facebook facebook
 
 
ИГРИ » PC
 
   
 
The I of the Dragon
Ревю | 10.06.2004 | автор: Георги Панайотов


оценка:
Производител:
Zuxxez Interactive
Издател:
Primal-Soft
Жанр:
Ролева игра
Платформа:
PC
сайт на играта »

Отворих едното си око и се прозинах. Някои навици от смъртния живот умират трудно и спането е един от тях. Навън тъкмо пада нощта. Да, още един добър ден за некроманство и там нещицата, с които личовете се занимават (полиране на черепа, бъзикане на структурата на реалността и т.н. ежедневни дреболии). Протегнах крило и кихнах. После се запътих към трона си и... Ъъъм... крило!!! Майчице, каква хубава опашка, зъбки и люспи си имам. Мамка му, аз съм дракон! Мамка му, дракон некромансър съм....
ЯКО!

Нека ви разкажа история за една земя. Място, където драконите и хората живеели в мир, разбирателство и взаимоизгоден съюз. Свят, който е доста подобен на този, създаден от Ан Макафри. Но не съвсем. Всичко си било спокойно и тихо.

Но в един момент тъмни облаци надвиснали над земята... От интрото не става ясно точно по каква причина драконите изчезват, но фактът си остава – летящите гущери вече не кръжат из небесата, за да предпазват наземните си дружки. И то точно в момента, в който пълчища от страховити чудовища и разбойници решават да си направят лятно терористично парти (ЛТП с елементи на насилие). Градовете един след друг падат под ударите на безжалостната инвазия. Ужас и паника заливат света. Децата се отричат от родителите си, майки зарязват рожбите си, навсякъде SexShop-овете затварят, като последното води до тотална депресия сред местното население. ;) Гадост и безумие царят навсякъде.
Отнякъде обаче се появява едно яйце. Или казано с други думи – последният жив дракон. Последната надежда за спасение. Или пък евентуално 600-килограмово барбекю за лошковците, в случай че загине. А крахът на цивилизацията такава, каквато я познаваме, идва като бонус към смъртта му. Драконът – това сте вие.

Нека полетим...

Като жанр The I of the Dragon е странна смесица между самолетен/драконов симулатор, аркаден екшън и ролева игра. Нещо като Диабло на стероиди и с криле. Има три варианта на дракончета, в кожата на едно от които можете да се превъплътите. Те са съответно огнен (воин), магьосник и некромант. Всяко драконче си е фентъзи кръстоска между Гандалф и бомбардировач B-17. Огнедишащите ви превъплъщения се различават помежду си по основните характеристики и магиите, които могат да научат, качвайки нива.

Имате две основни оръжия в арсенала си. Първото е природната ви 25-метрова надареност (от главата до опашката, не от таза под опашката например), огненият дъх и огромните ви нокти. Второто са магиите. Освен тях дракончето си има характеристики. Издръжливостта определя колко наказание може да поеме, преди да се понесе като изпусната факла към земята. Скоростта ви на полет определя дали ще сте фентъзи-вариант на изтребител, щурмовак или тежък бомбардировач. Всяка точка, сложена на огнения ви дъх, увеличава скоростта на полет и издишане на снарядите ви (само червеният използва огън), щетите които те нанасят. На определени нива това ъпгрейдва дъха ви с по-мощна атака.

За да можете да използвате по-дълго тази си дарба, ще трябва да налеете точки и към капацитета на дъха си. От регенерацията зависи колко бързо ще се съвзема звярът ви от получените удари. Маната пък ускорява времето за презареждане на магиите. Самата ви атака може да е под формата на топка или пък, събирайки сили, да издишате поразяваща струя. С ноктите си можете да залавяте и по-късно изяждате произволна гадинка, задоволявайки апетита си. Колкото по-ненахранен е питомецът ви, толкова по-бавно се регенерира и съответно става по-уязвим при напечени сражения.

