорката „дяволът се крие в детайлите”, то в лицето на TF2 Valve са създали истински император на подземното царство. Разбира се, този беден опит за метафора няма нищо общо със самата игра.

Както намеква заглавието, всичко се върти около два отбора, максимум 16 души всеки, набрани от 9 класа участници. Всъщност „клас” е несправедливо определение, защото всеки притежава толкова много чар, че заслужава да го наречем поне „персонаж”. Ето малко повече информация за всек един от тях:

Scout – скорост, двоен скок, двойно по-бързо превземане
Бейзболен запалянко, разполагащ с рязана пушка, пистолет и разбира се, бухалка. Най-бърз, скорост за сметка на издръжливост, но нали първо трябва да го уцелят? Всяка незащитена стратегическа позиция лесно ще падне в ръцете му.

Soldier – ракети и ракетен скок тип Quake
Този военен маниак е въоръжен с пушка-помпа, ракетомет, сапьорска лопата и самочувствието на суров сержант, обучаващ новобранци на полигона.

Demoman – експлозиви и мини
Чернокож шотландски циклоп със слабост към взривовете и алкохола. Понеже мъкне и гранатомет, и миномет, той е умел както при щурмуването на защитни позиции, така и в подготвянето на засади. Може да се бие и по кръчмарски, с бутилка в ръка.

Pyro – възпламенява околните, но сам е огнеустойчив
Може никога да не видим скритото му зад газова маска лице, а константната миризма на гориво не е достатъчно предупреждение, когато му налетим зад някой ъгъл. Късият обхват на огнемета се компенсира от наличната пушка, а ако ножът опре до кокала, и пожарникарската брадва влиза в употреба.

Heavy – издръжлив, тежко въоръжение
Това не е нежен гигант, не и с многоцевната картечница, която разнася. Може и да е голяма, бавна цел, но е издръжлив и смъртоносен на средни и къси разстояния. Ако го придружава медик пък, е истински кошмар.

Sniper – изстрел в главата
Един добре изпратен куршум, един труп. Освен снайпер, носи автоматичен пистолет и мачете, за разправа с по-близки мишени. Като геймплей това е най-стандартният персонаж в играта.

Engineer – строеж и ремонт
Макар с основно поддържаща роля, инженерът все пак разполага с пушка и пистолет. С гаечен ключ в ръка обаче е много по-ефективен. Дали поставяйки телепортери, за да улесни придвижването на отбора, изграждащ лекуващи ранените станции с амуниции или раздаващи гибел защитни установки, инженерът е доста гъвкав персонаж.

Medic – лекуване, временна неуязвимост
Въпреки наличието на саморъчно изработен „пистолет” и трион за ампутиране на крайници, истинската заплаха в арсенала му е лекуващата „пушка”. Нейният неизтощим лъч не само лекува ранените, а и временно вдига максималната им издръжливост. Когато пък суперзарядът стане готов, гарантираната от него временна неуязвимост често е достатъчна за пробиването на добре подготвена барикада.

Spy – промъкване, саботаж, забождане на остър предмет между чужди плешки
Кой би тръгнал на бой само с нож и револвер? Някой, който може перфектно да се маскира като член на противниковата фракция и умее временно да става невидим, ето кой. Шпионинът е квалифициран и да саботира творенията на инженерите, а едно добро боцване с нож в гръбнака безгрешно поваля дори и гиганта с картечница. Естествено, всичко това се балансира от факта, че не може да атакува, докато е невидим, и че нападне ли някой, веднага губи маскировката си.

Че ще си намерите любим персонаж, съмнение няма. Разбира се, нерядко и ще е необходимо да сменяте ролята според ситуацията. Шпионинът примерно е страшилище срещу по-статични противници като дебнещия снайперист и тромавия спец по тежко въоръжение, както и срещу охраняващ апаратите си инженер. Само дето пък шансът да се докопа до гърба на бързаци като скаута и пирото е минимален, а в челна конфронтация почти гарантирано губи. Съвсем отделен въпрос е, че поради липсата на приятелски огън, тероризиран от вражески шпиони отбор често започва да стреля по къде каквото шава. Не че нещо може да се сравнява с удоволствието, преструвайки се за една от дружките му, да заблудите вражески медик да ви лекува и после му забиете ножа при първа възможност, но понякога дори актьорските ви възможности удрят стената.

Задружна дружина

Team Fortress 2 е създадена за отборна игра и цялото е по-голямо от сбора на отделните му части. Самоволни изпълнения не допринасят много за общото благо и без съгласувани действия пътят ви към победата е постлан с ръждиви гвоздей, мини, дебнещи ви зад ъгъла пиромани и какво ли още не.

Като говорим за победа, играта идва с шест перфектно изпипани карти. Всяка от тях възлага точно определена цел, основно въртяща се около превземането на ключови позиции на терена. Понякога ще има един изцяло атакуващ и един защитаващ отбор. Друг сценарий е с две крепости, където всеки се стреми напълно да изтласка противника. Любим режим може пък да ви се окаже този, в който трябва да свиете куфар с документи от бърлогата на врага и да се върнете с плячката в базата си. Трябва обаче и да внимавате противникът да не ви изпревари.

Цялото това действие се разиграва на фона на озвучение, вдъхващо истински живот на събитията. Музиката е тип шпионски филм от ранната втора половина на миналия век, а коментар за хода на битката дава убийствен женски глас, достоен за архивраг на Агент 007. Всеки от персонажите има обширен набор, вдъхващи дълбочина на характера реплики, изречени с подходящ акцент.

За графиката TF2 заслужава максимална оценка не поради шеметни ефекти (каквито също присъстват), а за невероятно изпипания стил. Картинката е с леко индустриална нотка, изчистена максимално с цел да допълва геймплея. Персонажите са изобразени със силно изразени черти и солидни сенки, позволяващи ви бързо да ги разпознаете във всеки един момент.

Трудно е с текст да се отдаде заслуженото на този дългоочакван шедьовър. Да го видите, чуете и изпитате е каквото трябва да направите. И после връщане назад няма.

Автор: Борис Цветков