by PC Mania
В американската история почти всички светли и значими дати са свързани с войни или природни бедствия: Войата за независимост, Виетнам, ураганът Катрина, преизбирането на Дж. У. Буш и т.н. Обаче пичовете очароват с начина си да се радват и да се гордеят със събития, които биха накарали всеки що-годе нормален европеец да сведе засрамено глава. Не ме разбирайте погрешно, но не бих сложил като червена точка в историята си превръщането на няколко хиляди селяни от делтата на река Меконг в хрупкаво овъглени купчинки. Още по-малко бих изпадал в екстаз на историята за нация, обърнала се сама срещу себе си, за да защити робството.
Точно това е есенцията на Гражданската война в САЩ – северните и южните щати застават едни срещу други. Едните нямат нищо против негърки да им обработват плантациите и слабините редовно. Другите пък (най-вероятно поради недостиг на черен материал) са силно възмутени и поради липсата на достатъчно интелигентност за мирно разрешаване на спора се стига до едно благо куршумораздаване. Което и до момента си остава най-кървавата война в американската история.
Ужас, баце!
Скипвам момента, че можете да играете като поддръжници на робството. Не за друго, ама си е толкова дебилно нелепо, че се чудя дали да му се радвам или да го критикувам. Минаваме към директни впечатления от играта. В очите ви се навира опита за копиране на Medal Of Honor. Тоест – шутър с наченки на епичност и скриптирана до козирката линейност. Двете кампании ви поставят на страната на Севера или на Юга в зависимост от предпочитанията ви. Едва ли ще се почувствате емоционално привързан към идеологиите на която и да е от страните, така че няма значение за кого ще играете. Оръжията и мисиите като концепция са идентични.
Tе ви изсипват директно на огневата линия, някакви неща гърмят, някакви хора крещят около вас, други по вас, трети просто си крещят, щото си умират. Експлозии, дим, абе паника, яко мисля си аз, ама за кратко. Идват лошите. И първо “Трес между оките” от дизайнерите. Продърпаните мустакати субекти повече приличат на пиянките от кварталното кръчме, отколкото на армия. Е, добре, въздъхвам аз:
Щом трябва, ще стрелям по дядовци!
Изскачам из зад укритието, лошите ме набелязват, свалям единият с точен хедшот, но през това време останалите стрелят. “Еха-а, отидех си”, присветва червена лампичка в съзнанието ми. Сковавам се, чакайки смъртта от втория залп, докато не осъзнавам, че такъв просто няма. Сладурчовците си презареждат пушките. Слагат ги на земята и почват да ръчкат там нещо, да чистят, да бутат, пак да ръчкат. Ебаси кефа! Пет секунди по-късно и пет точни изстрела на монитора има пет трупа повече. Радостта е пълна до момента, в който самият не трябва да презаредя. Отивам да си правя кафе, като се връщам, тъкмо пичът е уплътнил куршума… Ако това е идеята за динамичен екшън – скорострелност от 3 изстрела в минута, аз съм трамвай!
Разтърсен
Около 20 минути по-късно поредната тежка въздишка ознаменува захващането със следващият ъбджектив. Пътьом опитах да пострелям с оръдия и Гатлинг-картечница. Оказа се не чак толкова готино, колкото си мислех. Тичкам си по пътечката, с все по-голямо отегчение обстрелвам безобидните лошковци, когато БУУМ и съм труп… а последният сейв е на 20 минути назад. Кофти. Повтаряме нивото, запомняйки точно къде скриптът активира експлозията. Точно на пътя ти, без каквато и да е подсказка (стреляща артилерия, взривно устройство, Божия гняв, ако щете). Наистина, това е единственият начин да умрете: скрипт дизайнерът (да му изсъхне) да ви скрои гаден номер. Всички други опити – хвърляне от мост, граната в краката или заставане челно пред вразите, завършват със суициден неуспех. Първо: нямате право да мърдате никъде освен по начертания ви път – забравете да се метнете от моста. Второ: при най-добро желание лошите не могат да ви застрелят – регенвате си кръвта, преди да са презаредили. Общият резултат – скука. Останалите от съюзниците ви също са неуязвими. А с приклада на пистолета правя идентично количество демидж, колкото и с кавалеристка сабя – очарователно, нали.
И все пак, няма ли нещо готино?
Може би енджинът – Quake 3. Аха, да – не знам защо са толкова надути системните изисквания, но графичната платформа е допотопна. Звуците са ужасяващо нереалистични. Не, това не става. Жалките опити да превърнат играта в наръчник по история с масата рекламни клипчета на History Channel – също. Та рекламните продукти имат една основна характеристика – безплатни са. Все пак играта се разпростира на цели два и половина гигабайта, пълни с глупости, не може да няма нещо добро. И ето тук ми проблесна – 3 диска бре, какво неистово упорство и самодисциплина са били нужни на екипа, за да ги запълни с нищо. Но целта на игрите е да ни радват, а не да се възхищаваме на дизайнерите им, за това червена точка няма да има.
Опитах се, наистина се опитах. Дори си навивах на пръстчето, че това е много добра възможност да се вкарам в екшъна на Age Of Empires 3 в трето лице, и не успях. Бликащият отвсякъде американски национализъм и темата на разглежданите събития е толкова близка до нас, колкото пингвините до фритюрници за еднократна употреба (има ли такива?!). Като гейм рецензент също останах в див потрес, че някой има наглостта да предлага такива неща, да ги нарича игри и да иска пари за тях. Пресвети Westwood, Blizzard, и други геймърски богове – слезте от небесата и ги накажете!
Автор: Георги Панайотов