The Hobbit

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 31 дек. 2003

Професор по философия, изпаднал в подходящо душевно състояние, може да сътвори чудеса с най-невероятни ефекти и размери. Вземете Толкин: класическят английски преподавател, дарил ни с историята за Средната земя с всичките й герои и приключения. Неговата поредица книги, посветена на предходните елементи, се чете и е била четена през последните десетилетия, а пазарът е заливан и продължава да се залива с всевъзможни по вид нехартийни деривати, изпълнени с хобити, елфи, орки и т.н. Е, поне за мен най-забавните продукти от тази серия, с изключение филмите, са и явно ще останат всевъзможните фентъзи игрички… 

Вдъхновение
 
В настоящето, след доста пълното покриване на темата “Lord of the Rings”, гейминдустрията се обърна и към по-дребната cash cow (марка, име или друг подобен източник на лесно продаваеми полуфабрикати) от Средната земя – а именно “The Hobbit”. Въпросното томче съдържа историята на хобита Билбо Бегинс, превръщането му в професионален крадец, убийството на един меркантилен дракон и появата на Ам-Гъл с неговото “безценно” – пръстенът на пръстените.

Всъщност най-хубавото на настоящата историята е, че е все още слабо разработена. До момента по-явните продукти за масова употреба, вдъхновени от приключенията на дребничкия тип, са един трейлър (за бъдещия филм) и една игрица, взела името на книгата…

The Hobbit

Тази поредна геймвариация на тема Толкин допълва жанровата шарения на събратята си. След стратегии и всякакъв род фантасмагории, настоящето произведение представлява разтушаваща порция Jump & Run акции. С други думи цялото действие се свежда до безумно скачане, размятане на телеса, събиране на блещукащи предмети и трепане на врагове. Играчът се придвижва по силно опростена сюжетна линия като основната част на прогреса му се дължи на решаване на поредица елементарни куестчета. Самата нишка следва къде повече, къде по-малко оригиналните събития от книгата. Един от основните плюсове на игрицата е именно това – от всички средноземни продукти, на които съм попадал, този е най-близо до литературния си първообраз. Въпреки това мястото за искрена фенска радост е леко замътено.

Простота и щастие

Геймката има една неприятна страна, а именно мощен, струящ на талази инфантилизъм. С малко повече фантазия и позамазани мечове The Hobbit може да мине за творение на Дисни. Геймплеят е изпълнен с весели, безметежни моменти сякаш всичко на екрана е сътворено от напушен като талпа геймдизайнер, изпаднал в нирвана. Съмненията в тази насока се засилват основно от видеото и озвучаването. Всичко из действието е приятно шарено и дружелюбно. Дори архизлодейските единици имат почти милозлив вид. Шансовете да видите някои от тези лошковци в качествен среднощен кошмар се въртят около едно към милиард.

Още един съмнителен елемент по отношение на аудио-визуалното изпълнение на геймката е самото качество. Детайлите на визията са сравнително малко. Графиката е хубава, но едва ли ще изтръгне протяжен вой на задоволство у когото и да е.

Но да не издребняваме. 🙂 The Hobbit е една достатъчно приятна игра. Ако не отдавате внимание на невротичната си жилка, множеството детински куестчета могат да се окажат едно от най-приятните ви занимания в следващите снежни дни. Ако най-накрая завали сняг де…

Автор: Сергей Ганчев