by PC Mania
Преди около година и половина по родните кина се появи един филм, предизвикал разнообразни реакции сред зрителите и сред критиците. “Мумията” дойде у нас със своето касово презокеанско минало. Това е филм, спечелил торби с пари. Но уви той имаше два недостатъка. Това беше летен хит, а в България това почти винаги означава “незадоволителни” финансови резултати. Освен това българският зрител го посрещна с нагласата “такива вече сме ги гледали”…
В Щатите обаче “Мумията” се превърна в блокбъстър и няколко седмици беше в челото на класациите. Тайната на успеха се корени в неангажиращата и изпъленна със свежи бъзици история, напрегнатия и на моменти вълнуващ сюжет и много, ама много спецефекти. Който е гледал филма, сигурно ще си спомни само с добро огромните пясъчни масиви, които бяха ту просто пустиня, ту глава на мумия (или по-точно на Мумията). Не може да се каже същото за пълчищата стражи на фараона, които изглеждаха като зле декорирани компютърни макети (каквито всъщност са). Въпреки това обаче съспенсът беше на ниво. Това обаче не ви ли звучи като “Индиана Джоунс”… ?!
Основната история се върти около изчезналия град Хамунаптра, където египетските фараони криели съкровищата си. Той се пазел от специални жреци, а загадъчен механизъм позволявал сградите да потъват сред пясъците. Съществуването му обаче събужда у мнозина иманярски помисли. И така във филма ставаме свидетели на поредната експедиция в търсене на изчезналия град и неговите несметни съкровища.
Има обаче един малък проблем – малцина знаят, къде се намира този мистичен град, малцина знаят и за неговата тайна, грижливо пазена през вековете. Легендата разказва за жреца Имотеп, който си позволил да прелюбодейства с една от наложниците на фараона и да го убие. Той обаче бил заловен и подложен на най-страшното наказание – “хом-даи”. Става дума за изтръгване на езика и затваряне на виновника в саркофаг заедно с няколкостотин бръмбъри-скарабеи, които се хранят с жива плът. В търсене на съкровищата и без да подозират какво се крие в руините, иманярите съживяват “немъртвия” Имотеп и се започва една веселба…
Неслучайно ви разказвам сюжета на филма. Просто играта е направена изключително и само по него и това на практика е нещо като предистория. Всичко започва пред руините на Хамунаптра, където красивата Иви се опитва да разкрие закономерностите на някакъв пъзел, за чието разгадаване са й нужни различните части. Те, разбира се, се намират в лабиринта на подземията. И кой друг, ако не вие, Рик О’Конъл, ще й помогне да намери нужните парченца? Трябва да влезете и да се биете с пълчищата, които се изпречват пред вас. Разнообразието е голямо -прости хуманоидни иманяри, които разбивате с два удара по главата, зомбирани мумии, добре екипирани бойци на Жреца и… С две думи – имате много работа за вършене там долу в руините!
Избраната перспектива за third-person-action е доста добра, защото камерата е фиксирана зад играча и по този начин се избягват “мъртви” ъгли по време на битките. Разполагате и със скромен избор на оръжия – факла-бухалка, пистолети, мачете, магии… В края на всяко ниво ви чака нова брънка от веригата – разбирайте ново парченце от пъзела. Вървейки из лабиринтите, вие събирате и различни артефакти и статуетки, които ви носят магическо предимство. На различни места из нивата са разположени и амуниции за вашите пистолети.
Много оригинално е решен въпросът с повишаването на жизнените точки. За целта е нужно да запалите вашата факла и да преминете покрай някоя от магическите рисунки по стените. В самото начало на играта получавате доста ценни указания. Може да се каже, че първите няколко коридора на лабиринта са един вид туториал. Друга особеност на играта е възможността за избор на език – английски, немски, италиански, френски или испански. С две думи – за всеки има по нещо. Така че, деца, тренирайте вашите езикови умения! 🙂
В никакъв случай не искам да пропусна факта, че тази игра всъщност е поредният римейк на конзолен екшън за РС. Това само по себе си означава, че управлението е изключително опростено. Логично е като се има предвид каква мъка би причинило на редовия конзолчик натискането на пет клавиша едновременно. Лично за мен беше малко трудно да свикна, че спейсът е стрелба, а Ctrl – скачане, но предполагам, че това си е мой проблем. По-същественото обаче е липсата на възможност за пренастройване на клавишите, така че и консервативни типове като мен да бъдат доволни.
С две думи бих казал, че играта прилича доста на класиката Tomb Raider. И като казвам класика, имам предвид предимно първите две части. В този аспект доста странно звучат хардуерните изисквания предвид качеството на изображението. Вярно, че енджинът на играта поддържа разделителни способности до 1600х1200 точки и 32-битов цвят (за което ще са ви нужни бърза карта и хубав монитор), но при всички положения графиката изглежда доста опростена и еднообразна. Освен това специални ефекти на практика липсват. Наскоро гледах в едно списание с конзоли скрийншотове на The Mummy и смело мога да кажа, че на практика разлика в качеството няма, само разделителната способност е по-висока.
Друг проблем са звуковите ефекти. Лично аз трудно можех да различа КАКВО точно ме напада в гръб. Независимо дали това е човек, зомби или каквото там дойде, от колонките се лее приглушено ръмжене. А в мига, когато съсечете или разстреляте вашия противник, той издава само нещо като кучешки вой. Много интересно и плашещо, няма що!
The Mummy е пореден римейк. Римейк на Tomb Raider, римейк на конзолно заглавие, римейк на предишна такава игра… Напоследък се забелязва една неприятна тенденция в развитието на компютърните игри. По принцип тя е присъща много повече на модата, lifestyle-увлеченията, автомобилите… Става дума за връщането към добре забравени стари неща, които се поднасят в лъскава опаковка и изглеждат както едно време, само дето са съвсем, ама съвсем новички, с фабричен номер и всичко останало. Да си спомним за New Beetle на Volkswagen, ръчно направените часовници или ръчно шитите костюми. Какво общо има това с игрите ли? Много просто – все по-често ни се сервират нови заглавия с чара и емоциите на добре забравеното старо. Ако обичате да си купувате класически заглавия и да ги играете с кеф, ако смятате, че това е cool и много модерно, вземете си The Mummy. Тя няма да ви разочарова. Тази игра наистина няма особени слабости, но големият й проблем е, че няма и силни страни. За всички любители на екшън-адвенчърите – Лара се завръща, но в мъжки облик.
Автор: Александър Бойчев