Огненият дракон има огнени (естествено) магии, най-мощен дъх и получава най-много специални атаки. За сметка на това малко му куца скоростта и магическата мощ. Той е тежък бомбардировач от класа и с маса живот. Магьосникът е най-крехък, но и най-бърз от всичко, което хвърчи. Още в началото получава някои наистина могъщи заклинания.
Повечето му магически атаки са ледени т.е. замразяват вразите. Освен това неговите магии са и с най-голям обхват. По този начин драконът изпълнява ролята на снайперист в играта. Некромантът, освен че е най-готино изглеждащият от всички, си е пич и по-всички други параметри. Балансиран е някъде между първите два дракона и може да изпълнява ролята на бомбардировач и маг едновременно. Дъхът му, след няколко качени нива, нанася трайни щети. Магиите му са предимно ориентирани към нанасяне на много поражения на наземни цели или призоваването на съюзници (5 зомбита от раз под ваш контрол и със самонасочващи се снаряди са си далавера откъдето и да го погледнеш, особено като ПВО-та). Проблемът му е, че никога не достига чистата разрушителна сила на червения дракон и магическите висини на синия.

...и се приземим

Плахичко в играта се прокрадват и стратегически елементи. Дракончето ви може да използва магията си, за да строи, ъпгрейдва и поправя градове. Ресурсът, който използва, са душите на избитите врази, събирани от смешни духчета (то в сравнение с вас всичко изглежда смешно), яздещи килимчета. Но градовете са само за цвят и мирис. Неприятно е, че почти нямат стратегическо приложение. При това положение остава екшънът. А той е в огромни количества. След два дни с тази игра ще имате чувството, че Диабло е мирна и бавна геймка за пацифисти. Няма гадинка, която да може да ви се опре, но за сметка на това лошите идват по няколко десетки.

На всяка карта са разположение определен брой леговища, които постоянно да бълват опасност за зеления ви задник (или поредните фрагове – зависи на коя степен на трудност играете). И естествено всички си имат някаква форма на стрелба, за да ви свалят. Веднъж сринете ли леговището на враговете, ще сте оставили един проблем зад гърба си.
Тук-там се мяркат и босове, а гадинките към края на играта (голямо изродче с пипала, яхнато от малко изродче с хобот – ебаси!) стават доста зли. В общи линии геймплеят се свежда до пикиране, бомбардиране, кастване на магийка, още пикиране със защитна цел, бомбардиране, унищожаване на леговище... И това е страшен кеф, разтоварващ и в същото време интригуващ. Задачките също допринасят за общото приятно впечатление – имате Town Defense, Assault, Conquest – все приятни ни за изиграване работи. И готското е, че няма две еднакви мисии.
Понякога, като гръмнете леговище, остава кристал – ако съберете 5 (зелен, червен и син), ще получите 10 бонус точки към някоя от основните си характеристики (бонус магия, живот или регенерация).

Финално

Графиката на играта не е нищо зашеметяващо, но за сметка на това всичко се движи бързо и приятно, а и моделите са доста детайлни. Музиката е... ами с Disturbed на МР3 плейъра е по-добре да се хвърляте в мелетата. Иначе RPG симулатор на дракон не се вижда всеки ден. И ако не броим Дракан, това е първата сериозна игра за жанра. Малко ме човърка мисълта, че с една малко по-сериозна работа по заглавието, засилване на ролевите и стратегическите елементи, щеше да се получи всеразмазващ хит. Но пък и в този си вид геймката е най-малкото любопитна, а за мен – и доста кефеща. И все пак всеки ще прецени за себе си. 

 
системни изисквания
Pentium 600 MHz, 128 MB RAM
напиши коментар
 
ОЩЕ ИГРИ ОТ ЖАНРА
Diablo III 147
The Elder Scrolls V: Skyrim 141
Ревю в прогрес: Diablo III 135
Torchlight II 114
Dragon Age: Origins 102
Mass Effect 2 96
Darksiders 2 87
The Witcher 3: Wild Hunt 86
Mass Effect 3 82
The Witcher 2: Assassins of Kings 78